Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

170 години от въстанието във Видинско- истинското поражение е в забравата

2
Паметник на въстаника пред Пановата къща в Белоградчик
Снимка: Радио ВИДИН

Навършват се  170 години от въстанието в Северозападна България. Въстание, което по своето величие и трагизъм не отстъпва на Априлското, но за съжаление е потънало в забрава. Причина за бунта срещу османския поробител е тежкото положение на българите в този край, исканията за реформи, административна автономия и самоуправление на местното население.

Подготовката започва в края на 1849 г. и обхваща Видинско, Ломско, Белоградчишко и Кулско. Насрочено е за 1 юни, но първите сражения стават още на 27 май. Над 1000 души нападат Лом под командването на Капитан Кръстьо. Друг, над 3-хиляден отряд, под ръководството на баш кнезът Петко Маринов, се насочва към Видин.

Най-тежките и продължителни боеве стават под крепостните стени на Белоградчик. Повече от 10 000 въстаници, въоръжени само с 200 пушки, обграждат града и в продължение на 10 дни опитват да превземат крепостта.

"През цялата пролет на 1850 година се провеждат съвещания в Раковишкия манастир, на които българите от Северозападна България вземат решение да вдигнат въстание. Въстанието е трябвало да избухне на 1 юни, Спасовден, като най-напред е трябвало да бъдат превзети Лом и Белоградчик, а след това с общи усилия да бъде превзета Видинската крепост. На тези събирания се определят и военните ръководители на отделните въстанически отряди, и агитаторите, които трябва да подготвят българите от Белоградчишко, Ломско, Видинско и Кулско за предстоящия бунт. Сред основните инициатори на въстанието са белоградчишките нотабили, начело с Цоло Тодоров, Лило Панов, Дядо Божин, Недялко Влаха. Тяхното арестуване няколко дни преди определената дата  послужило като сигнал за избухване на въстанието в Белоградчишко. След отблъскването на въстаниците турците влизат в Белоградчик, започват убийства, насилие, плячкосване. Отзвукът от тези събития е бил доста голям. Като резултат от това въстание е и че Високата порта се съгласява да приеме делегация от представители на българите, която да изкаже своите проблеми пред турските власти. Такава делегация заминава за Цариград и се среща с представители на Високата порта и с представители на дипломатически мисии. Основният проблем за избухването на въстанието, а именно- премахването на господарлъците, се решава, като селяните постепенно откупуват своята земя. Те поставят и един друг- много по-интересен въпрос- даване на административна автономия на Северозападните български земи, един въпрос, който се е обсъждал сред турските власти, но който не е бил решен заради стратегическото положение на Северозападна България", припомни историкът от Белоградчик Кинка Михайлова.

Въстаналите райони са подложени на жестоки репресии, в които са избити повече от 3000 българи. За да възкреси от забвението паметта за онези героични събития, писателят Владимир Зарев, който е почетен гражданин на Видин, написа романа "Лето 1850".

"1987 година бях поканен в Белоградчик на среща с читатели. Човешкото ми любопитство ме заведе в музея, където за първи път научих за това невероятно въстание. По своето величие, мащабност, по преживения народен възторг и трагизъм, това въстание против турските поробители не отстъпва на Априлското, а избухва четвърт век по-рано. Пламва целият Северозапад. Това, което обаче ми направи най-силно впечатление, е, че то не оставя никаква следа в националната памет. Тишината, забравата, е истинското поражение на това въстание. Замислих се и разбрах, че то остава в тишина, в тъмнината на забравата по простата причина, че отсъства словото- величието и възможността на словото да превръща събитията в национална памет, във вечен спомен, в национална съдба. Така замислих и романа- освен основните герои на въстанието, въведох един герой, който е монах и присъства на всички събития, записва това, което се случва. След поражението на въстанието, един умен валия във Видин освобождава ръководителите на въстанието, но казва "Искам този, който записваше". Отрязва пръстите на ръцете му, изтръгва езика му, изгаря ръкописа и по този начин наказва въстанието с мълчание, с тишина, със забрава. Това е най-жестокото поражение, защото Априлското въстание се помни, стои в душата и сърцето на всеки българин, защото ги е имало Захари Стоянов, Иван Вазов, които го осветляват със словото и го превръщат от събитие в национална памет. Това е най-страшното, случило се с въстанието от 1850 година- забравата за едно наистина величествено народно дело."

"Народ без памет е като къща без врата, всеки може да влезе", пише в "Лето 1850" Владимир Зарев. В "Посоките на делника" добави:

"Всеки може да влезе, всеки може да ограби това, което има в тази къща, всеки може да я подпали, разруши, да прави в нея всякакви безчинства. Националната памет е най-важното нещо, което постепенно, както кораловите рифове в океана постепенно се натрупват, наслояват, възстановява величието на един народ... Трябва да се поучим много от това въстание. Трябва да разберем огромния смисъл на словото, на просветата, на културата. Просветата е форма на национална сигурност. Просветата, културата, духовността ще ни спасят повече, отколкото тези 5-6 полуживи самолета, които имаме. Духовността пет века някак ни прекара през това невероятно горнило, което е турското робство. Тя ще помогне и днес българската нация да оцелее, да съхрани себе си и най-сетне да се намери една всеобща цел, която да ни доведе до единение, да сплоти българския народ в името на едно очаквано и красиво бъдеще."

В Белоградчик трябваше да има мащабни чествания на кръглата годишнина от въстанието от 1850 година. Опасността от разпространението на коронавируса обаче осуети плановете.

"Това е най-голямото въстание в България срещу турското робство. Това е много важно събитие за нашето население, за историята на нашите предци, които са се вдигнали, знаейки, че отиват срещу многобройна и силно въоръжена турска войска да воюват с кремъклийки, с вили и лопати. Много е показателна ценностната система на тези хора, живели преди близо 200 години- тяхната любов към родината, борбата им за справедливост, а сега нещата, за съжаление, са по-различни... Коронавирус обърка плановете ни, бяхме планували много мероприятия. Президентът Радев даде своето съгласие под негов патронаж да организираме честването по най-тържествен начин. Няма да можем, за съжаление, само ще поднесем венци, ще се преклоним пред подвига и саможертвата на тези хора. Пожелавам на нашите съграждани да погледнат назад в историята и дано това да е добър пример за обществените ни взаимоотношения днес
", призова кметът на община Белоградчик Борис Николов.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа.  Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон.  В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост.  Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..

публикувано на 18.04.24 в 11:00

Звуци в тишината: Изчезващата роля на предмета "Музика" в училище

Спокойно можем да кажем, че музиката е една от основите на човешката култура. Още откакто хората са блъскали с кости по земята и по камъните, създавайки ритъм, тя е била олицетворение на общността и чувството за споделеност. Още оттогава човечеството е било наясно с това какво е музиката и какво носи тя, но в днешни дни изглежда, че това разбиране..

публикувано на 17.04.24 в 11:00

Един от трима съвременни българи би защитил родината във военен конфликт

На фона на няколко сериозни военни конфликта, дори близо до нас, едва 30% от българите заявяват, че биха се били за страната си, ако има война . 42% не биха, а останалите от запитаните се колебаят и не знаят как да отговарят. Ние се нареждаме по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните. Това показват резултати от..

публикувано на 16.04.24 в 12:40

Северозападна България с трайно присъствие на туристическата карта

Седемнадесет проекта са одобрени за финансиране в конкурса "Развитие на туризма в Северозападна България и по поречието на река Дунав" на Фондация "Америка за България". Финансирането на всички тях е за 1 312 000 лева. Средствата ще подкрепят развитието на туристически продукти и услуги в регионите с цел да удължат престоя на посетителите. Над 150..

публикувано на 15.04.24 в 15:38
Цветан Ценков, кмет на община Видин

Цветан Ценков: С булевард "Панония" се случва това, което се случва и в държавата (видео)

До края на април се очаква да завърши ремонтът на първото платно на бул. "Панония" във Видин . Следващата седмица Народното събрание трябва да гласува окончателно останалите 3,5 млн. лева за завършването на проекта. Това обясни в "Посоките на делника" кметът на Община Видин д-р Цветан Ценков в отговор на въпроса "Какво се случва с бул...

публикувано на 12.04.24 в 13:03
Марая Цветкова

Марая Цветкова: Превърнахме демокрацията ни в елитарно хоби за глупаци

Кабинетът "Главчев" положи клетва и встъпи официално в длъжност, с което 103-тото правителство в историята на България е факт.  Президентът Румен Радев насрочи за 9 юни националните и европейските парламентарни избори.  Кои са причините, поради които отново ще се отправим към урните?  Може ли предизборната кампания да предложи решения, а не битовизми..

публикувано на 11.04.24 в 10:00

Проф. Светослав Малинов: При обща кампания евроизборите няма да бъдат видени и чути

Провеждането на избори 2 в 1 има както позитиви, така и негативи, коментира политологът и два мандата евродепутат проф. Светослав Малинов. Според него, от една страна може да се прогнозира, че сливането на двата вота ще доведе до рекордна за нашата страна активност на евроизбори, същевременно е възможно кампанията за евровота да бъде погълната..

публикувано на 10.04.24 в 15:21