Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да помечтаем с "10 чужди мечти"

Снимка: Архив на Радио ВИДИН

В литературата сравнително често човек може да попадне на книга, която да го накара да се замисли за собствените си желания, страхове и надежди. Далеч по-рядко събитие обаче е да попаднеш на книга, която да те накара да се замислиш за чуждите мечти, за чуждите копнежи и поводи за безсъние. Свикнали сме да се взираме в собствените си неосъществености, в собствените си тайни и явни копнежи и желания.

Сборникът с разкази „10 чужди мечти“ на писателката и журналист Ралица Димитрова е от втория тип книги.

Всяка от десетте истории в него е като огледало, в което се отразяват различни човешки души - или може би различни аспекти на една и съща душа. Защото ние хората може да се различаваме по външен вид, но по душа се оказваме изненадващо подобни. Историите от сборника „10 чужди мечти“ разказват за десет мечти, които, точно като хората, колкото се различават една от друга, толкова си и приличат. Защото за каквото и да мечтаят хората, каквото и да ви говорят, истината е, че става дума за любов.

Ралица Димитрова вплита в разказите си темата за любовта в различни нейни форми - обичта към партньора, към приятеля, към детето, дори към непознатия. Защото любовта неизменно върви ръка за ръка с мечтите, независимо дали е възможна или не, споделена или не. А историите на Ралица Димитрова не са просто разкази за сбъднати или несбъднати мечти, за сбъдната или несбъдната любов. Те са размисли върху това какво означава да живееш за другия и заради другия, да поставиш чуждото щастие на първо място или да виждаш своето в някой друг без да изискваш от него нищо в замяна. Разкази и за самотата, която вместо да те срине, ти позволява да отвориш очите си за другите. И в крайна сметка - какви са последствията от всичко това.

Един от най-запомнящите се сред тях - „Подарък“ - разказва за дядо Янко. Самотно живеещ възрастен мъж, чиито синове от години са в чужбина. Но всяка сряда той получава по един подарък от тях и тези малки пратки, изпращани с любов и грижа, се превръщат в неговата нишка, свързваща го с външния свят. В негова утеха и символ на неразрушима връзка със синовете му, които иначе не са се обаждали от пет години. Разказът е простичък и топъл, напомнящ ни че понякога една чужда мечта се сбъдва чрез съвсем малък жест, а понякога малкият жест е мечта.

Истината е, че да осъществиш нечия чужда мечта е акт на любов и щедрост, каквито ние хората имаме нужда да проявяваме, но и че всяка такава жертва си има своята цена. И всъщност това е трудното. Защото докато не се нагърбим с нещо подобно, няма как да знаем колко дълго можем да носим чуждите очаквания и копнежи без да се изгубим. Няма как да знаем, дали чуждото щастие ще донесе радост и на нас самите или напротив - накрая просто ще се питаме: „А кога ще дойде и моят ред?“.

Неслучайно авторката е избрала именно тези истории. Зад всяка от тях стои нечие лице, нечий глас, нечий малък или голям живот, ако изобщо животът може да е малък или голям, когато за всеки от нас е единствен. Като журналист тя вероятно е срещала безброй съдби, които в последствие оставят по-дълбок или по-незабележим отпечатък в разказите ѝ.

В този ред на мисли „10 чужди мечти“ е и книга за отдаването и себеотдаването, за границите на себеотрицанието. Тя не дава отговори, но поставя въпроси - от онези трудни и интимни въпроси, които си задаваме само когато сме насаме със себе си.

Дали докато сбъдваш мечтата на някого, ти всъщност не сбъдваш някоя своя? Дали човек може да изгуби себе си, докато се опитва да осъществи чуждата мечта? До каква степен сме готови да жертваме собствените си копнежи и щастие? Може ли в края на краищата чуждата мечта да стане наша, докато просто се опитваме да зарадваме някого? Трябва ли мечтите да се споделят и защо? И най-важното - каква е истинската цена на сбъдването?

„10 чужди мечти“ е колекция от истории, която ни напомня по един деликатен начин, че най-голямото щастие често пъти е скрито в малките, невидими жестове. Провокира въпроси и откровения, желание да опиташ от същото, като направиш някого щастлив. Ралица Димитрова, с богатия си опит като журналист и писател, успява да създаде разкази едновременно дълбоки и достъпни, понятни за всекиго. Нейният стил е емоционален, без да става сантиментален, а всяка дума от сборника води към едно и също послание: Ако понякога се чувствате самотни, изоставени, объркани или малко тъжни, огледайте се! Може би някъде наоколо, може би изненадващо наблизо, ще откриете някого, който вече е започнал да сбъдва вашите мечти. Не за себе си, а за вас. И на всичкото отгоре това го прави щастлив.

Ралица Димитрова е завършила Българска филология в Софийския университет, с магистратура „Преводач - редактор“. Работи като журналист в няколко печатни медии. Освен журналист, тя е и автор на няколко книги, като част от тях е поредицата от детски книжки „Мъркозъбълите“, появила се благодарение на двамата ѝ сина Симеон и Борис.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 18 май 2025 година

Тръгваме да попътуваме с „Неделник“! Има – няма преди месец ви срещнах с инициаторите за една среща на випуск 1980 година на тогавашната видинска гимназия "Димитър Благоев", Валери Минков и Веселин Станков. 45т-а годишнина от завършването си ще отбележат някогашните абитуриенти на 6 и 7 юни. До къде стигнаха нещата с организацията..

публикувано на 18.05.25 в 15:41

Да служим на Бога с дух и истина

На петата неделя след Пасха Христова Православната църква ни припомня разговора на Господ Иисус със самарянката . По Христово време самаряните са живеели на юг от Галилея и на север от Юдея в палестинската ивица от Средиземно море до река Йордан. Самаряните не са израилтяни, а смес между асирийски преселници и завареното от тях..

публикувано на 18.05.25 в 08:00

"Подай ръка" с подкрепа за семейство от Монтана

Фондация "Подай ръка - дари по-добро бъдеще" обяви кампания в подкрепа на семейство от Монтана. Мери е самотна майка, която се бори, за да  отгледа трите си деца - на 14, на 11 и на 6 години. Няма постоянна работа, а семейството  оцелява благодарение само на детските надбавки, обясни социалният работник към благотворителната организация..

публикувано на 16.05.25 в 17:43

Групата "North West 3700" с нова песен и участие на фестивала "Summer vibes"

Вече сме ви срещали с видинската група North West 3700 . В състава ѝ са  Михаил Георгиев, Александър Марков, Марин Ангелов, Милчо Кръстев и Илия Илиев - петима приятели, обединени от страстта си към музиката и родния край . Те не просто свирят и пеят - те живеят музиката. Всеки от тях владее различни инструменти, пеят, пишат текстовете си..

публикувано на 16.05.25 в 17:40

Загадъчните "Момичетата от книжарница "Блумсбъри"

Лондон през 50-те години на ХХ век. Книжарница „Блумсбъри“. Изисканото царство на книгите изглежда измамно спокойно, почти съвършено, благодарение на петдесет и едно правила, които управителят Хърбърт Дътън държи да се следват по-строго дори от Десетте божи заповеди. Докато има дисциплина, нищо не може да се обърка, нали така? Под..

публикувано на 16.05.25 в 16:55

От всеки жълъд "човек" не става

Жълъдите са навсякъде в парковете, а освен храна за животни, те могат да се превърнат и в чудесна декорация за дома. От тях можем да изработим венци и свещници, лампички и висулки, рамки за картини, украси за маси и какво ли още не. Може би горният списък далеч не изчерпва всички варианти. Жълъдите са един от многото естествени материали, които..

публикувано на 16.05.25 в 16:50

Млади доброволци от България и чужбина променят живота в Чупрене

В сърцето на малкото, но изпълнено с живот село Чупрене, в Основно училище "Акад. Михаил Димитров“, се случва нещо различно. С усмивки, цветни материали и силна вяра в промяната, група млади хора вдъхновяват децата да мечтаят, да творят и да вярват в силата на общността.  Те са част от проекта " Бъдещи създатели за приобщаване и устойчивост "..

публикувано на 16.05.25 в 16:15