Проф. Анелия Клисарова: Единствено от общината зависи, дали варненските ДКЦ ще имат компютърни томографи

 „Частните ДКЦ-та във Варна имат компютърни томографи. Общинските-не. Дали общинските диагностично консултативни центрове ще имат такива, зависи само от общината.” Това каза за предаването „Позиция” председателя на ПК „Здравеопазване” проф. Анелия Клисарова и допълни:

Това пак е въпрос на мениджмънт. Къде ще отиде потокът от болни- естествено, ще отиде към частните ДКЦ-та, които също работят по здравна каса, защото освен рентгенова снимка могат да получат и компютърна томография. За това трябва да се направи една програма и на общинските диагностично консултативни центрове да бъдат закупени такива апарати. Има специалисти по образна диагностика и ще си помогнат много в своята работа ако разполагат с такава техника. Да не говорим, че това ще помогне за по доброто финансово състояние на самото ДКЦ, защото ще има повече пациенти, повече направления и повече работа.

Не сме се отказали и от идеята за изцяло нова инфекциозна болница. Водени са разговори и с кмета Иван Портних и с председателя на общински съвет Тодор Балабанов, а зам. кмета по здравеопазване Коста Базитов е провел среща с ресорния министър относно построяване на инфекциозна болница на територията на град Варна, каза още проф. Клисарова. Тя не се ангажира с мястото на което евентуално ще бъде изградено такова здравно заведение, но не изключи възможността и да бъде част от съществуваща в момента болница.

Според проф. Клисарова, коронавирусната пандемия е показала на практика сериозните пропуски в реформитте на здравеопазването. Или липсващите такива.

От години говорим за липсата на електронно здравеопазване. Трябваше да се окажем насред пандемия, за да стане ясно, колко са необходими електронните рецепти. В началото на миналата година нямаше координация между отделните болнични заведения тъй като липсваше информационна система. Това можеше да бъде свършено, ако поне половината от заложеното в електронното здравеопазване беше изпълнено. Тези стъпки трябваше да са извървени до сега. Нямаше нужда от пандемия, за да правим тези стъпки.

Нямаше нужда от пандемия и да се подсетим за кой ли път, че има остър дефицит на медицински кадри в България. За съжаление само констатираме, без да взимаме мерки. Голяма част от нашите колеги в университетска болница „Света Марина” се преквалифицираха и им се наложи да работят в ковид отделения и да изпълняват протоколите на инфекционистите.

Не е тайна, че медицинското образование едно от най- скъпите висши специалности- допълва професор Анелия Клисарова. Един студент по дентална медицина, обучението на един бъдещ лекар, струва до 10 000 лева на година на държавата, което за 6 години прави около 60 хиляди лева. И след тази инвестиция, този бъдещ специалист изкарва курс по немски или английски език и заминава в чужбина. Според нея, проблемът не е само в заплащането, макар, че то е сред основните мотиви на младите специалисти да напуснат страната. Не по маловажни са условията на труд, възможност за квалификация, възможност за професионално израстване в йерархията.

Наредба №1, касаеща специализациите в системата на здравеопазването, горе долу на две или три години се променя. И смея да твърдя, че се променя за добро. Специализантите вече са на трудов стаж, на работа и получават заплата, която не е много голяма, но преди го нямаше и това. Университетските болници дават възможности за докторантури, за хабилитации, което е много важно за мотивацията на младите хора да останат. Но пък колко са университетските болници? Колко хора имат възможност да направят това кариерно развитие което искат? В по малките градове, възможностите са много по ограничени в тази насока. Тези условия трябва да се изравнят и да се даде възможност на колегите от по малките населени места да участват в системата на кариерното развитие, за специализации, да завършат здравен мениджмънт, за за могат да се борят за директорските места в болничните заведения. Да имат желанието и възможностите да се развиват.

Председателят на ПК „Здравеопазване” към варненски общински съвет допълни, че наистина желае да види ангажираност към здравеопазването което да проличи в бюджета на общината за тази година. Според проф. Клисарова, ако и тази година, при сегашната ситуация, финансистите не кажат, че здравеопазването е водеща тема, е ключово и стратегически определено, тя не вижда кога, ще има друг по удачен момент за това.