Anders Johansson (TUNGSTEN, екс-Yngwie Malmsteen, екс-MANOWAR): Вашата фолклорна музика е страхотна

Интервю с Anders Johansson (TUNGSTEN, екс-Yngwie Malmsteen, екс-MANOWAR)

TUNGSTEN се събират през 2019 година, без да броим трите години преди това под друго име. Групата има вече четири албума, последният „The Grand Inferno“ излезе през 2024. През тази година бандата за първи път ще свири в България. Мястото е село Могилово, а събитието, разбира се – феситвалът в долината на виното, в първия ден преди MANOWAR. Интересен факт е, че TUNGSTEN са нещо като семейна банда. В нея световноизвестният барабанист Anders Johansson работи заедно със синовете си Karl и Nick Johansson. И е брат на Jens Johansson, клавиристът на STRATOVARIUS, които гледахме миналата година също на „Midalidare – Rock In The Wine Valley“. От друга страна Anders Johansson е свирил с Yngwie Malmsteen, MANOWAR, HAMMERFALL, с кого ли още не и с кого ли още да.

Интервюто с Anders Johansson (TUNGSTEN, екс-Yngwie Malmsteen, екс-MANOWAR) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 12.05.2025 година.

Anders Johansson - Здрасти, Мартин, интервюто е за Радио Варна, но Пловдив близо ли е до Варна?

От другата страна - На близо 400 километра.

Anders Johansson - Веднъж преди няколко години свирих там с един български китарист Антон Димитров. Слабо познат е, но свирихме в Пловдив.

От другата страна - Пловдив е един от най-красивите градове в България и може би един от най-старите градове в Европа. В Античния театър много банди са правили концерти със симфоничен оркестър и са записвали ДВД-та. PARADISE LOST, ANATHEMA, KATATONIA, OPETH, ACCEPT. Много са. Но не това е причината за интервюто с теб.

Anders Johansson - Няма проблем, интересно ми е. По ми е интересно да говорим за тези неща, отколкото за всичко, за което съм говорил през последните 40 години. Харесва ми, но знам какво имаш предвид. Не разполагаме с цялото време на света.

От другата страна - Добре, в началото представи с няколко думи TUNGSTEN.

Anders Johansson - Името на групата от шведски означава „тежък рок“. „Tung“ е тежък, а „sten“ е камък, скала, „rock“ на английски. Иначе реално „tungsten“ е волфрам. Метал, открит от един швед през 17 век. Волфрамът има най-високата точка на топене от всички метали и всъщност е най-твърдият метал. Е, нашата група не е най-твърдата, както си личи от музиката. Името не най-използваното за име на група, за това решихме, че ще е готино да го имаме за нашата. Нали се сещаш за лампите с нажежаема жичка. Тези жички за от волфрам, а светлината - волфрамова светлина. Иначе това, което се опитахме да направим е следното. Както знаеш, по света има 10 000 банди, което е страхотно. Но много от тях звучат идентично. Казахме си, че не можем да се конкурираме с 10 000 групи. Което означава, че трябва да сме по някакъв начин различни. Пак да сме хард рок, но да се опитаме да сме по-различни. За това решихме да се концентрираме върху мелодиите. Т.е. да имаме епични, химнови мелодии. Разбира се, до колкото можем, защото не е толкова лесно да бъдат създадени велики мелодии. Но към това се стремим. Така че хората да могат да припяват песните и те да се задържат в главите им. Надявам се, че това е нещото, които ни отличава от останалите. Не знам как да опиша музиката. Може би симфонична химнова музика. Лейбълът ни нарича симфоничен метъл. На други места чета, че сме пауър метъл. Което не знам дали е така. Примерно не сме като HAMMERFALL. Те са повече метъл, отколкото ние. Ние сме по-скоро химнов метъл. Идва от химн, сещаш се.

От другата страна - Трудно ли е да си автентичен в пост-автентичен свят?

Anders Johansson - Предполагам, че можеш да имаш късмет и сериозна подкрепа от звукозаписната компания и така да станеш известен без да си автентичен и с музика, която не се отличава с кой знае какво. Днес с Изкуствения интелект всичко е по-мейнстрийм, но ми звучи еднакво заради постоянните корекции. Трудно е да си специален, но ние се опитваме колкото можем. И ние използваме програми за корекции, когато записваме. Всички го правят. Аз обаче харесвам стария начин. В групата сме с две млади момчета. Скрепили сме двата свята. Аз и вокалистът ни сме от старата школа. А до нас са двама млади музиканти. Смесваме модерния звук с олдскуула. Което се получава добре. Надявам се.

От другата страна - Балансът между новата и старата генерация лесно ли се постига?

Anders Johansson - Момчетата са моите синове. Понякога ги питат какво е да си в група с баща им, защото той е легенда. Те отговарят, че за питащите може и да съм легенда, но за тях съм досаден баща, който непрекъснато им държи сметка колко пият. Когато бяха по-малки постоянно им забранявах някакви неща, постоянно им казвах да не правят едно или друго. За сметка на трето – всички онези неща, за които младите не искат да чуват и смятат за досадни. Днес вече не е необходимо да има казвам каквото и да било, защото те ме съветват. Казват ми да не правя конкретно нещо, защото е неудобно и съм ги карал да се чувстват неудобно. Веднъж китаристът ни Niklas, който е звуковия инженер и продуцент на последния ни албум „The Grand Inferno“, ми каза, да не използвам този DEEP PURPLE стил, този 50-годишен начин на свирене. Трябвало да съм по-модерен. И за мен беше предизвикателство, защото трябваше да преоткрия свиренето на барабаните и да се науча как да бъда по-модерен. Старата школа понякога не сработва с модерния начин на свирене. Трябваше да съм по-прецизен. Има някои трудни изпълнения с двете каси. Днес съм ги овладял. Трябваше да поработя върху този начин на свирене, но тези неща ме направиха по-добър барабанист отколкото бях.

От другата страна - Какво ти е мнението за модерните барабанисти, които сякаш могат всичко?

Anders Johansson - Има един пич с брада от Южна Америка. Поне мисля, че е от там. Пие кафе и после свири. Той е невероятно бърз, изпълнението му е невероятно сложно и в същото време много добро. Мислил съм си, че със сигурност е репетирал много. Все повече подобни чудовища се появяват. Не бих могъл да им стъпя никъде. Нямам нищо срещу тях. Те обаче са страхотни. Веднъж гледах един пич, който изсвири песен на DEEP PURPLE. Беше „Fireball“, в която за първи път можеш да чуеш двойни каси в метъла. Обаче въобще не разбираше смисъла на начина, по който Ian Pace я беше изсвирил. Той беше супер бърз и прецизен, но изпускаше колебанията, живеца в барабаненето. Модерните барабанисти изгубиха това чувство. Перфектни са, в същото време удрят леко, все едно отзад стои дръм машина. Заради бързината, не могат да се движат ръцете кой знае колко. От друга страна може и да им завиждам, защото са наистина много добри. И все пак говорим за различни стилове. По-младите барабанист дори не се замислят, когато свирят. Защото свирят едно и също и никога не импровизират. Просто изкарват песните и това е. От друга страна харесвам колко са технични и прецизни. Впечатляващо е. Впечатляващи са, но с годините са изгубили нещо. Когато аз започвах и свирех през 70-те и 80-те, джаз изпълнителите казваха същото и за моето поколение барабанисти. Всяко едно поколение говори едни и същи неща за следващото. Веднъж един джаз барабанист ми попита къде е онова колебание в свиренето ми? Тогава си помислих -  „Кой го интересува това?“. Тези работи са съвсем естествени.

От другата страна - Обаче, тези, които правят кавъри и ги публикуват в социалните медии, са по-популярни от оригиналите.

Anders Johansson - Нямам идея на какво се дължи. Може би пускат по 15 секунди от изпълнението и хората отварят връзките. Или може би са по-добри. Не знам. Може би го правят така че да е по-достъпно, отколкото е старата школа. Обаче аз постъпвам по същия начин. Прехвърлям екрана и ако попадна на някой, който започва с думите „Сега ще Ви разкажа една история…“, веднага преминавам нататък. Представи си един 15-годишен. Те въобще не са толерантни към подобни разказвачи. Докато чуят първите думи и вече са на следващото видео. За тях е важно новото. Докато старата школа им е по-досадна, скучна и бавна.

От другата страна - Последният албум на TUNGSTEN е „The Grand Inferno“. В какво се крие развитието на групата и направихте ли нещо за първи път в него?

Anders Johansson - Не знам дали има нещо ново. Обаче, има някои различни неща. Всеки албум е различен. Не се опитваме да изработваме един и същ диск отново и отново. Просто създаваме песни. И тези, които ни харесват, ги събираме в албум. Нямаме предварителна концепция. Понякога се появяват мнения, че щом новото не звучи като старото, значи е лошо. Или, ако звучи точно като старото, значи също не става. Просто се опитваме да работим върху песни, които харесваме. Без много, много да се интересуваме от стила. Разбира се, той е хард рок или хеви метъл. Но без никакъв план. Преди може да сме били по-тежки. Сега понякога сме отново такива. Дори и песните, които си чул да са по-леки или по-агресивни, те не трябва да се възприемат като сингли. Синглите по принцип са по-лесни за възприемане, по-мелодични. Познаваш ABBA. Когато си пуснеш техен албум, ще чуеш, че композициите в него са коренно различни. Хората вече не си купуват албуми. Те слушат музика в Youtube и Spotify. Т.е. слушат различни песни. При нас, не бих го твърдял, но песните ни могат да се харесат на по-широк кръг от слушатели. Не само на тези, които например харесват индъстриъл.

От другата страна - Попитах те, защото песните Ви наистина звучат коренно различно.

Anders Johansson - При нас това се получава съвсем естествено. Целият ни материал е различен. Но не работим по някакъв предварителен план. Просто създаваме песни. Тези, които ни харесат, ги записваме. Не ги съпоставяме. Не махаме композиции, защото звучат различно. Не мислим по този начин. Записваме тези, които ни харесват без значение дали се различават или не. Трябва да са добри за нас. В същото време певецът ни е един и същ и с него звучим като TUNGSTEN без значение от стила. Ако бяхме издали албумите ни през 80-те, те със сигурност щяха да бъдат критикувани заради различните песни в тях. Но тогава хората слушаха цели албуми наведнъж. На мен този подход ми харесва. Ще бъде досадно, ако композициите ни звучаха по един и същ начин. Обаче имаш AC/DC. Песните им звучат еднакво, защото използват едни и същи акорди. Така албумите им звучат еднакво. От друга страна продават стадиони, където и да свирят. Което означава, че работят по правилния начин. Харесвам AC/DC, но не мога да изслушам цял албум, защото съм твърде нетърпелив.

От другата страна - Как тогава се остава концентриран, когато песните са различни?

Anders Johansson - Може би не може... Но при нас така работят нещата. Ако се опитаме да създаваме приличащи си песни, то в някакъв момент ще почнем да изпълняваме една и съща композиция. В групата са въвлечени четирима музиканти. Основно по-младите предлагат идеите, но всички работят по тях.

От другата страна - Спомена ABBA. До колко е вярно, че всяка група от Швеция е повлияна от тях?

Anders Johansson - Не мисля така, но може би по някакъв начин и това го има, защото постоянно сме слушали тяхната музика. Не смятам, обаче, че метъл бандите са повлияни от тях. Не знам. Може би в мелодичен аспект. ABBA имат някои страхотни песни. Не харесвам всичко. Някои от композициите им са много поп, което на мен не ми харесва. Това не означава, че са лоши. По някакъв начин всичките им песни са добри. Нямат лошо написана песен. ABBA са най-голямата група от Швеция, така че по някакъв начин всички сме повлияни от тях.

От другата страна - Името на новия албум „The Grand Inferno“ навежда на концептуалност…

Anders Johansson - Не, няма такава. Една от песните в него се казва така. Решихме, че звучи добре за име на албума. Няма някакво по-дълбоко значение. Поне така си мисля. Niklas Johansson дойде с предложението. Знам, че отговорът ми не е от най-добрите, но наистина няма никаква концепция. Просто едно име за албум. То наистина звучи като нещо голямо. Самата песен е много епична. Вокалната линия започва от ниските и стига до високите. За едноименното парче заглавието носи своето значение, но не и за останалото съдържание в албума. Когато си пуснеш песента, ще разбереш какво имам предвид. За предишния „Bliss“ предложението е на Michael Andersson. Идея си нямам какво е имал предвид. Когато свириш фюжън, както аз съм го правил, когато изпълняваш инструментална музика и създаваш подобен албум, последното нещо, с което се занимаваш, са заглавията. Примерно в студиото си пил кафе и решаваш, че едната композиция ще се казва „In StudioWith Coffee“. Всякакви такива неща. Просто да има нещо. Вземи един такъв албум. Заглавията могат да означават всичко. Понякога са комични. Така и името „The Grand Inferno“ е изцяло подходящо за песента, но не обобщава с нищо останалата част от последния ни албум.

От другата страна - Имаш огромен музикален опит. Защо точно подобна банда?

Anders Johansson - Мислех си, че ще е страхотно да свиря със синовете ми. Първоначално работех с брат ми. С него свирехме фолк музика. Тогава синовете ми чуха материала и предположиха, че можем да му направим метални версии. По този начин в началото създавахме метални аранжименти в един вид фолк композиции. Някаква част от тези неща се запазиха. Понякога можеш да чуеш този шведски фолк тон в песните. Но това е резултат от наследството ни. В Швеция тези неща са познати на много хора. Както при Вас в България. Вашата фолклорна музика е друга. Спомням си, че Антон, с когото работех, ми пусна някои неща. Напълно различна и в същото време много хубава. Вашата фолклорна музика е страхотна, но коренно различна от нашата в Швеция.

От другата страна - Предимствата и недостатъците да свириш със синовете си?

Anders Johansson - Предимството е, че те израснаха с мен. Не съм ги учил как да свирят, но понякога им показвах правилната посока. Така мисля. Двамата мога да свирят в две посоки – както олдскуул, така и модерни неща. Едно от предимствата е, че кавгите отсъстват. Ако някой се разсърди, знае, че няма да бъде изхвърлен от групата, защото е член на семейството. Всъщност ситуацията е малко странна. Но определено е добра. От една страна имам натрупан опит, който те нямат и го трупват сега. За пример мога да посоча работата със звукозаписните компании. Ако не бях аз, ползите за тях, щяха да са по-малки. Не познават процеса в детайли и не знаят какво да избягват. Смятам, че да съм в група със синовете ми, е предимство за всички.

От другата страна - Значи не можеш да ги уволниш…

Anders Johansson - Те обаче могат да ме уволнят. Всъщност за мен е без значение дали може да стане. Ако искат да свирят с млад човек, няма да се ядосам. Имам си други неща за вършене. В моя случай не мога да свиря с големи групи в момента заради графиците, които винаги се противопоставят. Ако свиря два месеца с MANOWAR и е насрочен концерт на TUNGSTEN, се появяват стрес и напрежение. Примерно в PAIN за концерти свирят музиканти от други шведски групи. Конфликтите в този случай са неизбежни. Какво може да се направи? Това донякъде е и един много интересен проблем…

От другата страна - През 80-те шведската метъл сцена беше малка. Какво се случи след това, за да се превърне в лидерска?

Anders Johansson - Преди 80-те в Швеция нямаше нито една група, позната по света. Нямахме нищо. Появиха се ABBA, за които говорихме. Тогава хората тук осъзнаха, че всъщност ABBA са шведи и се справят превъзходно. Започнаха да се упражняват, да репетират и стигнаха до извода, че нещата са възможни. До този момент си мислехме, че всичко в музиката идва от САЩ и Англия. Тогава се появи Yngwie Malmsteen. Беше ни изпратил касети. Когато го чух за първи път, не можех да повярвам. Какво е това? Звучеше невероятно. Тогава някой ми каза, че той е от Стокхолм. Швед е. Въобще не повярвах. Не беше възможно. Осъзнахме се, че Yngwie е от Швеция. И пак не го вярвахме. Появиха се EUROPE. Yngwie беше тук. Когато се прехвърли в Америка, искаше да събере група. И за да съкратя историята, помоли мен и брат ми да се присъединим към него. В Америка бяхме първите шведи, които се занимаваха с метъл музика. Постоянно ни питаха откъде сме, без да подозират, че сме от Швеция. За американците беше странно, че сме от Скандинавска страна и свирим метъл. Тогава EUROPE избухнаха с хита „The Final Countdown“. Беше всепомитащо. Така след EUROPE и Yngwie, хората в Швеция осъзнаха, че метълът е възможен. Започнаха да репетират. Ефектът беше такъв. През 70-те имахме един тенесист Бьорн Борг. Изведнъж той спечели всичко. Тогава хората си казаха, че ако тренират тенис, също могат да станат добри. Така че за пет-десет години имахме номер едно в този спорт. Днес никой не тренира тенис и Швеция е в дъното на класацията. Всъщност при всичко е така. Виждаш някой, който е много добър и потокът потича. Защо Финландия има толкова много добри участници във Формула 1? Защото имат шампиони. И отново вървят нагоре. Във Финландия също има много метъл групи. Хората във Финландия, Норвегия, Швеция и Дания много си приличат. Имат едни и съща генетика, минало, подобна култура. Във Финландия езикът е друг, но останалите страни говорим почти на един и същ език. Дания имат Lars Ulrich от METALLICA. А те са най-големите в метъла днес.

От другата страна - Важно ли е от музиката на една банда да се усеща нейния произход?

Anders Johansson - Не, не е важно. За мен не е важно. За нас е естествено да имаме в музиката ни тези етно елементи. Не сме го направили целенасочено. Според мен те са резултат от произхода ни и влиянията ни. Не е важно, че сме от Швеция. Обаче някак си звукът ни е шведски. EUROPE, Yngwie, дори и GHOST, които не са истински хеви метъл, също имат този странен и типичен шведски привкус. Има много такива банди, които малко или много носят шведското в себе си. Брат ми свири в STRATOVARIUS. Баща ни беше изпълнител на шведска музика. Мисля, че той е вдъхновил много от бандите. EUROPE и Yngwie, дори и GHOST понякога го споменават като влияние. OPETH директно го посочват, което е страхотно. Нали знаеш „Пипи Дългото чорапче“, момичето с дългата коса? Основната тема от шведскогерманския телевизионен сериал е композирана от баща ни. И с това е известен. Една песен, въпреки че композира фолк, джаз… Но просто като малък е чул подобни мелодии и тонове, изсвирени от цигулари. Не съм чувал на друго място по света подобни мелодии, комбинация от мажорна и минорна скала. Наричат я Дорийска гама. Барабанист съм и не съм много добре запознат. В Швеция хармоничните минорни неща са често срещани. В Германия ги има при Йохан Себастиян Бах. В българската музика има много хармонични минори. Направо като в арабската музика. Така че всичко зависи от мястото, от където произхождаш.

От другата страна - Последен въпрос – как се работи с Yngwie Malmsteen и MANOWAR?

Anders Johansson - С Yngwie беше страхотно. Много хора смятат, че с него се работи много трудно. Но ние бяхме добра група и имахме добри взаимоотношения. Беше забавно, бяхме винаги щастливи. Правехме луди неща, но чувството винаги беше приятно и някак си отпускащо. Нямаше напрежение. В същото време той ни покани. Бяхме наистина щастливи, че ни избра за неговата група. Не живеехме в един град с него, но той знаеше за нас. При MANOWAR беше същото. Много хора смятат, че са гадняри и примадони. А всъщност те са изключително нормални хора и изключително интелигентни. Знаят какво правят. Когато някой ми каже, че Joey DeMaio е гадняр, го питам, дали е срещал Joey DeMaio. И отговорът е винаги отрицателен. Всичко е заради налудничавите слухове, които се носят и хората им се доверяват. Всъщност някои истории да наистина откачени. Свирихме в София с MANOWAR. Беше страхотно. След шоуто ни ескортира полиция. Бяхме в лимузините, а полицаите бяха пуснали светлините и надули сирените. Летяхме по улиците със сто километра. Доста бързо. Незабравим спомен. Концертът беше много добър, в голяма зала. В някои страни MANOWAR са огромни. В други са съвсем нормална банда. Но в Германия, България, Швейцария, в много държави са много големи. Има много хора, на които им е писнало от тях и не ги приемат сериозно. Но от друга страна и много ги обожават. В моя случай те ми се обадиха с въпроса дали искам да направя турне и запис с тях. В първия момент помислих, че някой си прави шега с мен. Дори ги попитах дали се обаждат на правилния номер. Тогава ми отговориха, че ме знаят от години. Те са наистина много готини пичове.