Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Откриха първата пиеса от афиша на Варненския театър

| обновено на 16.04.21 в 14:02

Първата пиеса, поставена на варненска сцена, се съхранява в кралската библиотека на Белгия. Именно там я открива Анна Сливкова, преводач в Европейския парламент в Брюксел и почитател на операта и театъра. Пиесата е на Анри Кистмекер "Инстинктът" и с нея на 12 март 1921 г. започва летоброенето на Варненския театър.

По тази пиеса е бил заснет филм през 1916 г., с втора адаптация през 1930 г. Театроведът Аглика Олтеан предполага, че Стоян Бъчваров и неговият пръв актьорски екип във Варна са гледали филма от 1916 г. и са решили да поставят пиесата, заради успеха на филма.

Така текстът на пиесата се превръща в уникален подарък за 100-годишния юбилей на Варненския театър. Аглика Олтеан смята да я преведе, след което ще бъде решена по-нататъшната й съдба на варненска сцена. С Анна Сливкова разговаря Светлана Вълкова.

Как успяхте да откриете първата пиеса, поставена на варненска сцена?

Поводът беше годишнината на Варненския театър. Покрай моята приятелка Аглика Стефанова обърнах внимание на тази новина. Тя беше много развълнувана и ми разказваше за голямата подготовка, която тече за юбилейния спектакъл. И така аз попаднах на един материал на БНР, в който пишеше, че официално първата пиеса, поставена на варненска сцена, е от един драматург с името Анри Кестмекер, което ми прозвуча белгийско. И аз реших да проверя кой е този автор от преди век и нещо. И защо никога не съм го чувала. Дори с неточната транскрипция гугъл ми показа правилния човек. Оказа се, че името се пише по-различно Анри Кистмекер и така продължих да търся нещо повече за този човек. Той всъщност е син на известен местен издател през 19 век. И не беше трудно да се намери информация за него. Той е роден във франкофонската част на Белгия. И в началото на 20 век отива да живее и работи във Франция, и е натурализиран французин. Имал е добра кариера, успех в булевардния театър в Париж. Първата пиеса, която се поставя на варненска сцена, се казва „Инстинктът”, написана е през 1905 година. Това, което е интересно, е, че тази пиеса е имала дълъг живот в кино версии през 1916 и през 1929 година от различни кинематографи. Явно нещо в сюжета и в героите е вълнувало зрителите дълго време и на големи разстояния.

А къде всъщност открихте тази пиеса?

Когато знаеш точното име на автора, не е трудно. В каталога на Кралската библиотека на Белгия веднага излезе сборникът. Казва се „Театър на смеха и плача”. Такива теми, които интересуват публиката винаги. В тях хем има нещо смешно, хем има нещо сериозно. Библиотеката предлага сканиране и така не след дълго получих сканираната пиеса, препратих я във Варна и да видим дали ще има своя нов живот.

Четохте ли я?

Да, да. Прочетох я.

И какво според Вас е интригуващото? Защо са се насочили към нея?

Можем само да гадаем. Но това е една човешка история със смях и сълзи. За малко ревност и за много благородство. Нека не я разказваме, за да има интерес от страна на публиката и да я видят хората. През цялото време има някакво напрежение, очакване какво ще се случи. Върви много бързо. Има хубав диалог и се редуват в началото смешни сцени, но после става по-драматично и семейните отношения се обтягат, когато трябва да се покаже кой е най-благороден.

Моят интерес е личен. От семейството ми, от баща ми. Винаги сме ходили на театър. И сега като няма тази възможност, компенсирам с други неща онлайн.

А във варненския театър била ли сте?

Била съм на опера във Варна на открито. Предстои ми да вляза в сградата и да видя сцената.

Дай Боже, когато пиесата бъде поставена някой ден, това да Ви се случи.

С удоволствие.

Анри Кистмекер (Henri Hubert Alexandre Kistemaeckers 1872-1938) е френски драматург, романист, филмов сценарист и журналист. Работи активно в комерсиалния сектор на френския театър от времето на Бел Епок до 30-те години на ХХ век. На 20 годишна възраст Кистмекер заминава за Франция, за да се включи в културния водовъртеж на Бел Епок. Бързо се интегрира в литературните среди. Кистмекер е автор на над 20 романа, но в предвоенния период става известен предимно с театралните си пиеси, които пълнят салоните на булевардните театри.  Истинска известност Кистмекер си спечелва през 1905 г. с „Инстинктът“. Пиесата е поставена в театър „Молиер“ на булевард Ла Шапел (днес „Буф дю Нор“, театърът на Питър Брук), доста далеч от квартала на булевардните театри. Спектакълът има такъв забележителен успех сред местната публика, че се организира лятно турне из курортните градове.

През 1913 г. Кистмекер предизвиква на дуел литературния критик Абел Ерман, заради негова пуликация в сп. „Журнал“. Кистмекер изпраща двама свидетели, които да настояват пред критика да си оттегли думите, в противен случай въпросът ще се реши с оръжие. Абел Ерман също си назначава свидетели, един от които е писателят Анри Бернщайн. Свидетелите на Кистмекер твърдят, че в критическия текст е засегната личността на автора.

Кистмекер разширява кръга си от познанства и връзки и като активен член на професионалните сдружения Обществото на литераторите и Обществото на театралните автори и композитори. На първото за кратко е заместник председател, на второто последователно е секретар, заместник председател и накрая председател (1931-1935). След края на мандата си е избран за президент на Международната федерация на писателските сдружения, а при подготовката на Световното изложение през 1937 г. е член на комисията за театър и кино. Член е и на обществения комитет към Обществото за превенция на туберкулозата. Кистмекер е Кавалер на почетния легион за творчески заслуги, има и Военен кръст за заслуги на фронта, където служи в артилерийски отряд.Анри Кистмекер умира през януари 1938 г.

Чуйте повече в звуковия файл:






ВИЖТЕ ОЩЕ

Идваме с голи ръце на този свят и с голи ръце си заминаваме от него

Срещаме ходжата Рафет в края на обиколката си в две села от Община Ветрино: Белоградец и Доброплодно. Уморени сме от многото срещи, обаче неговата енергия бързо ни витализира. И в двете села има смесено население, което живее задружно в мир и сговор. И на двете места има църква и джамия. От много години е така. Тази в Доброплодно е строена през..

публикувано на 16.05.21 в 10:01

Хотелиерът Павлин Косев: Туристи у нас в момента почти липсват, не такава е ситуацията в Гърция, Кипър и Египет

Туристическият бранш очаква от ресорния служебен министър  да обърне внимание на приоритетите, които те са акцентирали. Това каза председателят на Варненската ресторантьорска и хотелиерска асоциация Павлин Косев. „Очакваме бързи и адекватни действия и да се реши казусът с руските и румънските туристи, които за нас са изключително важни”, каза..

публикувано на 15.05.21 в 13:37

Владимир Иванов: Човекът е едно "защо"

Голямо име в българската графика, изключителен ерудит, знакова фигура в интелектуалния елит на Варна, проф. Владимир Иванов представя свои работи от 80-те години на ХХ век до днес. Откриването бе на 12 май от 18:00 в Градската художествена галерия на Варна. Изложбата е по повод наближаващата 75-годишнина на художника и е само от произведения..

публикувано на 13.05.21 в 14:12

Асоциално за социалното – плакати на Люба Томова в магазин за месо

Изложба плакати подредиха в месарница във Варна. 12 плаката на вечни произведения представи художникът Люба Томова в магазин за месо. Постери на Шекспирови пиеси, както и на романа на Кен Киси „Полет над кукувиче гнездо“ са подредени в експозицията. За вечните въпроси, които с времето стават все по-нерешими. За изолацията и новите..

обновено на 12.05.21 в 14:45

Харалан Александров: Това е последната ваканция, която можем да си дадем

Имаме няколко месеца, за да си свършим работата и да излъчим управление, което е функционално. Това ще е последната ваканция, която можем да си дадем за още 2 месеца, след което ще се променят настроенията и ще има натиск върху партиите. Така очерта политическата ситуация в България социалният антрополог Харалан Александров в разговор с Даниела..

публикувано на 11.05.21 в 11:07

Аnimoto или идва ли времето на коботите

Около три години отнема разработката и започването на производството на първия колоборативен робот - Аnimoto. Ако вече си задавате въпроса какво представляват този тип роботи, обяснението с две думи е, че това спомогателен робот - роботизирана ръка, която може да пренася до тегло до 5 кг на метър разстояние. Иначе казано, колаборативен робот,..

публикувано на 10.05.21 в 10:45

Николай Христов-Кайо: Мечтата ми е да пробягам маратоните на всички европейски столици

Николай Христов , известен просто като Кайо , свири на бас китара в няколко варненски групи, сред които Pizzza и Funkaround. Освен това той е лекар, мениджър, а едно от увлеченията му е рисуването. Малцина обаче знаят, че негова голяма страст е бягането. През 2012 г. започва да тича редовно, като постепенно увеличава дистанцията, за да..

публикувано на 08.05.21 в 20:16