Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

По-близо до Бога

| обновено на 05.11.20 в 15:49
31
За да се доближиш до Бога, е нужно да се извисиш - понякога, чисто буквално!
Снимка: Румен Сарандев

Звукът от затварянето на подемната платформа прозвучава като изстрел.

Протяжният звук и лекото поклащане са сигнал, че тръгва нагоре, към високото. До онези 38 м., на които се извисява камбанарията на втората най-голяма църква в България, тази във Варна.

За вече третият месец, откакто текат ремонтните работи на храма "Св. Успение Богородично" курсовете на асансьора са няколкостотин. До края на ремонта ще минат няколко хиляди.

Близо година храмът на Варна ще е опакован в скелета.

Основната работа е по покрива и подпокривното пространство. Ремонтът ще продължи около година, но всъщност е Божа работа, пояснява ръководителят на проекта Анатоли Серафимов.

Причината? При всяко последващо разкриване по покрива и кубетата на храма се разкриват все нови и нови поражения - изгнила ламперия, греди към нея...

Както и ламарина, допълва главният "тенекеджия" Александър Николов, докато показва почернелите, пречупени и дори трошащи се парчета от вече свалена ламарина от куполите.

Дали това обаче е късче от първата ламарина, с която кубетата са покривани, и която е внесена от Англия, никой не може да каже. Това, което се знае със сигурност е, че на централното кубе на храма никога досега не е правен ремонт. Както и, че до 1941 г. то е било най-високата точка на Варна, защото камбанарията е изградена едва през 1941-42 г.

Така изглежда към днешна дата корозиралата с времето и разпадаща се ламарина от кубетата.

Работата по куполите обаче не е просто тенекеджийска работа и липса на акрофобия. Нужни са сериозна пространствена и геометрична грамотност и усет към детайлите. Когато погледнете нагоре, да можете да си представите какво трябва да се направи, пояснява Серафимов, докато платформата е на кота 17.80 - почти на половината път до края "на високото" и на равнището на малките "декоративни" куполи.

Поглед нагоре, към едно от малките кубета на храма.

За Анатоли Серафимов и Александър Николов, както и за колегите им от фирмата, която ще възвърне красотата на катедралата, това далеч не е първия ремонт на покрив на църковна обител в България.

През ръцете им, във всеки смисъл на думите, са минали ремонтът на покрива на катедралата във Видин, на ротондата "Св. Георги" в София, на Ступешкия манастир във Враца, на Лопушанския манастир...

Когато "отворили" купола на камбанарията във Варна, всичко отдолу било изгнило. До построяването на Партийния дом (понастоящем сградата на общината) през 70-е години на миналия век, именно това е мястото, предлагащо най-високата и панорамна гледка във Варна.

Кръстът пази и следи от гларусите.
По ирония на съдбата, и на двете места достъпът бил само "за избрани".

Освен прогнилата дървесина и корозиралата метална част, фактор с много неизвестни за ремонта е и времето. Онова великолепно варненско есенно-зимно време, с много влага и силен вятър.
На 38 м. височина всяко парче от медната ламарина се прикрепва и заковава на ръка, пояснява Анатоли Серафимов. Разстоянието между кубето и платформата, върху която работят и стъпват работниците е между 30 см и повече от метър.
На скелетата на куполите може да се работи до скорост на вятъра до 70-80 км./час, казва Серафимов и допълва, че за тях това е "слаб вятър".
И тъй като белите платнища, в които за момента е опакована камбанарията, а след това ще бъдат обвити и останалите пет кубета, не могат да изолират напълно, фученето на варненския вятър в последните седмици е техен постоянен спътник.
Той не само се чува, но понякога и доста осезаемо се усеща.
Влошаването на времето може да се превърне в проблем, когато по купола на камбанарията ще трябва да се слага позлата. Златните листове са капризни, работата е много пипкава и прецизна, а температурата, при която се лепят трябва да е постоянна - между 15 и 18 градуса.
Затова в опакованата част на камбанарията ще бъдат монтирани и два климатика, които да я поддържат.

Към днешна дата там всеки ден работят между 6 и 8 души - дърводелци, тенекеджии, каменари, но скоро броят им ще стигне до около двайсетина. Разпределени на три тесни "етажа" на скелето, всеки един от тях изкарва "близо до Бог" по осем часа на ден.
Всеки един милиметър от работата по куполите на храма и на кръстовете се извършва на ръка.
В най-близката до Бога част е кръстът на камбанарията. В близък план - закрепената ръчно изолация върху него.
Понякога - за работата по огъването и коването на ламарината - т.нар. двоен ламаринен фалц, работниците са буквално извисени във въздуха. Затова освен липсата на страх от високо, задължително изискване е и чувството за хумор.
Свиква се, усмихва се Александър Николов. И допълва, че за 20 години работа като тенекеджия през ръцете му са минали тонове и тонове ламарина - измерена, изрязана, огъната, закована...

Един пласт, втори, трети, четвърти... брои Александър Николов.
И показва следите от гларусите по кръстовете и окислената медна ламарина на куполите под боята, положена преди 15-тина години при последното козметично стягане и боядисване на кубетата.

Скелета, кръстове и кубета.
Корозиралите ламарини са навсякъде. Тaка е, защото при предишните дейности са полагани медна ламарина, поцинкована ламарина и пр., а те двете в съприкосновение буквално се самоизяждат, уточнява Анатоли Серафимов.

Корозирала част от кубето. Видима е част от окислената от времето медна ламарина от предишен ремонт.
Покрай работата си по покривите и дървените конструкции за 20 години, освен от строителство и инженерство, той сериозно вече разбира от химия, хидрометеорология, история, а познанията му за катедралата във Варна могат да изумят и немалко варненци.

Освен на открито - на 38 м. височина, част от работата се извършва и на закрито - в подпокривното пространство на храма. Там сме си направили малка работилница. В нея се измерва и реже медната ламарина за куполите, но не само, допълва Анатоли Серафимов.

Чертожната маса.
Там може да се види и част от оригиналния градеж - от 1880 г., както и още доста любопитни неща.

Това, което виждате тук е част от оригиналния градеж от 1880-1885 г., казва Анатоли Серафимов.

Голямото предизвикателство е липсата на запазени скици, чертежи или каквото и да била друга документация за строежа или последващите малки ремонти, пояснява отец Димитър Стоев от настоятелството на катедралата.
Напредъкът в работата се обсъжда със строителите всяка седмица.
Отец Димитър.
"Крайно време е да се извърши такъв капитален ремонт. Това е визитката на Варна. От цял свят влизат хора в него. Срещам се с много хора в него - българи, чужденци, представители на различно ниво на властта от цял свят. И всеки път чувам едно и също нещо - "Много красив храм! Невероятно стенописи!", посочва още отец Димитър.
Затова, ако останат пари, ще бъдат реставрирани онези от тях, който в момента са компрометирани от течовете. Набирането на дарения няма да спира. Не е изключено строителите и да измият сградата на катедралата отвън, но само ако има достатъчно средства.

Сметката, по която се набират даренията.

Колкото до средствата, с които се извършват ремонтните дейности, парите за тях са общо 2,6 млн. лв., събрани в дарителски кампнии. 350 хил. лв. бяха отпуснати от община Варна, а 200 хил. лв. са от държавния бюджет. Въпреки скелетата, храмът остава отворен за посещения.

И малко история.

Честта да положи основния камък на варненската катедрала на 22 август 1880 г. имал княз Александър І Батенберг. Първата копка била извършена със специално изработени за целта сребърни кирка и лопата. След водосвета били помилвани всички затворници от затвора във Варна, на които им оставали три месеца до изтичането на присъдата. Избраното име - "Успение на Пресвета Богородица", било в памет на руската императрица Мария Александровна. Тя била леля на княза.

С нейната личност е свързан и още един значим факт от историята на Варна - денят на освобождението на града през 1878 г. Споразумението за предаването на Варна и крепостта на руските части от османската власт трябвало да бъде подписано на 25 юли, когато Мария Александровна имала рожден ден. Така руските войски влезли във Варна два дни по-късно - на 27 юли 1878 г., а Варна станала последният освободен град - по същото време, когато в Берлин се подписвал окончателният договор за края на Руско-Турската война от 1877/78 г.

Строителството на катедралата било финансирано с дарения и лотарията, за която споменава отец Димитър - общо 150 хил. билета с номинал 2 лв.

Дяланите камъни в основата на храма са взети от събарянето на варненската крепост. За фасадата били ползвани камъни от районите на селата Куманово и Любен Каравелово. Вътрешните колони в катедралата са изработени от твърд камък добит от местността Ташлъ тепе - около днешната телевизионна кула, а за външните колони под прозорците е използван русенски камък. Кубетата били облицовани с медна ламарина. Камбанарията в днешния си вид е построена между 1941 и 1943 г.

Градежът, който струвал общо 324 542,88 лв., приключил в началото на октомври 1885 г. Майсторът, който я изгражда - макар и да не е по негов проект, е Генчо Кънев. Първоначалната идея била църквата да е петкуполен храм - познат като Атонски тип, но в крайна сметка била изградена еднокуполна църква, а четирите странични купола били превърнати в декоративни ("слепи").

Първата служба в катедралния храм била извършена на 30 август 1886 г.

ВИЖТЕ ОЩЕ

200 години от рождението на Георги С. Раковки отбелязаха в село Раковски

В село Раковски, община Каварна отбелязаха 200- годишнината от рождението на Георги С.Раковски.   Пред паметника на идеолога на революционното движение в България, слово изнесе кметът на общината Елена Балтаджиева, която отбеляза този ден като изключителен за селото, която говори за завета: „ Нашата свобода от нас зависи.“ Днес и в бъдеще трябва да я..

публикувано на 14.04.21 в 13:38

Българските кораби с името „Раковски”

Военноморският музей във Варна припомня накратко на  днешната дата - 14 април 2021 г., когато по нов стил се навършват 200 години от рождението на Г. С. Раковски, за корабите, които редом с българския трибагреник достойно са носили през годините името на българския революционер по близки и далечни маршрути. 1. Първият от тях е парен..

публикувано на 14.04.21 в 11:56

Микропластмасите са заплаха за Черно море

Микропластмасите, малки фрагменти, повсеместни във водни басейни по целия свят, остават сериозна заплаха за Черно море , пише в. „Сабах”. Група изследователи от университета „Реджеп Тайип Ердоган” в провинция Ризе установиха, че в морето има повече от 1 милион микропластмасови частици на квадратен километър. Изследванията им също така показват, че..

публикувано на 13.04.21 в 19:05

За хубава кожа задължително слънцезащитен крем

През последните дни слънчевите часове накараха мнозина да излязат и да се разходят на въздух.  И въпреки ежедневното носене на маски, нашата кожа има нужда да диша.  Но с условието тя да бъде защитена с подходящ крем. Особено важен в момента е този със слънцезащитен фактор, за да не се появяват излишни пигментни петна, лунички, за да няма розови..

публикувано на 13.04.21 в 15:28

Готвят европейски регламент за работещите в "home office"

Европейският парламент призовава за закон на Европейския съюз, който предоставя на работниците правото да изключват цифровите си служебни устройства извън работното време, както и да бъдат определени минимални изисквания за работа от дома. Очаква се изготвянето на регламент, който да изясни условията на труд, работното време и времето за..

публикувано на 13.04.21 в 09:45

Лесна работа: За шоколадовия сладолед и историческите крачки на човечеството

Здравейте! Днес имам една история със сладолед. Свързвам я с идеята, че важните неща не се случват непременно в патетична обстановка и това не променя същността им. Днес е ден на авиацията и космонавтиката, а бих казала - и ден на великите постижения, на волята за нови открития и страстта за знания. Ден на търсещия човек. В наше време все по-рядко..

обновено на 12.04.21 в 16:52

Набират нови астронавти, предимно жени

Европейската космическа агенция /ЕКА/ набира нови астронавти единадесет години след последния подобен конкурс. Агенцията е създадена през 1975 година и досега само 3 пъти е правила подбар на астронавти. Сега Европейската агенция обяви, че искат да подготвят между четири и шест нови астронавти, предимно жени ,..

публикувано на 12.04.21 в 12:49