Крис Ламбов: Хората със Синдром на Даун трябва да бъдат приемани без предразсъдъци

Хиляди последователи и милиони гледания в YouTube. Това е статистика, която не вълнува толкова младия Крис Ламбов от Варна - първото лице на фондация "Живот със синдром на Даун", син на Силвена Христова и Красимир Ламбов, основатели на фондацията. 

За Крис и неговото семейство най-важна е каузата - хората с този синдром да бъдат приемани без предразсъдъци, а обществото да ги окуражава и да ги подкрепя. Фондацията е създадена в годината, в която се ражда сестрата на Крис - Микаела, която е със синдром на Даун. Още в деня на раждането на сестра ми аз разбрах, че тя е с този синдром, тогава бях на 2 години и половина. Родителите ми тогава обясниха, че тя е по-специална и ще се развива малко по-трудно, но с повече усилия и подкрепа, спомня си Крис. 

Видеата на семейството се снимат без сценарий и с голямо удоволствие. Снимаме, когато сме в настроение, всичко е напълно естествено, разказва още Крис, който има и собствен канал в YouTube. От 4-годишен съм популярен в социалните мрежи, за мен това е нещо нормално, допълни той. Възпитан от своите родители, че е равен с всички останали, въпреки популярността си той приема със скромност всички успехи. Крис е носител на наградата "20 под 20", която отличава младите лидери, които променят България днес. Той беше отличен в категория "Активизъм, гражданско участие и социален принос". Неговото послание е за приемане и подкрепа към всички хора като сестра му Микаела със синдром на Даун. Тази награда е важна за мен, защото показва, че това, което правя, е много важно и се оценява от хората. От малък разказвам за хората с този синдром, и днес, 10 години по-късно, аз смятам, че всички хора трябва да с равни права и да бъдат подкрепяни от обществото, подчерта Крис Ламбов. Да бъдем добри хора и да го показваме на всички, заяви още той. 

Осмокласникът от 5-годишен иска да бъде актьор, ходи на школа по актьорско майсторство и мечтае един ден да участва във филм. С него разговаряха Димитрина Дончева и Иван Барбов, а интервюто с него е в началото на публикацията.