Мария Касимова - Моасе: Най-интересни са пътешествията на душата към някой друг

Мария Касимова-Моасе е журналист, писател, разказвач на истории от дете. 

Тя е дъщеря на големия актьор Хиндо Касимов. Да си дете на някой, който е направил нещо и хората го знаят, винаги е много отговорно. Всеки очаква първо, че ти сам не се справяш, а името е това което ти помага и в последствие трябва много повече да доказваш, отколкото на други хора им се налага, заявява Мария Касимова.

Определя се като пътешественик по душа. Пътувала е много благодарение на работата си като журналист, но най-интересни са й пътешествията на душата в някой друг – да надникнеш във вътрешния свят на събеседника си.

В съзнанието й се запечатва първото й интервю с актьора Джоко Росич. Срещат се в малко квартално капанче.

„Той ме пита „ще пиеш ли една водка?“ Аз съм на 26 и е 3 следобед, а после съм на работа, спомня си с усмивка случката тя. Първоначално отказала, но Джоко Росич поръчал две стограмки, получил се хубав разговор. От него научила ценни истории за нещата от живота.

„Освен с актьорската професия, с която можеш в рамките на един живот да изживееш много други, другата такава професия е журналистическата, защото с всеки нов човек и случай, информацията, която проверяваш, начина, по който влизаш под кожата на всеки, ти ставаш волю-неволю част от неговия живот дори за 20 минути“, казва Касимова.

Винаги съм можела да пиша, още като дете. Мен не ме затрудняваха отговори на литературни въпроси. Никога не съм се допитвала до авторитети. Не ми беше необходимо да чета критика, за да си напиша мнението. Четях само, за да знам какво мислят другите.  За мен беше удоволствие да пиша и да разказвам, споделя авторката на „Балканска рапсодия“.

Учи кукловодство две седмици, но се отказва, за да се потопи в необятния свят на литературата. Не съжалява за решението си.

„Ограниченията на това някой да ти каже как да разчетеш даден образ, като че ли застана срещу моята свободолюбива природа“, спомня си писателката.

Литературата и изкуството облагородяват, смята Касимова.

„Винаги съм имала вътрешна дилема - литературата в училище, като изкуство ли трябва да се преподава, или тя трябва да бъде медиатор за въвеждане на етични категории– да бъдеш добър милосърден.  Това е хубаво на образованието, че можеш да използваш литературата и изкуството, за да обърнеш внимание на душата към някакви неща, които ще я очовечат, които ще я направят разпознаваема в добрия спектър“, убедена е писателката.