Планът на ЕС за виното: изкореняване, дестилация и нови пазари

Предизвикателствата пред винопроизводителите в Европа и България, ефектът от т.нар. „Пакет за виното“ и възможностите за развитие чрез износ и винен туризъм бяха във фокуса на дискусията „Бъдещето на сектор Вино: европейски перспективи“, проведена по инициатива на Бюрото на Европейския парламент в България.

„Историята на винопроизводството е история на постоянно адаптиране“, заяви докладчикът в сянка по законодателния пакет в Европейския парламент Ерик Сарджакомо. По думите му кризата в сектора е глобална – изкореняване на лозя се наблюдава както в Аржентина, така и в Калифорния. В Европа проблемите се изразяват в структурен свръхизлишък, траен спад в потреблението и засилващи се климатични рискове.

„Пакетът за виното“ предвижда извънредни мерки като финансирано изкореняване на лозя и кризисна дестилация. Във Франция например се планира намаляване на около 20% от производствения капацитет в района на Бордо. За дестилация са предвидени 450 млн. евро, като в следващия програмен период на Общата селскостопанска политика средствата се очаква да бъдат увеличени.

Сарджакомо подчерта, че тези инструменти трябва да останат кризисни, а не постоянни механизми. В същото време пакетът дава възможност до 80% европейско финансиране за адаптиране на лозята към климатичните промени – чрез внедряване на по-устойчиви сортове и технологии.

Евродепутатът Илия Лазаров постави акцент върху необходимостта от възраждане и адаптиране на традиционните български сортове. Според него именно местните вина са ключът към конкурентоспособността. Като примери той посочи различните мискетови разновидности и червения сорт Мавруд, които носят характерен профил и са естествено адаптирани към местния климат. „Не можем да се конкурираме с масовото производство чрез цена, а чрез качество и идентичност“, подчерта Лазаров.

Сходна позиция изрази и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното Красимир Коев. По думите му световният пазар е наситен със стандартни международни сортове, а потребителите търсят автентичност и регионална идентичност. Той представи данни, според които годишната консумация на вино в България е между 100 и 120 млн. литра, като вносът е около 10% от вътрешното потребление – ниво, което не представлява заплаха за местните производители.

В дискусията бе засегнато и споразумението между ЕС и Меркосур. Според Лазаров договорът създава възможности за износ при преференциални мита, но изисква защита срещу нелоялна конкуренция. Сарджакомо също подчерта, че свободната търговия трябва да бъде „справедлива търговия“, особено по отношение на селското стопанство. Спадът на поръчките от САЩ е сред факторите, задълбочаващи кризата в европейския сектор, което налага активни програми за популяризиране на европейските вина и търсене на нови пазари, включително в Азия.

Участниците в дискусията се обединиха около тезата, че виненият туризъм е стратегическа възможност за България. Свързването на местната кухня, култура и вина може да се превърне в устойчив модел за популяризация и допълнителни приходи.

Общото послание от форума бе, че секторът „Вино“ се нуждае от балансирана политика, която съчетава кризисни инструменти, дългосрочна адаптация към климатичните промени, активна търговска дипломация и ясно позициониране на националната идентичност. Европейският „Пакет за виното“ е стъпка в тази посока, но успехът му ще зависи от това доколко държавите-членки и самите производители ще използват предоставените възможности.