Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Човешкият ум не е предназначен да бъде буден след полунощ

Снимка: Архив

В средата на нощта светът понякога може да изглежда като тъмно място. Под прикритието на тъмнината негативните мисли могат да преминат през съзнанието ви и докато лежите будни, загледани в тавана, може да започнете да изпитвате желание за забранени удоволствия, като цигара или тежка въглехидратна храна.

Множество доказателства сочат, че човешкият ум функционира по различен начин, ако е буден през нощта. След полунощ негативните емоции привличат вниманието ни повече от позитивните, опасните идеи стават все по-привлекателни, а задръжките отпадат.

Някои изследователи смятат, че човешкият циркаден ритъм е силно замесен в тези критични промени във функциите, както е описано в нов документ, обобщаващ доказателствата за това как мозъчните системи функционират по различен начин след настъпването на нощта.

Тяхната хипотеза, наречена "Разум след полунощ", предполага, че човешкото тяло и човешкият ум следват естествен 24-часов цикъл на активност, който влияе на нашите емоции и поведение.

Накратко, в определени часове нашият вид е склонен да се чувства и да действа по определен начин. През деня например молекулярните нива и мозъчната активност са настроени към бодрост. Но през нощта обичайното ни поведение е да спим.

От еволюционна гледна точка това, разбира се, е логично. Хората са много по-ефективни в лова и събирането на реколтата през деня и макар че нощта е чудесна за почивка, някога хората са били изложени на по-голям риск да се превърнат в плячка.

Според изследователите, за да се справим с този повишен риск, вниманието ни към негативните стимули е необичайно засилено през нощта. Ако някога това ни е помагало да се натъкнем на невидими заплахи, то сега това свръхфокусиране върху негативните фактори може да доведе до промяна в системата за възнаграждение/мотивация и да направи човека особено склонен към рисково поведение.

Ако към това се добави и загубата на сън, това състояние на съзнанието става още по-проблематично.

"Има милиони хора, които са будни посред нощ, и има доста добри доказателства, че мозъкът им не функционира толкова добре, колкото през деня", казва неврологът Елизабет Клерман от Харвардския университет.

"Моята молба е за повече изследвания, които да разгледат това, защото тяхното здраве и безопасност, както и това на другите, е засегнато."

Авторите на новата хипотеза използват два примера, за да илюстрират тезата си. Първият пример е за потребител на хероин, който успешно се справя с желанието си през деня, но се поддава на желанията си през нощта.

Вторият пример е за студент, борещ се с безсъние, който започва да изпитва чувство на безнадеждност, самота и отчаяние, когато безсънните нощи се натрупват.

И двата сценария в крайна сметка могат да се окажат фатални. Самоубийствата и самонараняванията са много разпространени през нощта. Всъщност според някои изследвания рискът от самоубийство между полунощ и 6:00 ч. сутринта е три пъти по-висок в сравнение с всяко друго време на денонощието.

Проучване от 2020 г. стига до заключението, че нощното будуване е рисков фактор за самоубийство, "вероятно чрез разминаване на циркадните ритми".

"Самоубийството, което преди е било немислимо, се появява като бягство от самотата и болката и преди да се обмислят разходите за самоубийството, ученикът е придобил средствата и е готов да действа във време, когато никой не е буден, за да го спре", обясняват авторите на хипотезата "Разум след полунощ".

Незаконните или опасните вещества също се приемат повече от хората през нощта. През 2020 г. изследване в център за потребление на наркотици под надзор в Бразилия разкрива 4,7 пъти по-голям риск от свръхдоза през нощта.

Някои от тези поведения могат да се обяснят с недоспиването или прикритието, което предлага тъмнината, но вероятно в играта са намесени и нощни неврологични промени.

Изследователи като Клерман и нейните колеги смятат, че трябва да проучим допълнително тези фактори, за да сме сигурни, че защитаваме най-застрашените от нощно будуване.

Авторите твърдят, че досега не са провеждани проучвания за това как лишаването от сън и циркадното време влияят върху обработката на възнагражденията на човека.

Поради това не знаем как работещите на смени, като пилоти или лекари, се справят с необичайния си режим на сън.

В продължение на около шест часа на ден знаем изненадващо малко за това как работи човешкият мозък. Независимо дали спим или сме будни, умът след полунощ е загадка.
По публикацията работи: Сияна Спиридонова
ВИЖТЕ ОЩЕ

Преобразяване на един кучкарник

Девня ще е в центъра на графити културата от 12-и до 14-и август. Известни български имена, сред които и наричаният „бащата на графитите” Станислав Трифонов – Насимо, се събират на фестивал в кучешкия приют в града. Участниците ще преобразят напълно фасадите на халетата, където се помещават животните. Приютът е първият в България от свободен..

обновено на 11.08.22 в 17:34

Над 30 младежи от Варна ще помагат в благотворителни каузи

Над 30 младежи на възраст от 15 до 29 години във Варна и региона ще започнат свои благотворителни каузи като доброволци в рамките на проекта "Последвай доброто", финансиран от Националната програма за изпълнение на младежки дейности. Целта е насърчаване на доброволчеството, обясниха организаторите от сдружение "Когниция".Ще се набират и желаещи за..

публикувано на 11.08.22 в 14:16

Древно изкуство в модерни дни – рисуване с къна

Да си посланик на миналото, неговите тайнства и обичаи. Да бъдеш връзка между два взаимноразминаващи се свята – сега и преди. Девора Николова разказва за най-древното изкуство за украса по тялото – рисуване с къна (Мехенди), което тя практикува от пет години. Любовта й към йогата още в детска възраст събужда интереса й към рисуването с къна...

публикувано на 11.08.22 в 12:26

Делфинариумът става на 38 години, на празника кръщават официално новороденото тюленче

Варненският делфинариум днес навършва 38 години. Той отваря врати за посетители на 11 август 1984 година. Тогава треньорът на делфините е чужденец, който пристига да обучи българския екип, спомня си Ивелина Жекова. В празничния ден официално ще бъде дадено името на бебето тюленче, което се роди наскоро. Тюленчето ще се казва Лия, то е кръстено на..

обновено на 11.08.22 в 10:50

Проектът "Да спрем тормоза" събра участниците във Варна

Проектът "Да спрем тормоза" е младежки обмен по програма Еразъм+ , който ще завърши в края на август. По него в рамките на седмица в морската столица се срещнаха и обмениха практики 30 младежи от 4 държави. Състоя се среща и с представители на четири варненски неправителствени организации. Повече подробности за това от разговора на репортера ни..

публикувано на 11.08.22 в 09:52

В Световния ден на мързела: Какво ги мързи най-много да правят варненци?

Мързелът – това е идеален начин да си почиваш, преди да си се изморил. Авторът на тази максима е неизвестен. Може би го е домързяло да си напише името. От повече от 100 години датата 10 август се отбелязва като Световен ден на мързела. Психолози обясняват мързела като състояние, в което човек е загубил мотивация и воля вследствие на депресия. А..

публикувано на 10.08.22 в 17:18

Да вплетеш нишките на живота в българска черга

Да вплетеш нишките на живота в българска черга. Това е призванието на Галя Николова и Мими Гатева, които от единадесет години поддържат пламъка на българската традиция жив. Бих описала двете приятелки като гранични хора – стъпили в света на новото и модерното, но отправили замечтано поглед към миналото и митичните обичаи на родината. Двете заедно..

публикувано на 10.08.22 в 11:52