"Идеята за този малък филм се роди само седмица преди първия учебен ден, когато в разговор с моите деца които, тази година ще бъдат във втори клас, аз се опитах да им разясня какви ще са новите норми за поведение в училище във връзка със създалата се вирусна пандемична обстановка в целия свят. И тогава с моят съпруг осъзнахме, че за всички деца в България това ще е една много различна година в училище... Събрахме екип и го направихме. Чудесна бе идеята аз и моят съвипусник Божидар Попчев да играем ролята на ученици, а прекрасната Ивайла Бояджиева- на госпожата... Вирусът се появява като кукла и така има реален образ...Моите деца гледаха филма и за радост или съжаление харесаха куклата- вирус...Филмът внуши без строгост необходимите мерки...", разказва актрисата Йоана Буковска. Тя е една от инициаторките и основно действащо лице в проекта.
Със забавните си истории и запомняща се весела песничка, краткият филм цели да се разпространи бързо сред деца, родители и педагози, и да помогне активно в нелеката задача за промяна на навиците на учениците, особено на най-малките, които трудно разбират и запомнят сложните правила за безопасно присъствие в учебните заведения.
Филмът е подкрепен от Министерството на образованието и Министерство на здравеопазването.
Елица Атанасова е майка на две деца и е сигурна, че те успяват да спазват правилата, наложени в училище:
"Беше голям стрес за децата, когато се случи това. Мисля, че децата ще привикнат по-бързо от нас с новата ситуация...Моите деца си носят дезинфектант. Мият си ръцете, имат и маски...Мисля, че е важно родителите да им кажат какво да правят. Учителите също трябва да следят...Лично аз не се притеснявам, защото знам, че децата ми са отговорни..."
Анкета с ученици показа, че те наистина знаят новите правила в училище:
"Носим маски и се мажем с дезинфектант...Маски само междучасието и се мием...Аз нося маска и спазвам правилата...Дезинфектант си нося от вкъщи. Имам и маска, и даже шлем...Спазвам всичко...щом се налага, ще го правим...".
Проектът е инициатива на български творци и родители, а крайният материал е на разположение на всеки, който иска да го ползва и разпространява на територията на България.
„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е толкова кратък, че ти се струва неоправдано претенциозно да бъде наречен роман. Само 152 страници, но пък 152 страници сурова реалност, в която никой от нас не си признава, че живее ежедневно! Когато обаче започнеш да го четеш, неусетно започва да ти се струва прекалено тривиално, почти грубо да го наречеш..
Традиционно в първия ден на октомври от десетилетия читалище „Цвят” открива новата си учебна и творческа година. На този ден входът ще е отворен за всички, които желаят да станат съпричастни към работата и постиженията на възпитаниците на школи и състави и на техните преподаватели, съобщават от културното средище. Информационният ден на отворените..
Седмото издание на фестивала "Здравей, Здраве" ще се проведе във Видин . Той ще се състои тази събота, 28 септември, в Културен център "Жул Паскин". "Пристъпваме към утрешното събитие, заредени с позитивизъм, с желание да помогнем на повече хора да усетят и да разберат себе си на първо място, а оттам ще започне и нов живот за тях", каза за Радио..
В "Професия хоби" днес ви срещаме Георги Кузманов от Видин . Той работи като библиотекар, но хобито му е доста нетрадиционно. Георги се разтоварва като пише текстове за рап песни, а също така и рапира. В рап средите се представя с артистичния псевдоним "Субекта". С помощта на негов близък приятел, който прави музиката, имат издадени..
Гостуваме в село Владимирово - място с дълбоки исторически корени и силен дух. Владимирово е едно кътче, което пази духа на традициите, но също така гледа към бъдещето. Намира в община Бойчиновци . Селото е голямо и има много млади хора. Цветелин Михайлов е кмет на Владимирово само от няколко месеца, но има амбицията да облагороди и развие..
Предстои представянето на втората книга на Виктория Топалска . Изданието включва разкази, вдъхновени от живота и носи името "По(д)правки" . Виктория Топалска разказа подробности: "Книга, доста по-различна от първата... Първата ми книга е стихосбирка... Тотално съм се насочила на друго място, сега в момента, защото съм..
В края на старата стопанска година и началото на новата, в "Земята, която ни храни" се срещаме с Десислава Петрова . Тя е от Видин, ври и кипи в зърнопроизводството повече от 15 години, но с подобна суша се сблъсква за първи път: "Не може да се каже, че отиващата си стопанска година е благоприятна за нас. Добивите са изключително ниски.....
Ясно
Разкъсана облачност