Martin Schulman (CENTINEX, DEMONICAL): "В музиката най-важни са идеите"

Интервю с Martin Schulman (CENTINEX, DEMONICAL)

Шведската дет метъл банда CENTINEX се събира през 1990 година. За нещастие на момчетата голямата шведска дет метъл четворка (ENTOMBED, DISMEMBER, GRAVE и UNLEASHED) вече е издала дебютите си. За CENTINEX остава да следват големите и да се опитат все пак да се откроят. Но 2006 година всичко приключва. 2014 бандата е възродена и през 2025 издаде 12-тия си албум „With Guts and Glory“, който ще представи на първия „Autumn Deathfest“ на 10 октомври в "OldSkulls Club", София. (Другите банди са AVULSED, SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH, HYPNOS, INNER HATE, PAST REDEMPTION, DAY OF EXECUTION и UNBAPTISED.) Два повода за специалното интервю, което лидерът на CENTINEX Martin Schulman даде за „От другата страна“.

Интервюто с Martin Schulman (CENTINEX, DEMONICAL) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 9.02.2026 година.

 

От другата страна - Здрасти, Martin, как си?

Martin Schulman - Чувствам се добре, благодаря, че попита. Всичко е наред. Имаме нов албум. Всичко е добре. Чакахме го доста време. Той беше записан миналата зима. И се чувстваме удовлетворени, че най-накрая излезе.

От другата страна - Всъщност защо се разкъсваш между две групи – CENTINEX и DEMONICAL?

Martin Schulman - Със сигурност знаеш, че основах CENTINEX през 1990. Движех групата до 2006. Тогава се появиха различни проблеми в бандата, проблеми със звукозаписната компания и т.н. Така реших, че ми е достатъчно. Сложих край на CENTINEX и вместо да се занимавам с тях, основах друга група с няколко от музикантите от CENTINEX. Така се родиха DEMONICAL. Продължих с тях. През 2014 по някакъв начин вниманието ми отново се насочи към CENTINEX. През годините, в които групата не съществуваше, интересът към нея беше постоянен. Различни звукозаписни компании например преиздаваха стария материал. А групата не беше активна между 2006 и 2014. Въпреки това по някакъв начин продължаваше да съществува някъде вътре в съзнанието ми. Така през 2014 реших да възродя CENTINEX с нов състав и малко по-различен дет метъл. Оттогава до днес работя и с двете банди. Но наистина се опитвам да ги разграничавам. Музикантите в двете групи са различни. Звукозапсините компании, с които работят, са различни. Стилът им донякъде е различен. Не ми е проблем да движа и двете банди. Дори ми е интересно, защото те самите се различават една от друга. Така че нямам проблеми. А и двете са важни, но по различен начин. Движа и двете групи и всичко се получава добре.

От другата страна - Интересното е, че с DEMONICAL вече сте свирил в България. А със CENTINEX това ще стане тази година на „Autumn Deathfest“.

Martin Schulman - С DEMONICAL сме били в България през 2017. А със CENTINEX идваме през тази, което е страхотно. За първи път ще свирим с тази група при вас, което ще е супер.

От другата страна - CENTINEX имат нов албум „With Guts and Glory“. Каква е крайната му цел?

Martin Schulman - Основната му цел е, че искахме да създадем албум, който се харесва на нас самите. Без да се интересуваме какво мислят другите за него или какви очакват да са CENTINEX и как би трябвало да звучат. Това е нашият 12-ти албум. Имаме много миниалбуми, демо записи. От началото музикалният ни стил винаги се е променял от издание до издание през годините. За мен това е естествено  и нормално развитие на нещата. Особено, когато една група съществува повече от 30 години. Винаги има музикални промени и разлики между отделните издания. Това, което искахме да постигнем този път и всъщност е прогрес Той започна преди няколко години с миниалбума „The Pestilence“. Още тогава подходихме различно към музиката и променихме леко стила. Искахме и създадохме албум, който ние харесваме, с материал, които ние харесваме. Точно така постъпихме. Т.е., ако се хареса на още някого – добре. Със сигурност има и такива, които се оплакват, че не звучим като CENTINEX от 1992. Точно така е, новият албум не звучи като дебюта. Хората би трябвало да разбират, че след като движа групата повече от 35 години, се променям като личност, музикалният ми вкус се променя и няма да тръгна да издавам постоянно един и същ албум. Много съм доволен от „With Guts and Glory“. Звучи страхотно и представя CENTINEX такива, каквито са днес.

От другата страна - „With Guts and Glory“ е резултат от опита или музикалното ти любопитство?

Martin Schulman - На първо място албумът представя моя личен музикален вкус. Автор съм на всички песни в него. В „With Guts and Glory“ са отразени моите музикални предпочитания. Онова, което обичам да слушам. Честно казано, съм доста уморен от стандартния дет метъл. Той вече не ми носи нищо. Когато свиря, трябва да усещам, че музиката ми доставя удоволствие и удовлетворение. Не ги получавам от стандартния дет метъл. Но този пънкарски траширан стил е моят звук. И той се отразява на създаването на музика. Може би точно тук е тази голяма разлика в новия албум. Той отразява мен самия и музикалните ми вкусове.

От другата страна - CENTINEX са създадени малко след като Голямата четворка на шведския дет метъл се е развилняла. През годините бандата получи ли онова, което заслужава?

Martin Schulman - Да, мисля, че да. Започнахме през 1990. Първият ни албум излезе две години по-късно. До тогава големите шведски дет метъл банди вече бяха издали дебютите си. В същото време те не бяха единствените. Много други групи също излизаха с албуми през 1991 – 1992 година. Днес съм доволен от положението. В миналото, когато издавахме дебюта на групата, бяхме млади, по на 20 години. По това време дет метъл сцената в Швеция беше вече огромна. Тогава си мислехме и се надявахме, че CENTINEX ще се наредят до големите и дебютът ни ще бъде много успешен. Но не стана така. За което има много причини. Лейбълът, с който бяхме подписали, не разполагаше със същите възможности, като „Nuclear Blast“ и „Century Media“. В същото време си мисля, че дебютът ни не беше достатъчно добър. В миналото се надявах и си мислех, че CENTINEX ще бъдат една от големите шведски дет метъл банди. Но това е за тогава. Отърсих се от тези идеи доста бързо. И днес съм напълно наред с онова, което групата е постигнала. Да съм част от CENTINEX днес и да създавам музиката на групата, е много по-удовлетворяващо за мен самия, вместо да се опитвам да се харесам на някого другиго. Така че днес съм напълно доволен от положението, на което се намираме.

От другата страна - Дет метълът е стил на повече от 35 години. Има ли какво ново да предложи?

Martin Schulman - Може би не. Честно, едва ли. Едва ли може наистина да предложи нещо ново. Мисля, че всички аспекти от дет метъла са вече покрити. Разбира се между днешния ден и миналото от преди 35 години разликите са големи. Дори и от преди пет години нещата са различни. Днес има толкова много групи. Толкова много лейбъли. Албумите се записват по съвсем различен начин. Издаването на музика днес е коренно различно от преди три десетилетия. Просто е безсмислено днешното положение да бъде сравнявано с миналото. Но в смисъла на дет метъла, всичко вече е създадено. Днес стремежът е по-скоро да се извади и да се направи най-доброто от него. Това е една от причините самият аз да съм уморен от стандартния дет метъл. Той вече не предоставя нищо ново. Дори много трудно слушам дет метъл. Пускам си старите албуми от началото на 90-те. Днес има милиони дет метъл издания и е невъзможно да бъдеш актуален. А и за мен въобще вече не е интересно да се опитвам, да се впиша в неговите стандарти. Съжалявам, че го казвам, но дет метълът не е в никак добро състояние. В него няма нищо ново. Всичко вече е направено. Със сигурност има нови групи, които са добри, но лично аз предпочитам старите албуми от началото на 90-те години на миналия век.

От другата страна - Има ли дет метъл клише, което те дразни?

Martin Schulman - За дет метъла има много клишета. Дори не знам откъде да започна. Както отбелязах, сегашното състояние на стила въобще не ми е интересно. Т.е. свързано е с много от клишетата. Но в момента не мога да ти дам някакъв обобщаващ пример.

От другата страна - Кои качества на музиката все още цениш днес?

Martin Schulman - За мен на първо място е мелодията, както и аранжиментите на композициите. И това е съвързано с хеви метъла и хард рока от средата и края на 80-те. С тогавашните групи и музика прослушах метъл. Започнах с всички тези класики – KISS, W.A.S.P., TWISTED SISTER. След което започнах да издирвам все по-твърда и тежка музика. Така от хард рока и хеви метъла преминах на спийд, и траш, а след тях на дет, и блек. Това стана само за няколко години. Но и днес за мен основата на музиката са старият хард рок и хеви метълът. В тях аранжиментите на песните в порядъка – интро, куплет, преход, припев, както и мелодиите, пордължават да са важни. Всъщност това е основата на една хеви метъл песен. Тези неща са наистина важни за мен. Много от днешните дет метъл банди, както и някои от началото на 90-те, разчитат единствено на рифовете. В тяхната музика липсва истинската, как да се изразя, червена нишка, която преминава през песента. В песните им има само риф след риф. За мен е важно в една композиция да има детайли и елементи, които да ми приковат вниманието, когато ги слушам. И това не се отнася само за дет метъла, а за музиката като цяло. За това предпочитам и оценявам групи, парчета, музика с ясно изразена червена линия, която минава през заковаващ припев. Това е нещо, което ме впечатлява и ми харесва.

От другата страна - В дет метъла кое е по-важно – идеите или техниката на изпълнението им?

Martin Schulman - Идеите! Абсолютно. Самият аз не съм голям фен на техничната музика или на техничността при изпълнението. Не е необходимо да си супер добър китарист, за да свириш метъл или дет метъл. Пролемът е, че музикантите, които владеят много добре инструментите, се фокусират единствено върху тях. Ако имаш петима души в една група и всеки един от тях е много добър изпълнител, без значение дали става въпрос за китара, бас или барабани, те не се концентрират върху създаването на добро парче, което да приковава вниманието. Тук говоря за личния ми вкус. Харесвам мелодиите и частите, които мога да запомня. Но, ако си наистина много добър музикант, понякога се усеща, че фокусът ти е върху това да покажеш всъщност колко си добър с инструмента и липсва от музиката като такава. За това за мен е много важно да създам дет метъл композиция, в която има заложена идея или онази червена линия, коато хваща вниманието, вместо да слушам наистина много добър китарист.

От другата страна - Има ли пропаст между старите и младите дет метъл банди?

Martin Schulman - Да, така мисля. Не познавам чак толкова добре днешните млади дет метъл банди. Разбира се, че съм слушал някои от тях. Но за себе си съм осъзнал, че за старите групи, които са започнали всичко, музиката е чувство. А днес фокусът е върху техничността на изпълнението или възможно най-бързото свирене. Като намесим и продукцията, и как звучат днес в албумите, нещата придобиват съвсем различна окраска, сравнена с началото на 90-те. Днес всичко подлежи на редакции в студиото. Тригерите са задължителни. В алблумите липсват грешки, липсват идеите. Добре, в много от албумите, не във всички. Скучни са ми, защото не звучат като изпълнени от живи хора. Всичко е препродуцирано. Липсва душата. В музиката няма съдържание. За това и предпочитам старите албуми, вместо новите.

От другата страна - Би ли посочил един метъл албум, който е изтънчено прецизен и в същото време напълно откачен?

Martin Schulman - Ако се хванем за дет метъла, един от любимите ми албуми на всички времена е първият албум на DISMEMBER „Like an Ever Flowing Stream“. Спомням си много добре моментът, в който излезе. В него едновременно има бруталност и мелодии. Ако сравниш първия албум на DISMEMBER с дебюта на ENTOMBED „Left Hand Path“ ще чуеш, че и той е брутален, но мелодичността е по-различна и отстъпва на тази в албума на DISMEMBER. Дебютът на DISMEMBER е личният им фаворит. Истинска класика. Защото по много добър начин комбинира бруталност с мелодичност. Както казах вече, харесвам мелодията. „Like an Ever Flowing Stream“ е един от най-добрите дет метъл албуми, издавани някога.

От другата страна - Как според теб изглежда най-великата дет метъл банда на всички времена?

Martin Schulman - Не знам. Всъщност не става въпрос за това кои музиканти са в групата, а за онова, което те биха могли да създадат заедно като едно цяло. Трудно е да посоча имена, а и не искам да избирам музиканти, които бих искал в една група. Предпочитам да се концентрирам върху онова, което те могат да създадат заедно. Като екип. Скучният отговор би бил, че аз ще свиря на баса и ще потърся музиканти за другите позиции. Които да са на същото духовно и музикално ниво, споделящи едни и същи желания и идеи като мен. Също така ще отбележа, че всъщност DEMONICAL и CENTINEX са точно такива банди. Много съм доволен от сегашното им равнище и състояние. Знам, че личностите в тях са на моето ниво. Т.е. сегашните състави на CENTINEX и DEMONICAL олицетворяват любимите ми банди.

От другата страна - Къде свършва куражът и започва славата?

Martin Schulman - Добър въпрос... Куражът може би започва точно сега, когато издадохме албум. Т.е. имахме смелостта да създадем нещо, което никой не е очаквал от нас. Защото всички смятаха, че CENTINEX ще издадат албум, който ще звучи като CENTINEX през 90-те. Не го направихме. Това е куражът. А славата би се появила, когато хората осъзнаят, че този албум е наистина много добър. Когато го харесат, ще се появи и славата. Това е то.