Комиксът "Под игото"

Снимка: afish.bg

Първият български роман "Под игото" е преведен на 55 езика. Без да проим последните - на шльокавица и на "съвременен" български. Но произведението на Иван Вазов излиза и като комикс в края на 60-те години на миналия век. В 135 поредни броя читателите на френския вестник „Юманите“ четат за Бойчо Огнянов, Кириак Стефчов, Рада Госпожина, Соколов... 50 години по-късно всички 270 илюстрации са събрани в един том от русенският архитект и франкофон Орлин Неделчев. Той издирва, превежда и публикува творбата на френския художник Жак Наре. Комиксът "Под игото" никога не е излизал като книга.

Става дума за адаптирана версия на романа на Иван Вазов "Под Игото". Комиксът е особена форма изкуство, различна от другите. Фактически това издание има желанието да не кажа претенцията, да представлява един друг поглед, една нова перцепция на романа на нашия Патриарх на литературата. В далечната 1969 година на страниците на френския вестник „Юманите“, на страниците му за култура се появява една комикс лента с адаптация на "Под игото", рисувана от френския художник Жак Наре. Всичките тези епизоди, които са публикувани, както се оказа в продължение на 135 дни и съответно броеве на вестника са великолепни като рисунки. Те са много сдържани, но изключително верни.

От къде е черпил информация художника?

В едно интервю за БТА Паралели през 1970 година художникът Жак Наре признава, че един приятел му е пъхнал в ръцете романа и му е казал да го прочете, защото може и да го заинтересува. Този роман е бил тогавашния превод на "Под игото", издание от 50-60 години. И наистина художникът признава, че му е харесала историята, която е описана в романа, и получава разрешение от редакцията на вестника да дойде в България. Той идва, прекарва няколко седмици заедно със съпругата си, обикалят местата на действие на романа, правят работни ескизи на архитектурата, на носиите, на типажите дори на героите, които те ще пресъздадат след това във вид на картинен разказ. Защото много прецизно и много вярно, във всеки случай достоверно е пресъздаден бита, културата, изобщо сюжета, лицата, персонажите от романа. Очевидно, че с любов е подходил към темата Жак Наре, защото ни е оставил 270 великолепни илюстрации към романа. Нещо което никой никога в България не е правил към който и да е класически роман.

С текста как стоят нещата? Жак Наре не е бил обременен от миналото...

Точно това прави неговият поглед по-ценен, защото той е отстранен. Той е като научен наблюдател, който наблюдава едни събития, на които не е бил свидетел. Той не е емоционално обвързан с тази тема. Що се отнася до езика - самият аз преминах през едни интересни според мен заключения. В началото започнах да превеждам от френския текст. Той се базира на превод на трима български литературоведи от БАН от 50 години, които са превели романа с помощта на французин, който им е помагал за френската изразност на езика. И когато започнах да превеждам съвсем педантично и съвестно, след 10 епизод установих, че текста, който се получава, е някак си вял, неизразен, обикновен текст от някаква рекламна брошура. Дадох си сметка, че това не е правилният подход, защото се получава ефектът на разваления телефон. От български, при това много специфичен български език, какъвто е заложен в романа на Вазов, преминаваме през френския, който волю или неволю изчиства някои особености на езика, защото примерна "заптие" на френски са го превели като полицай - няма как по друг начин да се разбере социалния модус на персонажа. За това реших, че няма да сбъркам ако се върна към оригиналния текст. По него време попаднах на едно издание от 1941 година под редакцията на професор Михаил Арнаудов. Текстът там е тотално истински, автентичен, литературен, Вазов-текст и всъщност аз изчистих тези съмнения от превода от френски, като заложих епизодите така, както са описани в романа на Иван Вазов.

Повече от Орлин Неделчев чуйте в звуковия файл.