Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мартен Калеев: Отвикнахме да се съобразяваме с останалите

"Намираме се в особена ситуация, защото има бедствие, което по някакъв начин ни заплашва и може би главно егото и чувството за самосъхранение би трябвало да ни вразумяват. Лесно е, когато човек е млад, здрав, богат и свободен, но в случая не е така. Този блян много често се съчетава с лекомислие, с желание да се осъществи сега и веднага. Заради това сега ни е толкова трудно. Отвикнахме да се съобразяваме не с егото си, което е ясно с какви нагласи е, а с останалите. Наблюдавам, че упреците, които идват от медиите, не помагат. Силовите методи не вразумяват, а дори ожесточават егоцентриците, изповядващи разрушителни страсти", каза в "Посоките на делника" по Радио ВИДИН  писателят и общественик, почетен гражданин на Монтана Мартен Калеев. Роден е във Вършец. Инициатор за създаване на Дружество на писателите от област Монтана и негов председател. Автор e на сборници с разкази, новели, есета, стихосбирки, романи, сценарии, публицистика.

"Много странно явление наблюдавам в социалните мрежи, защото там всеки се провиква, иска да изглежда меродавен, експертен, а като че ли социалните мрежи са някаква утеха, но някои изглеждат прекалено нахъсани, отмъстителни и злонамерени и може би човек трябва да бъде подозрителен към тях. Веднага възниква въпросът: Ако не можем да търпим себе си, ако не можем да оставаме насаме със себе си, дали има смисъл да бъдем сред другите? Може би сега е дошъл моментът, в който можем да разберем и да осъзнаем колко много и важно е това да общуваме с положителни хора, с хора, които имат позитивна нагласа, да оценим изкуството. Сега е моментът да погледнем в себе си, да се отърсим от някои вредни навици и в някаква степен де се вглъбим. Но има надежда, надявам се "да има по една надежда всички", както е написал Джани Родари. Всеки ден трябва да имаме такива минути или часове, не само защото е дошъл коронавирусът, да потърсим чрез вглъбяване осмисляне на философските постулати за живота- кои сме, какво правим, така ли живяхме?", смята Калеев.

Показа ли ни тази епидемия, че човекът прекалено много си е "вирнал носа" и забрави колко всъщност е уязвим?

"Човечеството много бързо забравя. Опитва да се манифестира от гледна точка на: "Аз мога", "Аз мога да потребявам, щом потребявам- съществувам", "Доказвам се". Оказва се, че човечеството забравя всички онези уроци на историята. Дори поуките от последните опустошителни войни избледняват само години по-късно. Човек забравя, че трябва да има свян, когато посяга към това, което яде, към това, което чупи, към това, което съгражда. Красотата и позитивното, творческото мислене не е водещо в човечеството в момента. Човечеството забравя, че има смирение, че има мярка, че има съвест и вечни стандарти как да постъпваме спрямо другите, но тръгвайки от себе си. Нека видим около тази съкровена дата, която с благоговение очакваме- Великден, какво не е наред с доброто около нас, с тази хищническа и злобна нагласа- дайте да съсипем, дайте да употребим, дайте да отхвърлим, да отречем, да поругаем. Може би наистина трябва да стихнем. Вирусът е болест, вирусът е зараза, докато онези великите неща, които са отвъд глупостта, отвъд обичайното или очевидното, са много по-важни и много по-силни. Надявам се светлият празник да не бъде опорочен от глупости- хайде да ходим да се наядем, да се напием, да се нагушим хубаво, защото не сме се виждали, а после- всеки болен, макар свободен и нахранен."

Коментарът Ви за тези, които отричат заплахата от COVID-19 и смятат, че всичко е конспирация?

"Няма по-сляп от този, който не иска да види. Няма по-глух от този, който не иска да чуе. Глупаците са вечни. Единственото, което може да се направи, е те да бъдат заставени да се съобразяват с важните неща и приоритетите на обществото. На тях да им говориш за морал, за етика, за съобразяване, за добруване е напразно усилие, защото човек вижда толкова, колкото има в себе си. Колкото повече доброта и интелект има в себе си, толкова повече неща ще може да разпознава като такива. Този, който се държи глупашки, обикновено умира сам, нещастен и беден..."

Ще станем ли по-добри и съпричастни след пандемията?

"Изследвания на редица корифеи, нобелисти доказват по безспорен начин, доколкото в човешкото общество има нещо безспорно, че човекът много трудно се съгласява да бъде добър. Онова- по-демоничното, желанието да блесне, да се интерпретира в някакво божество, да властва, което е насаждано, сякаш е по-силно.

Нашият земляк Радичков обичаше да казва една мисъл от далечния изток: "Не знаем дали има Господ, но трябва да живеем така, сякаш го има"... Ако намерим онези механизми, с които да отключим представата, че доброто е ценност, че то може да ни свърже много повече, отколкото веригите, отколкото парите и алчната глупост, която шества навсякъде без почивен ден и свян, тогава ще излъчваме нещо, което наистина ще прилича на достойнство и честност. Дано това се случи!"


Повече по темата- тук и в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Жителите на село Вещица искат параклис

Село Вещица ни посреща със свежест, чистота, зеленина и песен на пойни птички .  Това е населено място, което не може да бъде забравено. Първо поради името си, което е наистина необичайно и второ, когато дойдеш в него, оставаш завинаги запленен от прекрасната природа. Чистота, спретнатост, свежест струи от накацалите къщички. Макар и семпли, те..

публикувано на 19.04.24 в 12:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа.  Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон.  В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост.  Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..

публикувано на 18.04.24 в 11:00

Звуци в тишината: Изчезващата роля на предмета "Музика" в училище

Спокойно можем да кажем, че музиката е една от основите на човешката култура. Още откакто хората са блъскали с кости по земята и по камъните, създавайки ритъм, тя е била олицетворение на общността и чувството за споделеност. Още оттогава човечеството е било наясно с това какво е музиката и какво носи тя, но в днешни дни изглежда, че това разбиране..

публикувано на 17.04.24 в 11:00

Един от трима съвременни българи би защитил родината във военен конфликт

На фона на няколко сериозни военни конфликта, дори близо до нас, едва 30% от българите заявяват, че биха се били за страната си, ако има война . 42% не биха, а останалите от запитаните се колебаят и не знаят как да отговарят. Ние се нареждаме по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните. Това показват резултати от..

публикувано на 16.04.24 в 12:40

Северозападна България с трайно присъствие на туристическата карта

Седемнадесет проекта са одобрени за финансиране в конкурса "Развитие на туризма в Северозападна България и по поречието на река Дунав" на Фондация "Америка за България". Финансирането на всички тях е за 1 312 000 лева. Средствата ще подкрепят развитието на туристически продукти и услуги в регионите с цел да удължат престоя на посетителите. Над 150..

публикувано на 15.04.24 в 15:38
Цветан Ценков, кмет на община Видин

Цветан Ценков: С булевард "Панония" се случва това, което се случва и в държавата (видео)

До края на април се очаква да завърши ремонтът на първото платно на бул. "Панония" във Видин . Следващата седмица Народното събрание трябва да гласува окончателно останалите 3,5 млн. лева за завършването на проекта. Това обясни в "Посоките на делника" кметът на Община Видин д-р Цветан Ценков в отговор на въпроса "Какво се случва с бул...

публикувано на 12.04.24 в 13:03
Марая Цветкова

Марая Цветкова: Превърнахме демокрацията ни в елитарно хоби за глупаци

Кабинетът "Главчев" положи клетва и встъпи официално в длъжност, с което 103-тото правителство в историята на България е факт.  Президентът Румен Радев насрочи за 9 юни националните и европейските парламентарни избори.  Кои са причините, поради които отново ще се отправим към урните?  Може ли предизборната кампания да предложи решения, а не битовизми..

публикувано на 11.04.24 в 10:00