Творчество, разпознаваемо в този претоварен с информация свят

Днес в нашия шарен Северозападен сборник с истории за живота ви срещаме с художника Петър Стоянов-Дарковски, роден през 1969 година във видинското село Раковица. Както сам споделя, започва да рисува още в детската градина и през първите си творчески години щедро дарява картините си на познати и приятели. Завършва ветеринарна медицина в Ловеч, а после богословие в СУ "Климент Охридски". Днес живее и твори във Видин. Живописта става негово основно занимание на прага на Милениума- решава професионално да се занимава с живопис от 1998 година. И макар да не е завършил художествено училище или академия, е приет в Съюза на българските художници, член е на Дружеството на пловдивските художници и на Представителството на СБХ в Плевен, както и на Международната асоциация на пластичните изкуства (ЮНЕСКО).

"Първата ми самостоятелна изложба бе през 1999 година в Русе. Приятели ми подадоха ръка. Във Видин това беше невъзможно. Тук между колегите аз си бях дядо поп и нямах място в тяхната гилдия. Когато година по-рано влязох в националната изложба "Пейзаж", на която домакин бе Видин, с две работи- от три възможни, един видински уредник ми каза: "Е, отче, сега какво- ти с две картини и ние с две картини?!..." Явно председателят на журито тогава- проф. Вихрони Попнеделев така бе преценил. И слава Богу...", разказва с горчивина Петър Дарковски и с нескрито вълнение продължава:

"Имам си аз една особена гордост- едно признание на големия Вълчан Петров, който за моя рожден ден преди две години ми написа в лични съобщения във Фейсбук: "Петре, аз уважавам твоето творчество, защото то е разпознаваемо в този претоварен с информация свят." Той- големият Вълчан Петров, ми пише на мене- селското момче от Раковица... Когато тръгнах по пленери видях как се държат колегите един с друг. Големите майстори! И установих, че колкото е по-голям майсторът, толкова по не е дребнав той. Отнася се към колегата си щедро и човешки. В Поморие се срещнах с Кирил Божков. Той е роден художник. Невероятен. Рисува масло, акрил, акварел- мокро в мокро. Той рисува хиперреализъм с акварел! Провокира ме и започнах да експериментирам и аз. Голяма магия е това акварелът! Може би другата ми изложба ще бъде акварел. Но още много имам да работя, преди да покажа."

Когато го връщам в началото, в детството, при първите му рисунки, Петър Дарковски ми признава:

"Учех се от художници, които срещах в книгите. Помня и до сега 10-те съвета на Салвадор Дали към младите художници. Един от тях гласи: "Първо се научете да живописвате като старите майстори, а после можете да рисувате както си искате. Всички ще ви уважават." А в личен план винаги са ми били водещи думите на Петър Казаков-Нерон: "А бе всичко в природата е пълно, само картините на художниците- половината празни!... Ами той не пестил поне от платно, бе!" За едно съжалявам, че когато учех в Ловеч, не успях да го видя. Той прави две големи дарения- в Трявна и Ловеч. Тогава е бил още жив. Но аз така и не го видях... Друг мой задочен учител в онези години бе Димитър Гюдженов. Майстор на историческите платна и баталните сцени. За първи път видях негови репродукции в учебниците ми по история."

С любов, последователност и талант Петър Дарковски превръща отсъствието на академизъм в предимство- картините му се отличават с оригинален рисунък и техника, характерни само за него. С пристрастие и вещина пресъздава архитектурата на старите български къщи и църкви, вградени сред абстрактна орнаментика, напомняща за старинната българска писменост- глаголицата. Основната тоналност на платната му е взета от земните цветове- охра, керемидено червено, кафяво, зелено. И водата- сиво, синьо, прозрачно лилаво. Друга негова страст са маслените портрети, където отново се припознава характерният му стил- да смесва остротата на рисунъка с мекота и топлина в тоновете. Така лицата в близък план от неговите платна са колкото реалистични, толкова и сюрреалистични. Лица на хора, лица на къщи и църкви, които живеят във времето.

Времето понякога буквално присъства, кодирано в старинни часовници, които са гравирани в картините на Петър Дарковски. Художникът-богослов и сега дели себе си между църквата и ателието- неговите две светски и духовни поприща. Зад себе си има над десет самостоятелни изложби във Видин, София, Пловдив, Русе, Карлово и други градове. Картини на Петър Дарковски са притежание на частни галерии в страната и чужбина- Сърбия, Германия, Англия, САЩ, Дубай, Йерусалим.

През 2017 година хората от българския Северозапад имаха удоволствието да видят две негови изложби- "Портрети" и "Стари видински къщи". И двете колекции бяха представени в залата за изяви на отдел "Заемна за възрастни" на видинската регионална библиотека "Михалаки Георгиев". Библиотеката през последните години се наложи като уютно и благодатно място за срещи с изкуството. Нещо повече, за откриването на изложбата на Петър Дарковски "Стари видински къщи" екипът на библиотеката бе подготвил и оригинален хартиен свитък със снимки на картините и история на всяка една от старите къщи, изобразени на тях.

"Ще развием идеята и се надявам скоро да има изненади", сподели за предстоящата обща работа с художника директорът на библиотеката Десислава Иванова. Екипът на библиотеката, с помощта на колеги от Музея и от Държавен архив Видин, работят по създаването на книга за старите къщи на Видин, рисувани от Петър Дарковски.

"Страхотно впечатление ми направиха картините, пресъздали през окото и душата на художника старите видински къщи. След изложбата платната ще отидат в галерии, в частни колекции, някои ще се върнат в ателието на художника. Решихме с колегите да съберем информация за тях и те да останат заедно в една книга. Някои от къщите разпознахме бързо и намерихме данни за тях. Има и такива, за които няма нищо написано. Ние ги потърсихме. Събрахме, каквото можахме. Докато изложбата е при нас, посетителите могат да се запознаят с тази информация и да я допълнят. Оставили сме в книжното тяло бели листи. Вярвам, че това е емоционален и хубав начин да допълним нашата бъдеща книжка. За да се събере тази памет, както художникът сам нарича голяма част от творбите си", обещава  Десислава Иванова.