3 април - Българският Великден – денят на църковната ни независимост

През 1860 г. се случва първият политически акт, с който българите се самоопределят като самостоятелен народ в рамките на Османската империя и тръгват по пътя към свободата. Великденската акция или Българският Великден от 1860 г. е кулминационният момент в борбата за църковна независимост.

На 3 април 1860 г. по време на тържествената великденска служба в българския храм „Свети Стефан“ в Истанбул митрополит Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцки патриарх и на негово място казва „всякое епископство православных„, което се произнася само от предстоятеля на автокефална църква. Вместо името на вселенския патриарх Кирил VII Константинополски е произнесено това на султана Абдул Меджид I. Този акт означава, че не признава властта му и обявява независимост на българската църква.

По това време суверен на българските земи е османският султан. По този начин канонът формално е спазен и българските духовници не могат да бъдат обвинени в ерес или отлъчени. Така Иларион Макариополски символично отхвърля властта на патриаршията над българското паство.

Акцията се посреща с ентусиазъм. В много от българските селища населението заставя духовните владици да се отрекат от Цариградската патриаршия и се обръща към Иларион Макариополски като към глава на Българската църква. С Великденската акция българският църковен въпрос навлиза във фазата на борба за признаване на независима българска църква.

„Навръх Великден, 3 април 1860 г., цариградските българи проведоха акция, която стана една от връхните точки във възрожденските борби. Още тогава Г. С. Раковски оценява толкова високо станалото, че смята този ден свят, ден, който трябва да се празнува всяка година. Националният календар на българите по това време е почти бяло поле, по него още няма онези кървави точки, с които отбелязваме празниците. Раковски е искал да прикове вниманието на българите към един от най-важните дни в новото им летоброене. Но дойдоха други събития, личности. Постепенно българският календар се запълни с много червени точки и ние почти забравихме този празник…“

Това е първият абзац от книгата на проф. Тончо Жечев „Българският Великден или страстите български“.