Фарът на нос Галата и спомените на една столетница

понеделник, 23 февруари 2026, 14:38

Стария и новия фар на Галата.

Стария и новия фар на Галата.

СНИМКА: BNR

Размер на шрифта

Варненци могат да чуят от първо лице разказ за един отминал, но съхранен във времето свят – този на фаропазачите, за които морската светлина е била не просто служба, а съдба.

Столетницата Дочинка Якимова  ще бъде специален гост на Военноморски музей – Варна утре, 24 февруари, от 11,00 часа. Нейното име е тясно свързано с историята на нос Галата и с един от символите на българското морско крайбрежие – фар Галата.

Семейството на Якимова е сред последните пазители на фара. От 1926 година – годината на нейното раждане – до 1957 г. баща й Георги изпълнява длъжността фаропазач. В продължение на три десетилетия семейството живее на стратегическото възвишение, откъдето се разкрива гледка към морските пътища, корабния трафик и понякога – към драматични инциденти в открито море.

Първата ми среща с нея преди повече от десет години беше изключително впечатляващ, споделя директорът на музея д-р Мариана Кръстева. По думите й личната история на Якимова придава човешко измерение на иначе познатите факти от морската ни история Свикнали сме да приемаме фара като съоръжение. Но зад неговото съществуване стоят хора – семейства, посветили живота си на това светлината да не угасва.

От височината на Галата семейството е било свидетел на исторически събития. В спомените си Дочинка Якимова разказва, че почти всяка година по време на престоя си в Дворец Евксиноград, Цар Борис III е посещавал фара. Сред дарените на музея снимки има и фотография от такава визита. Въпреки че достъпът до самата кула да е бил строго ограничен, районът около нея често е посрещал високопоставени гости, офицери и представители на държавата. По време на войните мястото има и стратегическо значение, тъй като в близост е разположена батарея.

През годините Якимова дарява на музея ценен архив – фотографии и записани спомени от разговори, които допълват картината на живота край фара. Предстоящата среща е израз на признателност към нея и нейното семейство. По повод юбилея й от музея са подготвили специален подарък – издание, посветено на българските навигационни светлини и фарове, осъществено с подкрепата на дарители и благодарение на богатия фонд на институцията.


По публикацията работи: Елисавета Илиева