Julian Larre (LACRIMAS PROFUNDERE, LESSDMV): Бъди смел като артист

Интервю с Julian Larre (LACRIMAS PROFUNDERE, LESSDMV)

 

LACRIMAS PROFUNDERE е немска готик рок/метъл банда, която подготвя новия си албум. Но през 2022 издаде „How to Shroud Yourself with Night“. Бандата не е от най-популярните в България. LACRIMAS PROFUNDERE обаче има повече от 30 годишна история и 13 албума. За „От другата страна“ специално интервю даде вокалистът на LACRIMAS PROFUNDERE Julian Larre.

 

Интервюто с Julian Larre (LACRIMAS PROFUNDERE, LESSDMV) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 17.11.2025 година.

 

 

От другата страна - Привет, Julian, последният албум на LACRIMAS PROFUNDERE излезе точно след пандемията. А предишният - преди пандемията. Тези две нулеви години усещат ли се в музиката на бандата?

 

Julian Larre - Албумът е еволюция. Нещо като втора стъпка. С „Bleeding the Stars“, който излезе преди пандемията, се опитахме да отворим нова глава в историята на групата. Беше време за следващата крачка. Всичко това, обаче, трябваше да стане лека-полека. Промяната не трябваше да бъде голяма. Нямаше как да преминем веднага от златния рокендрол към по-метален звук. По някакъв начин пандемията ни помогна за това. Защо? Защото след „Bleeding the Stars“ натискът беше голям. Особено за Oliver. Напрежението върху него беше голямо, защото трябваше да представи нещо невероятно. И пандемията ни даде повече време. Също така светът спря. Промениха се много неща. Нещата, за които мислехме тогава, се промениха, промени се начинът, по който гледахме на света. Пандемията буквално го парализира. За някои от нас беше шокиращо да станем свидетели на нещо подобно. Събуждаш се един ден и установяваш, че целия свят е в извънредна ситуация. Което беше тъжно, защото в през цялото време се случваха много неща. И те спряха. Пандемията ни даде повече време. Като човешки същества придобихме повече опит. По този начин кризата повлия на следващия ни албум. За мен „How to Shroud Yourself with Night“ е по-мрачната глава от „Bleeding the Stars“. „Bleeding the Stars“ е някак си по-цветен. Той е по-светъл албум, по-топъл албум. Може да се погледне по този начин. С него се върнахме към определени моменти от историята на групата. Както отбелязах напрежението върху Oliver беше голямо дори заради т.нар. ревове. Беше чел коментари, че заради песента „My Release In Pain“ някои хора са се притеснявали, че ще продължим с тях. Но си мисля, че той постъпи достатъчно смело, за да мине през това и да направи онова, което смяташе. Защото наистина искаше да постъпи точно по този начин. Но не се чувстваше напълно комфортно от тази стъпка. Откъде знам това? Прекарах страшно много време с него в бекстейджа, както и в хотелски стаи, и барове. Мисля, че знам едно-две неща за начина, по който неговата перспектива е изложена в албума. Интересно е как „How to Shroud Yourself with Night“ се превърна в лошия брат на „Bleeding the Stars“. Той е по-мрачен албум. Текстовете са по-наситени. Но не като предишните, които бяха повече като самоупрекване и самобичуване. В „How to Shroud Yourself with Night“ са насочени повече към слушателя. По-лирични са и със сигурност албумът е по-мрачен. Друго, което мога да кажа за него е, че се опитахме да се отворим и да се насочим към нова публика, като група, която е на път от 30 години. Така че в него има много от материала, който сме създавали през тези три десетилетия. Просто настъпи моментът да започнем, да експериментираме с други неща. В същото време „How to Shroud Yourself with Night“ ни помогна да изградим по-различен сетлист. Когато се върнем някъде, няма да изпълняваме много от готик песните ни. Ще бъдат повече като „The Curtain of White Silence“ и „A Cloak Woven of Stars“. Една от най-важните разлики между двата албума.

 

От другата страна - Когато създавате нови песни, правите ли го с мисълта как ще звучат на живо?

 

Julian Larre - Абсолютно. Абсолютно... Порцесът в създаването на песни може да е различен между различните музиканти, защото всеки сам по себе си е различен свят. Dominik Scholz харесва едно, Ilker Ersin – друго. Същото се отнася, както за Oliver, така и за мен. Т.е. имаш тези четири различни вселени, които правят LACRIMAS PROFUNDERE много по-богати днес. Dominik харесва този метален блус. Ilker идва от по-класическите неща в метъла. Oliver и аз също сме пристигнали от различни музикални сфери. Опитваме се да си представим как би звучал материалът. Публиката е много важна за нас. И по-специално за мен. При онова, което правя на сцената, е много важно да мога да обхвана всички пред нея. Всеки път, когато работя по дадена песен, си задавам въпроса, какво бих могъл да добавя, за да включа и феновете, които идват на нашите концерти. Така че определено този момент стои в основата на музицирането и е важна част от него. Много се вълнуваме, например, когато изпълняваме „Unseen“. Защото има страхотен груув. Така че, определено мислим как песните, които създаваме, ще звучат на живо.

 

От другата страна - Когато създавате нова музика, по формули ли го правите или следвате импулса?

 

Julian Larre - Мога да говоря за себе си. Не знам как Oliver подхожда към процеса. Не смятам, че отдава толкова голямо значение на формулите. Мисля, че просто свири на китара и така се получават идеите и мелодиите. Т.е. поставя началото на песента, след което я предоставя на останалите и започваме заедно да работим по нея. В моя случай е много важно да поддържам баланса между познанието, но нямам предвид основните формули, а познанието как музиката би проработила като продукция. Много музиканти не знаят непременно как да записват, как да продуцират. Аз гледам на процеса от двете страни. При създаването на песен, мисля, кое би проработило при нея по най-добрия начин. От тази страна работя по формули. Но най-важното правило за мен при творческия процес е да разрушавам правилата. Придържам се към линията, при която имам познанията за формулите, които биха могли да проработят или са привлекателни, като в същото време се опитвам да се декоструирам. Ако нещо звучи добре, то звучи добре. Ако съм създал песен, която противоречи на определени формули, не ме интересува, ако звучи добре. Това е най-важното. За мен формулите са по-скоро инструмент. В моя случай е важно да поддържам баланса между двете страни.

 

От другата страна - До колко е важна за теб самопровокацията при композирането на музика и до колко останалите те провокират при нейното създаване?

 

Julian Larre - Лично аз обичам постоянно да се провокирам. През цялото време. Във всеки един момент. Това е една от причините „Bleeding the Stars“ да звучи толкова разнообразно. Ако си пуснеш всяка една песен от албума, ще видиш различния подход, напълно различни вокални подходи. Говоря във вокално отношение – в тона на вокалите, както и в диапазона. Едва ли изненадвам някого с това, защото всеки път, когато работя по някоя песен, не искам и избягвам да се повтарям. Има нещо, което хората може би не знаят за „How to Shroud Yourself with Night“. Напълно промених техниката си при ревовете. Всеки един крясък, който съм направил в „How to Shroud Yourself with Night“, е по съвсем различна техника от тази, която съм използвал в „Bleeding the Stars“. Хората, които поназнайват нещо за процесите, ще усетят разликата. Средностатистическите фенове едва ли ще я забележат и възприемат. Но аз самият исках да направя вокалите по друг начин. Това е една от причините толкова да харесвам песента „The Curtain of White Silence“. За нея от самото начало знаехме, че ще предизвика дискусии. Но решихме без да се притесняваме, да я създадем точно така. Никога преди това не съм използвал начина, по който пея в куплетите. Беше наистина вълнуващо. Можеш да създаваш музика, която да изпълняваш на една китара в един тон и да я свириш през целия си живот с едно и също перце и едни и същи струни. Или можеш да използваш различни китари – седем или осем струнни, различни перца и т.н. Аз бих предпочел втория начин, който ме предизвиква и ме провокира към разнообразие. В противен случай си мъртъв като артист. Артист означава креативност. Защо си артист, ако трябва да направиш нещо и да го повтаряш до края на живота си? Мразя този подход. Предпочитам всеки ден да се предизвиквам. А как групата ме провокира? Не мисля, че го правят по някакъв начин. Oliver го е казвал в интервюта, че се чувства много удобно, когато става въпрос за композирането днес, защото не му се налага да се съмнява дали съм способен, да изпея нещо. Той е напълно наясно, че в мое лице има предимство. Просто подхвърля, че в тази част ще е супер, ако има малко крещене, тук – малко по-високи вокали, там – по-ниски, на това място – фалцет, а после по-различна техника при крясъците. Т.е. можем да направим почти всичко, което си поискаме. Вълнуващо е, защото така звуковият пейзаж става още по-отворен. Преди на него му се е налагало да мисли повече какво могат и какво не могат да си позволят. А това от своя страна ограничава музиката толкова много. Т.е. не мисля, че останалите ме предизвикват по някакъв начин. Всеки се чувства много удобно. И в същото време това е още една причина за близките ни взаимоотношения. Почти след всеки концерт Dominik идва при мен и ми благодари за страхотното преживяване. Нещо което ценя много. Наслаждаваме се на онова, което правим. Oliver наистина получи онази втора искра за музиката. Сещаш се – „Нека го направим“. И това е. Преди време стояхме в буса и си говорихме. Oliver ми каза, че иска песни като „The Curtain of White Silence“ да получат повече известност. Той наистина я харесва и се вълнува заради нея. Самата композиция е онази стъпка, за която никой не е предполагал, че LACRIMAS PROFUNDERE са способни. Преди да стана част от групата съм слушал албумите й. И никога не съм си представял, че бандата ще предприеме подобна стъпка. Гордея се с тях. Гордея се с LACRIMAS PROFUNDERE, че отряза всички и твърди заяви, че ще направи точно това. И го направи. Това не означава, че ще изтрием напълно душата на групата с готик рок звученето. В „How to Shroud Yourself with Night“ има много добри парчета, които всъщност са готик рок. Но за мен в такива стъпки се състои разнообразието. Невероятно скучно е да слушаш група, която не спира да се повтаря. Толкова по въпроса.

 

От другата страна - По какъв начин новите дигитални технологии влията на звука на LACRIMAS PROFUNDERE?

 

Julian Larre - Цялата дигитална ера е опасна. Опасна е, защото е много по-удобна. Може би 80%от бандите, добре нека да ги намаля малко – 70% от бандите използват „Kemper“ и „Axe FX“ и подобните им. Говорих с продуцента на последните ни два албума Kristian Kohlmannslehner, с когото групата е работила и преди. Той ми каза, че тези системи и днешните плъгини му помагат много. Но как влияят на звука ни? Бих казал, че точно толкова, колкото е необходимо. Факт е, че имаме възможност да използваме семпли в музиката ни, но под формата на  виртуални инструменти. Не говоря за семплиране на звуци, за да получим по-добре звучащи барабани например. Имам предвид виртуални инструменти, които за нас са много добро средство, защото ни предоставят възможност за разнообразие. Примерно, ако искаме хор в средата на някоя песен и за това можем да използваме виртуален инструмент, който ни позволява да се доближим до крайната визия, която имаме, го използваме. За нас това е още едно средство. В същото време за мен е по-важно да запазя органичността. Говоря за органичния звук и усещане. Страхотно е, че можем да се доближим до продукция, която е много добра с всички тези инструменти на дигиталната ера. В същото време, обаче, мисля, че не можеш да бъдеш перфектен. За мен не е необходимо нещо да е перфектно, за да бъде перфектно, така да се изразя, ако има смисъл. Т.е. дигиталната ера влияе на звука в групата точно колкото е необходимо. Използваме нейните инструменти, за да стигнем там, където искаме.

 

От другата страна - Но се пазите от пресичането на границата, след която всичко е различно?

 

Julian Larre - Един от проблемите, който бих определил като капан, в който много банди се озовават е, че в домашното студио е много лесно да постигнеш наистина професионален звук с всички възможности, които Kemper или плъгините предоставят. Според мен много музиканти злоупотребяват с тях и създават звук, който е общовалиден за всички. Това, което наблюдавам е, че много групи са фенове, наистина огромни, огромни фенове на определени банди. И се стремят да се доближат до техния звук и дори да го припокрият, като не виждат никакви други възможности. Дигиталната ера предоставя начините, по които да звучиш почти като всяка група, която си пожелаеш, както и да поправиш всеки един дефект. Без значение дали става въпрос за вокалите, техническото изпълнение на китарите или барабаните. Можеш да поправиш едва ли не всичко. Което те отдалечава твърде много от същността, от душата на артиста и музиканта. Още един капан. В предишния отговор говорих за баланса. Да, това са инструменти и те са невероятни. Но не се губете в гората. Ти все още се нуждаеш… Добре де, не се нуждаеш. Моята гледна точка е, че аз се нуждая все още от това да изследвам оборудването си, плъгините, които използвам. Примерно за вокалите посягам към плъгини, които са предназначени за китари. Използвам ги, за да експериментирам. Мисля, че причината музикантите от 70-те и 80-те да имат по-уникален звук е, че за измисляли различни трикове, защото не са съществували други възможности, като по този начин буквално са нарушавали правилата. Което е много важно и днес в дигиталната ера. Не трябва едно нещо да са прави по начина, по който всички го правят. Ако всеки използва компресора по един и същ начин, ти намери друг. Нещо, което се случва напоследък и с моите записи. Имаше един момент, в който си казах, че вече не ме интересува дали го правя правилно или грешно. Не ме интересува дали нарушавам правилата на играта. Щом ми харесва, значи ми харесва и така ще го издам. В това е сърцевината на истинската сила да предложиш нещо ново, което е било загубено толкова много време. Бих окуражил новите музиканти да нарушават правилата. Няма значение колко харесваш и обичаш една група. Просто стигни отвъд. Продължи още по-напред заради себе си. Копирането е без значение. Продължи напред и се опитай да постигнеш нещо различно. Бъди смел като артист.

 

От другата страна - И може би най-важното е да запазиш човешкия облик на музиката.

 

Julian Larre - Абсолютно. Точно така. Все едно робот да се опита да създаде изкуство. Това не е пътят, по който искаш да вървиш. Не искаш да тръгнеш по него.

 

От другата страна - Кой е твоят най-рокендрол момент?

 

Julian Larre - Най-рокендрол моментът ми… Предполагам, че зависи доста от това какво разбираме под рокендрол, нали? Защото, имайки предвид рокендролът, предполагам, че всеки се сеща за клишето „секс, наркотици и рокендрол“. Ако трябва да се огранича в него, имаше един момент, когато влязох в един бар и всичко беше безплатно. Текилата беше в големи количества. Много текила. Бях излязъл да се забавлявам с една компания. Бяхме с Ilker. Имаше момичета. Прекарах останалата част от нощта, в опити да намеря хотелската стая на някого от друга група, защото той ме видя, че съм с момичета. И ми каза, че изглеждам напълно изгубен, като ми позволи да ползвам стаята му. Взех му картата, за да отида до хотела му. Обаче не знаех за кой става въпрос. Скочихме с едно момиче в едно такси и се отправихме към хотел, за който въобще не знаех дали този, който ми трябваше. Пристигнахме, на рецепцията нямаше никого. Трябваше да стигна до стаята, но така и не стана. Въобще не знаех къде съм. В някакъв момент се озовах в метрото. И се събудих в банята на хотелската ми стая, без въобще да съм наясно как съм стигнал там след 30 шота текила, бира и Йегермайстер и какъв ли не друг алкохол. Беше лудница. За щастие се присъединих към групата точно навреме. Което си беше чист късмет. На следващия ден трябваше да снимаме клип. Беше пълна лудница.

 

От другата страна - Какво всъщност означава LESSDMV?

 

Julian Larre - Историята е дълга, но накратко. Един приятел ми вика Less. Защото в миналото четях много книги от Anne Rice. Така най-добрият ми приятел започна да ми вика Less, заради главния герой в нейните романи Lestat. Използвах прякора. Добавих DMV, което означава „Destroy My Veins“, което е част от текст на песен, която създадох преди много години за метъл бандата, която имах тогава UNLEASH HELL. Т.е. DMV е „Destroy My Veins“. Т.е Less, аз, който унищожава себе си. А унищожава себе си, за да се освободи от генетичната си същност. Един вид бъди такъв, какъвто искаш да бъдеш. Освободи се от това, което трябва да бъдеш, и просто бъди онова, което искаш да бъдеш.