Това твърди пловдивският художник, който откри поредната си изложба във варненската галерия "Ларго" и я нарече „Песен на саламандър”. Специално участие в експозицията има бащата на автора - Симеон Димитров.
В почти всички свои самостоятелни изложби през годините Александър Димитров създава и включва по една творба, особено специална за него, рисувана обикновено по няколко месеца, задължително с много сложна и богата композиция, пълна с човешки фигури и стотици изображения на птици. Най-често картината се нарича „Островът в мен” и една от творбите в настоящата изложба не прави изключение.
"Песен на саламандър" може да разгледате до 10.08.2021 г.
Първо да поразсъждаваме малко върху интригуващото заглавие. Откъде се появи този саламандър?
Нещата в изкуството и в живота спохождат най-често внезапно всички нас. Името дойде след множество мисловни пътечки, които гравитираха около това как човек рисува, какво го прави така решително установен в това занимание, кой е този импулс, който поддържа така дълго вниманието на един артист. Вътрешно за себе си аз не намерих отговор, но стигнах до усещането, че този път е много специфичен, много ярко изразен за всеки творец и различен, приличащ на този тайнствен саламандър, който успява да живее, мечтае, съществува в пламъка. Такъв де факто е нашият живот – вид горене, което съвместява душа плюс по-тленното в съществуването ни. Едно пожелание за това, че изкуството е нещо, което значи твърде много, твърде задълго за всички нас, което ме подбуди да извадя непоказвани творби на моя баща, Симеон Димитров.
Това е много интересна част от изложбата. Той рисува близки и познати места – Марица, Бачковския манастир...
Да, това са много конкретни места, пряко свързани с неговия живот. Интересното е, че както казах, мотивацията на всеки художник е до такава степен различна, че сякаш говорим за напълно различни светове. При него се родиха тези картини за кратък период. Някои от тях е създавал на 16 години, други на 22, а както виждате, са зрели за годините. След това пътечката за него се промени и песента на саламандъра стана различна. Но за сметка на това прерасна в голяма любов към изкуството, която вече беше моят живот, моето следване, моята кариера плюс наблюдението на всяко едно постижение в сферата на изкуството. Голямото любителство е същият стремеж, но изпят по друг начин и в друго пространство.
Както казвате, всеки има своите ноти в тази песен. Вашите творби са разпознаваеми, но какво ново добавяте към тях този път?
В моите творби има от всичко по малко в посока към новото. Има повече мечти, повече надежди и, надявам се, повече очаквана светлина. Както и нови ноти във всичко.
Има разбира се и един остров, „Островът в мен”, който е нещо традиционно, което се появява всеки път, но с различно съдържание.
Да, „Островът в мен” ме съпътства в повечето ми изложби, на практика от първата ми по-сериозна изложба. Тя беше свързана с този остров. Той преобладаваше в нея, така че с удоволствие се връщам към него с пожеланието, че наистина заедно се живее по-добре.
„Заедно” казвате, но след като е остров, какво има на този остров? Не е ли самотно все пак?
Един много известен поет беше казал, че човек не би могъл да бъде остров. На практика това е невъзможно. „Островът в нас” е в много голяма степен преносен. По-скоро е усещането, че всички сме заедно в него.
Това е Вашият остров и Вашето усещане за остров?
Нашият с вас. С всички.
Кой може да чуе песента на саламандъра?
Аз мисля, че всяка душа може да се наслади на тази песен.
Подробностите чуйте в звуковия файл:Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя самостоятелна изложба на Ангел Атанасов - скулптор, чиито творчески интереси са съсредоточени върху чистите форми. Изложбата включва 12 скулптури, изработени в бронз и 4 в дърво, обединени от името “Мелодия и ритъм на формата”. Ангел Атанасов завършва Националната художествена..
Разширението на бул. „Цар Освободител“ беше припознато като приоритетно за реализация и от новия екип на Община Варна. Предвидено е да се прави със смесено финансиране, общинско, държавно и европейско, а най-вероятно и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). П о този повод днес от администрацията организират обществено обсъждане, от..
Да бягаш с кауза, за да помогнеш на друг. Това прави от близо две години Анна Христова, която е успешен маркетинг специалист. Макар и със сериозен дефицит на желязо, чисто здравословно, Анна се мобилизира, за да продължи да бяга с кауза и да заразява с добро още повече хора от своето обкръжение. Тя участва в маратони и полумаратони в..
Журналистът Анна Заркова ни връща към убийството на бившия премиер Андрей Луканов с новата си книга "Смъртта на Бялата лисица". Казва, че историята ѝ не е абсолютната истина, но е достоверен разказ, в който всички герои са истински личности - с изключение само на един - предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни..
Инвестицията в леко метро е първоначално по-голяма, когато се прави подземно, после за поддържането се дават по-малко средства. Когато се прави по открит способ първоначалната инвестиция е по-малка, а след това за поддържане е по-голяма сумата. Именно това е работата на експертите в този Експертен съвет да намерят оптималното, което е..
Туристическият бранш и това лято ще бъде изправен пред проблема с липсата на кадри и това не е новина. Това каза в обзорното предаване на РВ „Позиция“ Илин Димитров, съветник на президента Румен Радев по туризъм, образование и култура. „При вноса на кадри тази година е пълна каша, защото Шенген по въздух, позволява на всички, които влизат в..
Интервю с Alexander Krull (LEAVES' EYES, ATROCITY) Творческият път на LEAVES' EYES започва преди 21 години. В групата се преплитат съдбите на музикантите от ATROCITY. Няма да сгрешим, ако кажем, че ATROCITY е тяхната по-мрачна, а LEAVES' EYES – по-нежна страна. LEAVES' EYES издадоха „Myths of Fate”, заради който идеологът зад двете групи..