COVID-19 е сериозна заплаха за изчезващи видове примати

Тъй като пандемията от коронавирус продължава да шества по целия свят, голяма част от вниманието е насочено към нарастването на човешките жертви, които вече са преминали милион. И все пак, експертите предупреждават, че SARS-CoV-2, който причинява COVID-19, също представлява заплаха за някои от най-близките ни живи роднини в животинското царство, предупреждава „Нешънъл Джиографик“

Неотдавнашен анализ на повече от 400 вида гръбначни животни, включително птици, риби, земноводни, влечуги и бозайници, прогнозира, че критично застрашени видове примати като северния белобуз гибон, суматранския орангутан и западната горила от равнините, както и застрашените шимпанзета бонобо , са особено уязвими към инфекция поради генетичните си прилики с хората.

Харис Люин, ръководителят на изследването, се зае да идентифицира животни, които биха могли да бъдат приемници на коронавируса. Предполага се, че предшественикът на SARS-CoV-2 е възникнал в местен за Китай вид прилеп и може да е заразил друг вид животно, преди да премине в хората. Но с напредването на изследванията им данните започнаха да разкриват, че хората могат да бъдат вектор и да разпространяват болестта върху диви животни.

„Възможността за избухване на болест като COVID при затворени или диви популации на застрашени примати е много голяма“, казва Люин, изтъкнат професор по екология и еволюция в Калифорнийския университет, Дейвис. Това е особено притеснително за редки животни в затворени заведения, като осемте заразени лъвове и тигри в зоопарка в Бронкс в Ню Йорк. Люин посочва, че те вероятно са се заразили с вируса от хората, които се грижат за тях.

Инфектираните хора могат да предадат вируса в части от света, където дивите животни се доближават много до хората, като например в някои части на Африка, предупреждава Люин

Като основа за своето проучване, Люин и неговият екип са разгледали по-отблизо еволюцията и структурата на протеиновия рецептор ECA2, към който коронавирусът се свързва и след това навлиза в човешките клетки. Те изучават протеина при стотици видове гръбначни животни и определят относителните рискове от заразяване с вируса при всеки.

Изследователите изследват вида и броя на промените в 25 ключови позиции на ACE2 рецептора и създават система за класификация по категории, които варират от много висок риск до много нисък риск въз основа на сходствата и разликите, открити в тези позиции. Смята се, че животните, при които всичките 25 позиции съвпадат с човешкия протеин, са най-податливи. От друга страна, тези, които се считат за много нискорискови, имат ECA2 рецептори, които са много различни от хората.

От 103 вида, класифицирани като много висок, висок или среден риск, 40% са в категорията на застрашените видове в Червения списък на застрашените видове на Международния съюз за опазване на природата, според публикуваното наскоро проучване. в Сборник на Националната академия на науките.

18-те много рискови животни са примати от Стария свят и големи маймуни. И все пак, някои високорискови, застрашени видове - като байджи, сладководен делфин, елени на отец Дейвид и гладко морско свинче изненадаха изследователите, тъй като са далечни роднини на хората.

Изследователите предупредиха, че техните резултати не трябва да се тълкуват преувеличено и посочват, че реалният риск трябва да бъде потвърден с експериментални данни. Възможността инфекцията да се случи по клетъчен път, различен от ACE2, също не може да бъде изключена, тъй като вирусът може да попадне в тялото по повече от един начин, казва Люин.

Въпреки че няколко вида са теоретично податливи на вируса, досега са заразени само няколко животни в плен - домашни котки и кучета, лъвове, тигри и норки, казва Дален У. Агню, професор в катедрата по патобиология и диагностични изследвания в Държавен университет в Мичиган.

В експериментални условия макаците резус, макаците, които ядат раци, и зелените джинове се заразяват с вируса, но повечето показват сравнително леко клинично заболяване, според скорошно проучване. Подобни проучвания показват, че домашните порове имат леки или неоткриваеми симптоми на болестта, египетските плодови прилепи нямат симптоми, а сирийските хамстери имат леко до умерено заболяване.

Въпреки че вирусът не изглежда толкова смъртоносен при животните, колкото при хората, съавторът на изследването Клаус-Петер Коепфли, асоцииран изследовател в Смитсоновския институт за консервационна биология, отбелязва, че норки могат да умрат от заразяване с SARS-CoV-2.

Той посочва, че в момента нямаме достатъчно информация, за да разберем защо вирусът може да причини повече смъртност при някои видове, отколкото при други. Бъди, първият потвърден случай на коронавирус при куче, почина в рамките на месеци след поставянето на диагнозата, въпреки че точната причина не е известна.

Няма доказателства, че коронавирусът се разпространява върху или в популациите на диви животни. Все пак някои предполагат, че е малко вероятно да сме наясно с всички инфекции, точно както много човешки случаи са останали незабелязани по време на пандемията.

Трудно е да се определи докъде се разпространява вирусът при животните, обяснява Андрю Бауман, доцент в катедрата по ветеринарна превантивна медицина в държавния университет в Охайо. „Със сигурност трябва да се обърне внимание“, казва той, особено при уязвими популации на границата между човека и животните.

Не само най-близките ни роднини от животинския свят са по-податливи поради генетиката: като нас, тяхното социално поведение също ги излага на риск.

От тези животни от особено значение е източната африканска горила, от която по-малко от 5000 остават разделени на малки популации и подвидове, включително добре познатата планинска горила. Той добавя, че ако тези големи маймуни, които живеят в близки семейни групи, се заразят и умрат със скорост, подобна на човешката, това може да изложи животните в по-голяма опасност.

Поради разклоненията, както Коепфли, така и Люин подчертават важността на превантивните мерки. В условия като националните паркове работниците трябва да бъдат редовно тествани, тъй като всеки контакт може да започне пандемия при видовете примати в Стария свят. Също така е от решаващо значение зоологическите градини да продължат да се придържат към своите стабилни планове за управление, за да предотвратят разпространението от стопаните върху животните.