"Резиденция баба" в Делейна- изкуството, което сплотява и ни прави по-добри

"Резиденция баба" в Делейна- със сигурност това беше началото на една приказка, в която и малки, и големи, и учени и не чак толкова образовани, хора с всякакви партийни различия, разбраха, че доброто побеждава, когато не се делим. Заедно за бъдещето- тази идея обедини хората в Делейна, които отвориха широко къщите, гардеробите, сърцата и душите си, и посрещнаха младежи от близо и далеч. 

Тази година от Сдружение "Фабрика за идеи" заложиха на изкуството. Три седмици 11 младежи, трима от които виртуално, живяха в граничното село, със задачата да вдъхнат живот на селото и да начертаят възможното му бъдеще. 

Три седмици, в които имаше срещи с местните хора и дълги разговори, спомени и разкази за едни отминали времена, имаше и не малко приключения, които децата дълго ще помнят:

"Правихме състезание за събиране на боклук, откривахме съкровища, имахме дърпане на въже, скачане с чувал, боядисахме катерушките..."- споделиха Мирела, Калоян и Сияна. 

Те, заедно с доброволците по програмата и други местни жители, почистиха за изложба първия етаж в местното училище, което е затворено от около 15 години. 

На чиновете в една от класните стаи, която някога е била физкултурен салон, а по-късно и класната стая на първокласниците, насядаха някогашните ученици- вече поостарели, но запазили трепета при посрещането на учителите. В урока  по история на спомените се включиха Милка Иванова- една от първите учителки в по-новата история на училището, Нелия Еремиева, Любка Соколова, Десислава Божидарова, Здравко Дамянов и Милен Спиров-  всички те с умиление си спомниха за времето, когато училищният звънец се е чувал всеки ден.

Янина Танева е един от ръководителите на "Фабрика за идеи". 

"Искахме да покажем видимите и невидими, но важни за хората места, неща, преживявания, случки и обекти, а това, че отворихме училището след повече от 15 години, беше една от малките ни победи, затова и решихме там да е изложбата..." 

"Защото в никакъв случай не бива да поставяме селата в чекмеджето на миналото, много хора и млади семейства гледат към селото с интерес и те биха искали да се върнат, но едно от най-важните условия е да има образование за децата ни... Може би най-важното нещо от резиденцията, наред с всимки разкази за живота и това, което са сътворили, беше един час по история на училището... Стана един много емоционален момент..."

Галина Димова е куратор на артистичната резиденция. Включва се в инициативата на "Фабрика за идеи" за първа година. И двете с Янина са имали бегли познания за Делейна: 

"Знаех, че е село на границата, че е населено от власи, но идвайки тук, видях много повече- красива природа, поддържано село и много отворени и гостоприемни хора... Тук срещнахме едни от най-гостоприемните хора, изключително гостоприемни са горските влахи... Всички стереотипи, които Северозапада търпи са необосновани, защото тук срещаме много директно отношение, което за нас е ценно..."

Сред резидентите бе Димитра Канева от София. Тя учи актьорско майсторство и театрално изкуство в Уелс. 

"Искахме да покажем на хората, че въпреки нелекия им живот, те са ценни, ценна е културата им, ценен е опитът, който трябва да предадат." 

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Заключителното представление в салона на читалище ''Светлина''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Димитра бе и сценарист на представлението, в което освен песни и танци, имаше и постановка, която се завъртя около ежедневието в Делейна и разказаните истории:

"Никой не ми разказа някаква конкретна легенда, стана смесица от това, което преживяхме на живо, старата история в пиесата беше от различни истории за чешмите- колко са важни чешмите в селото... Говореха и за това, колко обичат да играят хора, затова и ние се учехме, Оги ни учеше... Ролята на злата мащеха дойде пак от разказани истории... Краят на пиесата ни казва, че когато сме заедно, всичко е възможно....

Соня Пенчева е фотографът в Резиденцията, който запечатваше всичко, което вижда. Срещам я на площада, на който се виеха кръшни хора. Соня призна, че ще отнесе със себе си мили спомени от срещите си с милите хора на Делейна.

"Най-силно впечатление ми направи колко са мили хората тук, всяка градинка е подредена, всичко е красиво... Хората ни приеха с отворени сърца, като техни близки... Доста неща ни показаха, заснехме баба Милка как ни прави качамак, влязохме в къщите им, на много от нас ни се иска да се върнем отново...Когато сме заедно, с всичко можем да се справим. Заобиколени сме от приятели, близки, хора, които могат да ти помогнат- ако нямаш домати - някой ще ти донесе, ако ти имаш нещо повече- ще дадеш... Вдъхновени сме, че това село е доста живо и сплотено...Тръгвам си с много мили спомени, усмивки, лека тъга, но и с надеждата, че ще се срещнем отново с приятелите от Делейна." 

Не е знаела много за селото и Сара, тя е от Охайо, докторант по фолклор и културология. В Делейна идва, за да изучи бита и поминъка на хората. Впечатлена е от богатите им души. Разбрала е, че площадът е мястото, което събира хората:

"Когато пристигнахме, разбрах, че селото е уютно и спокойно, разбрах, че културата е силна, душата на хората е силна...Трите седмици не са краят, знам, че има още истории, които искам да чуя, които са свързани с ръкоделие, плетене, шиене, тъкане... Тези три седмици бяха началото..."

Както стана дума по-рано, в училището имаше и стая, в която всеки да напише своите мечти за селото. Мечтите на  Мирела, Калоян и Сияна са простички:

"Да се отглеждат животни, да се възстанови стопанството...да има сладкарница, пътищата да се оправят....да се поддържа чистотата....да има работа за всички и да си помагаме..."

Явор Методиев също има мечта, но не е оптимист за бъдещето на селото:

"Мечтая да има хора, те са основния ресурс... Мечти може да имаш много, но като няма с кого да ги реализираш... След два-три дена тръгват гостите, учениците, птичките, и ще останем ние тук, и тогава ще си помислим бъдещето какво е- същото- сиво...." 

Мечти имат и Нелия и Любен Еремиеви. Той е фабриката за идеи на местна почва и се надява да има повече подобни инициативи, които да сплотяват хората. Нелия пък мечтае да се събужда с училищния звънец, а не с камбанен звън. 

"Хората искат да споделят, жадни са за общуване... Идеята е хубава, дано да има бъдеще и животът да продължи..."

Баба Милка е на 84 години. Доколкото е могла, е предала знанията и опита си на по-младите. Направила е и качамак за общата трапеза в училището. 

"Оживи се селото, макар и за малко... Много общителни деца, събирахме се на седянка, а хорото беше като на най-големия празник... Там, на хорото, всички бяхме заедно...."

Мисията е изпълнена, а заедността  е нещото, което ще помогне на всички ни да живеем малко по-добре- това е оценката на Галина:

"Участниците най-вече оживиха пейзажа, с присъствието си внесоха нов нюанс в ежедневието на хората, накараха ги да се усмихват повече, да разказват за живота си... Цялостното послание на инициативата е да сме заедно и това е решението- хората да се обединят, защото в едни такива малки села личи малко повече разделението между хората и ако то се преодолее и наистина обединим сили, аз вярвам, че селата имат шанс да заживеят отново активно и да се върнат младите хора...

И така- три неусетни седмици, в които всеки от участниците в "Резиденция Баба" в Делейна даде по нещо от себе си и всеки научи по нещо от другите. Всеки един ще отнесе спомена, но остава надеждата, че пак ще се срещнат, защото има още какво да разкажат за селото. Лично за себе си, Сара и Димитра обещаха, ще дойдат пак, за да научат още влашки думи. 

Със сигурност, има и неща, и хора, които са убягнали и от окото, и от микрофона ми- като Йонко, който е един от авторите на видеото, или Катрин, която учи "народно пеене" в Пловдив, или художничката Елена Назърова, за която ще си спомнят хората всеки път, когато видят стенописа й на сградата на магазина... Нямах възможност да наблюдавам и баскеболната среща, но опитах от вкусните гозби, приготвени от бабите... Най-важното е, че всички- и местните хора, и гостите на селото, разбраха простичката истина, че доброто винаги побеждава, когато сме заедно.