Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Концлагерът "Белене"- да помним, за да се знае

6
Снимка: Йорданка Петрова

В "Памет нашенска" разтваряме едни доста мрачни страници от недалечната българска история - тези на трудовите лагери на територията на нашата страна. Страници, които са оставили отпечатък върху десетки хиляди български семейства. Страници, чието съдържание не трябва да забравяме, за да не се повторят никога повече в историята ни. Избрахме да говорим по темата, защото в началото на месеца се навършиха 70 години от откриването на Трудово-възпитателното общежитие "Белене". Днес до него може да се стигне само с разрешение на местните власти и управата на затвора, който функционира на остров Персин в река Дунав. Метален понтонен мост води до мястото на бившия лагер. Там от 1949 година са затваряни интелектуалци, земеделци и хора, политически и идеологически противници на комунистическия режим, това разказва Милен Дулев, кмет на град Белене:

"Около 30 хиляди души са минали през Белене. Имало е и женски затвор, който е бил на 4 км, на съседния остров - Щуреца. Единственият лагер от тези 25 в България, от който има някакви останки, е Белене. Автентични са, от последния период. Две сгради. Осем бараки. От 300 до 500 души са били в една барака. Нямало е вода или ток. Дигите са направени по-късно. Пътищата са правени на ръка. Около 5000 души са били най-много в един период. Имало е лагер за хулигани- младежи."


Първите обитатели на лагера пристигат през април 49-а година. Те са били около 250 души, земеделци, които дори не са знаели къде точно са докарани. През 1959 година за пореден път лагерът се затваря, като част от обитателите му са прехвърлени след съд и присъда в новопостроения затвор "Белене", който се намира на около 6 км от о-в Персин. 

Първоначално в лагера са работели хора от други населени места, за да не се знае в града какво има на острова. Първите зими след създаването на лагера затворниците са облечени във войнишки дрехи, станали ненужни след войните. Те живеели в няколко леко вкопани в земята палатки. Имало е бивши министри, генерали, индустриалци, над 120 свещеници - православни и католически. Милен Дулев разказва за своя съгражданин Никола Алексиев:

"Алексиев е бил фронтовак от войните за национално обединение. След това е кмет на Белене, такъв става през 1920. През 1926 година става околийски началник на Свищов. Депутат е в пет народни събрания. Известен деец на БЗНС. След 44-а година е кмет на Белене, но през 49-а го вкарват в лагера".

Днес в лагера има списък с имената на затворниците, на тези които се знаят, защото има и безименни. Милен Дулев разказва, че лагерът е създаден по руски образец и обяснява, че е легенда това, че мъртвите са били хвърляни като храна в местен свинарник:

"Не са били избивани толкова хора, просто не е имало ядене, не е имало хигиена. Правени са масови гробове. Но не е имало хвърляния на прасета, просто глиганите са ги изравяли."

Официалното име на лагера е било „Работнически лагер за превъзпитание“, а оцелелите и "превъзпитани" там хора се срещат веднъж годишно на острова, за да почетат паметта на загиналите. 

Разказа си кметът на Белене завършва с думите: 

"Ние не съдим никой, ние искаме само да запазим историята, защото искаме да се знае."


Галерия

Вижте още

"Заедно"- за общуването и даренията по време криза

Във време, в което общуването е трудно, има хора, които помагат, за да се случи. Има и такива, които помагат на възрастните, които трябва да останат у дома си. И други, които подариха ушитите от тях маски. За тях говорим в "Заедно".  В село Селановци , община Оряхово, едно от най-големите в страната, социален работник посещава всеки ден..

публикувано на 03.04.20 в 16:57

Инициативата на УНИЦЕФ #ЗабавноВкъщи вдъхновява семейства

УНИЦЕФ организира онлайн предизвикателство за родители. Инициативата #ЗабавноВкъщи има за цел да вдъхнови семействата за споделено време с децата в условия на физическа изолация. Кампанията е глобална и разпространена в целия свят.  "Започнахме инициативата "Забавно вкъщи", тъй като знаем, че играта с децата е най-добрият начин да..

публикувано на 03.04.20 в 16:25

Кучето Пирин- ценител на кашкавала

В рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви срещаме с кучето Пирин и неговия стопанин Иван Илиев . Пирин е кръстоска между хъски и лайка и е на четири години и половина. Много обича децата и е голям ценител на истинския кашкавал. "Това куче го взехме за село по принцип. Беше много малко- нямаше 40 дена, и ни беше жал да го закараме на село...

публикувано на 03.04.20 в 15:00

Един актьор- сам вкъщи

По време на извънредното положение театрите затвориха врати и няма постановки. Как се чувства едни актьор, изолиран вкъщи и как запълва времето си? Бисер Маринов е роден във Видин. Преди три години гостува на сцената на видинския театър с постановката по Георги Марков  "Асансьорът". Пиесата проследява един отрязък от около 12 часа, в който..

публикувано на 02.04.20 в 18:01

Пролетно почистване в Берковица

В Берковица започнаха дейности по подготовка на градската среда и зелените площи за пролетния сезон. Мащабно почистване беше направено на кварталите "Изгрев" и "Заряница". "Предстои да бъде почистен и последният квартал - "Стара планина". Не беше се случвало от доста години. Много храсти и дървета изсъхнали бяха премахнати и продължават да се..

публикувано на 02.04.20 в 15:44

Детската книга е компилация от различни парченца изкуство - казва детската писателка Катя Антонова

В Международния ден на детската книга ви срещаме с  детска писателка  Катя  Антонова. К нигите ѝ  са доказателство за нейния талант и умение да докосва детската душа и да представя своите истории искрено и чистосърдечно така, като го правят децата.   Нейни са книгите  "Рибка", "Двете кралства",  "Феята от захарницата", "Седмицата на мишлето",..

обновено на 02.04.20 в 15:15
д-р Емил Миленков

Д-р Емил Миленков: Страхът от коронавируса е на път да срине първичната здравна помощ

Пациенти с различни заболявания масово не търсят лекарска помощ, защото се страхуват да не се заразят с коронавирус. За това алармираха от Сдружението на общопрактикуващите лекари във Враца. Досега бяхме някак си на втора линия оставени , разкри   доктор Емил Миленков председател на Асоциацията на джипитата във Враца.  "Не се..

публикувано на 02.04.20 в 14:00