Една от най-обичаните български поетеси Мария Донева има нова стихосбирка, наречена „Книга за нас”. Тя излезе от печат на 23 декември и вече е по книжарниците.
„Искам книгите ми да са лепило, което събира хора с еднакви мисли, с еднакви чувства, да се разпознаваме като свои” – това каза поетесата в интервю за предаването на Радио Варна „Гравитация нула”.
Първата книга на Мария Донева излиза през 1998 година, а оттогава досега е автор на повече от 15 заглавия: "Очи за красотата", "Сбогом на читателя", "Празнината между нас" (Охрид), "Има страшно", "50 години старозагорско куклено изкуство", "Прикоткване на смисъла", "Меко слънце", "Магазин за обли камъчета", "Перце от дим", "Заекът и неговата мечта", "Шепа лъскави череши", „Чисти стихотворения“, "Тя се наслаждава на дъжда", "Любовта идва", "Как спрях да крада", "Щастливи времена", "Животните", „Книга за нас”.
Превежда детска литература.
Коя е думата на 2020 година?
Може би „заедно”. Защото бяхме затворени в къщите си и бяхме заедно, имахме цялото време и никакво оправдание да не си обръщаме внимание, да не сме загрижени един за друг - не така генерално и теоретично, ами наистина всеки ден да си мил с близките си. Това се оказа сигурно изпитание за много хора, но това беше нашият шанс да стоим заедно в семействата си.
Ти написа една благодарност във фейсбук профила си – за какво благодариш през изминалата година?
Аз много пиша и в крайна сметка всичко е благодарност, даже и тъжните, и страшните неща, които ни се случват, означават, че сме живи и на нас са дадени тези изпитания, и от нас зависи дали ще ги понесем и преборим достойно. Годината беше трудна, ама като си жив, то е трудно, то не е много лесно.
Случиха ми се и направих неща, които мисля че са положителни. Имам нова книга със стихотворения, имам издадени три или вече може би четири преведени детски книги. Това е най-видимото, което мога да споделя с други хора, които дори не познавам, и затова толкова много им се радвам.
Освен това връзките ми със света изобщо не бяха прекъснати, а напротив – сякаш най-важните се заздравиха и аз наистина съм благодарна за това. Защото човек не може да се рее свободно около планетата, трябва нещо да го придържа към тоя свят, за да има смисъл да е жив.
Събитието за теб на прага на 2021 година е новата стихосбирка „Книга за нас”. За кого е тази книга?
Ами то си пише на корицата... Аз мисля, че който я поиска, като и прочете заглавието и моментално ще я усвои и тя ще стане за него и за този, който е до него. Искам да правя неща, които събират хората, които утешават и показват колко сме си ценни и важни. Това ми се иска да правя. Книгите да са лепило, което събира хора с еднакви интереси, с еднакви чувства... да се разпознаваме като свои.
Тоест това не е книга за сам?
Стихотворенията човек обикновено си ги чете наум, а и човек често се чувства сам, ама си мисля, че поезията, и въобще изкуството, е точно за това – да ти покаже, че дори когато си сам, не си сам. Има много други хора, които са сами, просто ти не си ги срещнал, за да спрете да сте сами.
Всъщност целият живот е едно пулсиране между сам и заедно, между ден и нощ, между пролет и есен... То не е лошо, човек не трябва да се бори със себе си, затова че е сам, и да наказва себе си, затова че е тъжен. Трябва да се отдаде на чувството, да го изживее, и да мине на следващото.
Би ли посегнала към новата си книга, за да ни прочетеш едно стихотворение?
Щастие – съвсем обикновено:
да не се изложим прекалено.
Важните ни хора да прощават.
Да ни искат. Да се забавляват.
Слабостите ни да са ни сила
и наивността ни да е мила.
Нежността ни някого да трогне.
Поривът ни искрен да помогне.
И телата ни да бъдат верни.
И по-малко да са дните черни.
Белите пари със кеф да пръснем.
Щом умрем от мъка – да възкръснем
по-добри, по-светли, по-полезни.
Нощите ни будни да са звездни.
Сънищата ни да са щастливи.
Близките ни хора да са живи.
Щом добро направим – да се връща.
И да има кой да ни прегръща.
Цялото интервю на Светлана Вълкова с Мария Донева може да чуете в звуковия файл.
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя самостоятелна изложба на Ангел Атанасов - скулптор, чиито творчески интереси са съсредоточени върху чистите форми. Изложбата включва 12 скулптури, изработени в бронз и 4 в дърво, обединени от името “Мелодия и ритъм на формата”. Ангел Атанасов завършва Националната художествена..
Разширението на бул. „Цар Освободител“ беше припознато като приоритетно за реализация и от новия екип на Община Варна. Предвидено е да се прави със смесено финансиране, общинско, държавно и европейско, а най-вероятно и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). П о този повод днес от администрацията организират обществено обсъждане, от..
Да бягаш с кауза, за да помогнеш на друг. Това прави от близо две години Анна Христова, която е успешен маркетинг специалист. Макар и със сериозен дефицит на желязо, чисто здравословно, Анна се мобилизира, за да продължи да бяга с кауза и да заразява с добро още повече хора от своето обкръжение. Тя участва в маратони и полумаратони в..
Журналистът Анна Заркова ни връща към убийството на бившия премиер Андрей Луканов с новата си книга "Смъртта на Бялата лисица". Казва, че историята ѝ не е абсолютната истина, но е достоверен разказ, в който всички герои са истински личности - с изключение само на един - предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни..
Инвестицията в леко метро е първоначално по-голяма, когато се прави подземно, после за поддържането се дават по-малко средства. Когато се прави по открит способ първоначалната инвестиция е по-малка, а след това за поддържане е по-голяма сумата. Именно това е работата на експертите в този Експертен съвет да намерят оптималното, което е..
Туристическият бранш и това лято ще бъде изправен пред проблема с липсата на кадри и това не е новина. Това каза в обзорното предаване на РВ „Позиция“ Илин Димитров, съветник на президента Румен Радев по туризъм, образование и култура. „При вноса на кадри тази година е пълна каша, защото Шенген по въздух, позволява на всички, които влизат в..
Интервю с Alexander Krull (LEAVES' EYES, ATROCITY) Творческият път на LEAVES' EYES започва преди 21 години. В групата се преплитат съдбите на музикантите от ATROCITY. Няма да сгрешим, ако кажем, че ATROCITY е тяхната по-мрачна, а LEAVES' EYES – по-нежна страна. LEAVES' EYES издадоха „Myths of Fate”, заради който идеологът зад двете групи..