Откриха първата пиеса от афиша на Варненския театър

Първата пиеса, поставена на варненска сцена, се съхранява в кралската библиотека на Белгия. Именно там я открива Анна Сливкова, преводач в Европейския парламент в Брюксел и почитател на операта и театъра. Пиесата е на Анри Кистмекер "Инстинктът" и с нея на 12 март 1921 г. започва летоброенето на Варненския театър.

По тази пиеса е бил заснет филм през 1916 г., с втора адаптация през 1930 г. Театроведът Аглика Олтеан предполага, че Стоян Бъчваров и неговият пръв актьорски екип във Варна са гледали филма от 1916 г. и са решили да поставят пиесата, заради успеха на филма.

Така текстът на пиесата се превръща в уникален подарък за 100-годишния юбилей на Варненския театър. Аглика Олтеан смята да я преведе, след което ще бъде решена по-нататъшната й съдба на варненска сцена. С Анна Сливкова разговаря Светлана Вълкова.

Как успяхте да откриете първата пиеса, поставена на варненска сцена?

Поводът беше годишнината на Варненския театър. Покрай моята приятелка Аглика Стефанова обърнах внимание на тази новина. Тя беше много развълнувана и ми разказваше за голямата подготовка, която тече за юбилейния спектакъл. И така аз попаднах на един материал на БНР, в който пишеше, че официално първата пиеса, поставена на варненска сцена, е от един драматург с името Анри Кестмекер, което ми прозвуча белгийско. И аз реших да проверя кой е този автор от преди век и нещо. И защо никога не съм го чувала. Дори с неточната транскрипция гугъл ми показа правилния човек. Оказа се, че името се пише по-различно Анри Кистмекер и така продължих да търся нещо повече за този човек. Той всъщност е син на известен местен издател през 19 век. И не беше трудно да се намери информация за него. Той е роден във франкофонската част на Белгия. И в началото на 20 век отива да живее и работи във Франция, и е натурализиран французин. Имал е добра кариера, успех в булевардния театър в Париж. Първата пиеса, която се поставя на варненска сцена, се казва „Инстинктът”, написана е през 1905 година. Това, което е интересно, е, че тази пиеса е имала дълъг живот в кино версии през 1916 и през 1929 година от различни кинематографи. Явно нещо в сюжета и в героите е вълнувало зрителите дълго време и на големи разстояния.

А къде всъщност открихте тази пиеса?

Когато знаеш точното име на автора, не е трудно. В каталога на Кралската библиотека на Белгия веднага излезе сборникът. Казва се „Театър на смеха и плача”. Такива теми, които интересуват публиката винаги. В тях хем има нещо смешно, хем има нещо сериозно. Библиотеката предлага сканиране и така не след дълго получих сканираната пиеса, препратих я във Варна и да видим дали ще има своя нов живот.

Четохте ли я?

Да, да. Прочетох я.

И какво според Вас е интригуващото? Защо са се насочили към нея?

Можем само да гадаем. Но това е една човешка история със смях и сълзи. За малко ревност и за много благородство. Нека не я разказваме, за да има интерес от страна на публиката и да я видят хората. През цялото време има някакво напрежение, очакване какво ще се случи. Върви много бързо. Има хубав диалог и се редуват в началото смешни сцени, но после става по-драматично и семейните отношения се обтягат, когато трябва да се покаже кой е най-благороден.

Моят интерес е личен. От семейството ми, от баща ми. Винаги сме ходили на театър. И сега като няма тази възможност, компенсирам с други неща онлайн.

А във варненския театър била ли сте?

Била съм на опера във Варна на открито. Предстои ми да вляза в сградата и да видя сцената.

Дай Боже, когато пиесата бъде поставена някой ден, това да Ви се случи.

С удоволствие.

Анри Кистмекер (Henri Hubert Alexandre Kistemaeckers 1872-1938) е френски драматург, романист, филмов сценарист и журналист. Работи активно в комерсиалния сектор на френския театър от времето на Бел Епок до 30-те години на ХХ век. На 20 годишна възраст Кистмекер заминава за Франция, за да се включи в културния водовъртеж на Бел Епок. Бързо се интегрира в литературните среди. Кистмекер е автор на над 20 романа, но в предвоенния период става известен предимно с театралните си пиеси, които пълнят салоните на булевардните театри.  Истинска известност Кистмекер си спечелва през 1905 г. с „Инстинктът“. Пиесата е поставена в театър „Молиер“ на булевард Ла Шапел (днес „Буф дю Нор“, театърът на Питър Брук), доста далеч от квартала на булевардните театри. Спектакълът има такъв забележителен успех сред местната публика, че се организира лятно турне из курортните градове.

През 1913 г. Кистмекер предизвиква на дуел литературния критик Абел Ерман, заради негова пуликация в сп. „Журнал“. Кистмекер изпраща двама свидетели, които да настояват пред критика да си оттегли думите, в противен случай въпросът ще се реши с оръжие. Абел Ерман също си назначава свидетели, един от които е писателят Анри Бернщайн. Свидетелите на Кистмекер твърдят, че в критическия текст е засегната личността на автора.

Кистмекер разширява кръга си от познанства и връзки и като активен член на професионалните сдружения Обществото на литераторите и Обществото на театралните автори и композитори. На първото за кратко е заместник председател, на второто последователно е секретар, заместник председател и накрая председател (1931-1935). След края на мандата си е избран за президент на Международната федерация на писателските сдружения, а при подготовката на Световното изложение през 1937 г. е член на комисията за театър и кино. Член е и на обществения комитет към Обществото за превенция на туберкулозата. Кистмекер е Кавалер на почетния легион за творчески заслуги, има и Военен кръст за заслуги на фронта, където служи в артилерийски отряд.Анри Кистмекер умира през януари 1938 г.