За трудностите и радостите в лекарския делник

На 7 април отбелязваме професионалния празник на работещите в здравеопазването. Обявен е за такъв с Решение 184 на Министерския съвет от 5 април 2006 година. Дотогава се отбелязва като Ден на здравния работник в България с Разпореждане 32 на Министерския съвет от 6 февруари 1964 година. За трудностите и радостите в лекарската професия споделят двама лекари от видинската болница: д-р Вилхелм Елисеев и д-р Албена Иванова. Той е анестезиолог с дългогодишна практика, а тя е сред малцината млади лекари, завърнали се да работят в родното място.

Анестезиологът винаги е бил заобиколен с колеги, на които е разчитал и от които се е учил, с които заедно са преодолявали ежедневните проблеми. Трудно намира време за почивка, защото:

"Малко останахме работещите специалисти в сферата на здравеопазването.- През последните години няма попълнения от млади хора, което е не само при лекарите. И при средния медицински персонал се отразява. По- голяма част от времето прекарвам на работното си място... Медицинските специалисти, както във Видин, така и в цялата страна, в условията, в които са поставени повече от една година, достойно защитават името на професията, която упражняват..."

Отмора намира вкъщи и особено, когато гостува неговият внук.

"Те се редуват- тежките моменти и удовлетворението от свършената работа, от постигнатите резултати. Естествено работата не винаги е свързана само с хубави преживявания", допълни д-р Елисеев и поздрави колегите:

"Пожелавам им да имат сили, здраве, за да могат да бъдат полезни на себе си, близките си, на своите пациенти. Да им бъдат създадени не само на тях, но и на пациентите условия, в които и ние да работим и те да се лекуват в прилични условия!"

"Още от дете исках да помагам на хората и по някакъв начин да облекчавам болка, ако има при мои близки и при мен самата. Така реших, че най-правилната професия за мен е медицината. Това си е начин на живот. Не всеки избира този път, защото повечето са наясно, че е наистина труден", споделя д-р Албена Иванова.

Трудните моменти са когато има пациент, нелечимо болен или когато трябва да се каже лоша диагноза. Младият лекар разпуска чрез разходки навън, в четене и когато е с близките си:

"Радостните моменти са повече от лошите. Приятно е да виждаш, специално в моята професия, първата глътка въздух на новороденото, да се видят сълзите в очите на родителите. Това са безценни моменти..."

Д-р Иванова е решена остане във видинската болница, където чувства се добре:

"Екипът вече е сформиран и всичко върви. Имаме и раждаемост, което ме радва."

Младият специалист пожела на своите колеги:

"Да бъдат здрави, за да могат да помагат на нуждаещите се!"