Внасяме все повече зеленчуци, сеем все по-малко

Само за първото тримесечие на тази година България е внесла 88 000 тона пресни зеленчуци и близо 95 000 тона пресни плодове, сочат данните на Националния статистически институт, съобщи БНР.

Според оперативните данни на Министерството на земеделието площите, засадени със зеленчуци у нас, непрекъснато намаляват.

Логично лидер при пресните плодове остава вносът на цитруси и банани - 71 000 тона са влезли у нас само от януари до март тази година, което е с 8 на сто повече от същия период на миналата.

Не толкова логичен е вносът на отглежданите и у нас ябълки, ягоди и круши - импортът на тези плодове бележи ръст с близо 50 на сто спрямо първото тримесечие на 2020.

Голямата изненада са доматите и краставиците. Оказва се, че славата на тези традиционни за българското градинарство култури е отминала и през зимата на 2021 г. сме изяли над 4000 тона вносни домати и почти толкова вносни краставици.

Последните оперативни данни на агроведомството сочат, че българите засаждат все по-малко зеленчуци като основният спад е при зелето, от което през 2021 година родните земеделци са засадили с 82 процента по малко.

На този етап има драстичен спад и в реколтата от череши, отбелязват експертите.

И още по темата.

България се нарежда в челната десетка в света по производство на пшеница, царевица и слънчоглед, каза за програма „Хоризонт“ на БНР д-р Стоилко Апостолов от фондация „Биоселена“. Според експерта е крайно време да се развенчаят митовете за изоставащото българско земеделие.

По продължителност на живота България се нарежда на 80-о място в света, по детска смъртност на 26-о място, по грамотност на 50-а, а по брутен вътрешен продукт на глава от населението е на 68-о място. Инерционно в негативната статистика нареждаме и земеделието.

„Оказа се, че не за всички сектори е така. Бидейки като площ и като население след стотното място в света по производство на слънчоглед сме на шесто място“, каза Стоилко Апостолов, който пресмята, че отнесено към броя население сме на второ място в света по слънчоглед.

803 килограма пшеница на човек ни нареждат на шесто място в света като преди нас са огромни като територия държави.

Експертът не отрича, че престижните места са само в зърнопроизводството.

Всеки българин изхвърля годишно по 94 килограма храна, докато в съседна Гърция това количество е два пъти по-малко, показва общоевропейско проучване. „Изхвърляме най-много хляб и противно на очакванията домакинствата са най-небрежни в пестенето на храна“, казва още Стоилко Апостолов от фондация „Биоселена“. Фондацията работи за ограничаване на проблема и има наблюдения върху поведението на българския потребител.„Колкото по-евтини са някои продукти, толкова по-малко скрупули изпитва човек, когато ги изхвърля“, коментира Стоилко Апостолов.