Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Медицинската сестра Боряна Линева от Хелзинки: "Пациентът трябва да остане личност и в болницата"

6
Снимка: Личен архив на Боряна Линева

Пациентът е личност и той трябва да остане такъв и в най-трудните си моменти, каза в "Другата истина" медицинската сестра Боряна Линева, която от 22 години работи във финландската столица Хелзинки. Твърди, че животът във Финландия е един нов свят, който трудно може да се опише и още по-трудно да се сравни с нашия. Боряна се премества да живее в Хелзинки през 1996 година. Заминава заедно със съпруга си, който след като завършва художествената академия в София, продължава образованието си във Финландия. Тя постъпва като анестезиологична сестра в централната болница в Хелзинки, която била аналог на софийската "Пирогов". Според Боряна, здравната система в България не работи добре и грешни пари отиват в грешна посока:

"Тяхната здравна система много прилича на тази, която ние имахме преди 1990 година- здравеопазването там е безплатно. Когато заболяването е по-сериозно, във Финландия не се налага роднините да събират средства, за да помогнат на близкия си човек. Ако нямат пари, държавата заплаща нужната такса. Има социални работници към всяко отделение и когато болният е на лечение в определеното здравно заведение, близките му се интервюират и ако имат нужда от помощ, им се осигурява. Дори, ако има оставен вкъщи сам домашен любимец и за него се полага грижа. Нещата може понякога да стават бавно, но винаги има сигурност. Не е нужно да се справяш сам и този стрес от това, че си сам в определена ситуация, го няма.

Финландия е млада страна- през 2017 година празнуваха 100 години независимост, но има добри закони и те се спазват. Това, което ми прави впечатление там и което би могло да се приложи и в България, е че там, като забележат някакъв проблем, той се обсъжда и задължително се предприема нещо по въпроса. Понякога е мудно, но винаги се прави нещо, независимо дали проблемът е съвсем малък или голям. Хубавото там е, че в такива случаи не се търси виновен, а грешката се поправя веднага. Това е начинът, по който те развиват системата и това става ежедневно. Дори в моята работа. Когато там станат грешки, обстоятелствата за тях се описват и се мисли как да се решат така, че да не се повтарят. Така например, системата за описване на лекарствата. Ако има две лекарства с подобна опаковка и са в близост едно до друго в шкафа, те се преместват или се поръчва лекарство с друга опаковка, или се сменя кодът. На пръв поглед малки неща, но се мисли и за тях.   

В България не ми харесват болниците и най-вече отношението към пациентите. Имала съм възможност да си съставя мнение. Специално във видинската болница, градът е малък, лекарите са няколко, те имат власт, съзнават това и хората не смеят да се оплачат... Те са изцяло в ръцете им. Това е много лошо. Трябва да се направи някаква система за контрол на различни нива и когато има оплакване от пациент, да може да стигне, където трябва. Във връзка с това искам да допълня, че във Финландия няма пациенти- ние ги наричаме клиенти. Лекарят трябва да обслужва тези пациенти-клиенти, защото те си плащат, ако не пряко, то чрез държавата. Във Финландия се стремим обслужването на пациентите да е като в 5-звезден хотел...

Пациентът е личност и когато му се наложи да постъпи в болница, трябва да остане такава. Когато някой е притеснен за майка си, сестра си или друг близък, трябва да му се даде информация. Когато попитате, как е лекуван близък човек, трябва да се даде информация, трябва да се обясни заболяването. Така човекът ще разбере за какво става дума и ще може по-добре и той да се грижи за болния. И тогава нещата работят- по-здрави хора, по-малко пари отиват от държавата за здравеопазване... Държавата трябва да се грижи тези хора да бъдат информирани и доколкото може сами да се грижат за себе си, и тогава системата не се затормозява. Така не отиват грешни ресурси в грешна посока.

В България системата на здравеопазването трябва да се преструктурира. Тя не работи. Определено не работи. Това, което аз познавам като система на здравеопазване там и това, което виждам тук- с общопрактикуващите лекари, с направленията- не ми харесва. Хората не знаят къде да отидат. Например на мен ми казаха, че могат да ми дадат направление за моята баба, но когато попитах къде да отида, ми бе отговорено- където искате в България. Само че аз не знам къде, 90-годишната ми баба също... Не всички хора знаят, не всички са пътували, не всички познават София, не всички имат възможности... Във Финландия, когато човек влезе през вратата на болницата, той вече става нейна отговорност. Близките вече не участват. Когато видинската болница няма възможност да даде нужното лечение и пациентът трябва да се насочи към Враца, Монтана или към София, това нещо трябва да се организира с линейка. Те трябва да отидат там, пациентът трябва и да се върне от там също с линейка... След болничното лечение хубаво би било да отиде и в някакво друго заведение, където да бъде обгрижен до такава степен, че да може да бъде върнат вкъщи. Също да се общува с близките, да се види в какви условия живее и може ли изобщо да се върне вкъщи в това състояние. Не можеш да оставиш човека на входа на болницата и да кажеш- "ами ние си свършихме работата"... От момента, в който влезеш в болницата, до момента, в който излезеш- това е един цялостен процес и върху това трябва да се работи. Има много етапи. Трябва пациентът да премине през цял набор от специалисти- социални работници, физиотерапевти, сестри. Това са групи от хора, които трябва да работят и тази система трябва да се нагоди така, че те да комуникират помежду си и да се създаде една пътека, през която системата да го преведе...",
разказва Боряна Линева.   

Цялото интервю с Боряна Линева може да чуете в звуковия файл.

Галерия

Вижте още

В "Музикална зона" ще се ваксинираме с DAC & ALEKSANDAR

   Изпълнителите на придобилата популярност по време на пандемията кавър песен "Корона, чао" - Александър и Дац, направиха нов хит - "Ваксина, ваксина". През последната година те станаха известни не само на Балканите, но и в цял свят. "На "Марина, Марина" от Роко Граната направихме текст, който е хумористичен и актуален”, разказва Драган Дац.  Двамата..

публикувано на 10.05.21 в 09:53

Велоуикенд във Врачанско

Колоездачен клуб "Враца Велообщество" проведе велоуикенд в Северозапада. Участниците преминаха през красивата природа на Врачанския Балкан и Искърското дефиле, посетиха манастир, музеи и много природни забележителности. Участниците разгледаха местните забележителности, между които са водопадът Скакля, Черепишкия манастир, тракийското селище..

публикувано на 29.04.21 в 15:26

Кампания популяризира туристически обекти в Северозапада

Движение "Северозапазване" от град Кула започна нова кампания- "Северозападът е България". Идеята е известни личности да рекламират туристически обекти от региона. "Идеята е да наблегнем на по-малките населени места, на самите културно-исторически обекти. Да изработим една карта на тези обекти, на края на годината да съберем всички тези..

публикувано на 29.04.21 в 15:24

Проф. Венелин Терзиев: Доста отворени въпроси остават след приемането на Стратегията за висшето образование

Проф. Венелин Терзиев е доктор на науките по „Национална сигурност“, научна специалност „Организация и управление извън сферата на материалното производство“ в Националния военен университет „Васил Левски“ – гр. Велико Търново, доктор на икономическите науки по научна специалност „Финанси“ в Стопанската академия „Димитър Апостолов Ценов“ – гр...

публикувано на 28.04.21 в 16:30

Проф. Андрей Захариев за предизвикателствата пред системата на висшето образование

Проф. д-р Андрей Захариев е роден във Видин. Завършва висше образование в СА „Д. А. Ценов“ през 1994 год. и защитава докторска степен през 1999 год. в областта на инвестициите в човешкия капитал. Доцент е по финанси от 2001 год. и професор от 2012 год. с втора хабилитация по фискална децентрализация. С над 200 научни публикации по финанси и икономика...

публикувано на 28.04.21 в 13:26

Любими песни за любими цветя в „Музикална зона“

  Пролет е! Килим от пъстри цветя се разстила по земята. И като в букет са наредени празниците Лазаровден, Цветница, Великден, Гергьовден- изпълнени с много цветя, благоуханен аромат и усещане за пролет. Като магичен букет от цветове, аромати и звуци ще се излеят и песните в днешната „Музикална зона“, ще стимулират сетивата ни и ще изпълнят с еуфория..

публикувано на 26.04.21 в 09:50

В „Музикална зона“ слушаме песни за дъждовно време

  Много харесвам песните за дъжд! Пък и по дъждовното време си падам... Дори обичам да се разхождам под дъжда... понякога, зависи от компанията. Тези, които обичат да се разхождат и да си пеят под дъжда казват, че... "няма нищо по- хубаво от лошото време". Стига да имаш чадър. Време- няма как да го спрем, дори да искаме ;) Само че, дори и да вали, ние..

публикувано на 19.04.21 в 09:53