Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Системата е нелегитимна, когато не произвежда ефективно и смислено политическо представителство

Страхил Делийски: Демокрацията у нас е застрашена не от пропаганда, а от неспособността да функционира

Колкото повече неясноти има около бъдещето на президента, толкова по-малко смисъл има в неговите действия

Страхил Делийски
Снимка: Илия Вълков
Вот на недоверие към правителството подготвят от десницата с цел промяна в конкретни политики. 


През следващия месец Продължаваме промяната ще избере основната тема на предстоящата парламентарна процедура, докато от Демократична България остават твърдо на позиция, че все още има достатъчно рискове, които могат да попречат на България да стане член на Еврозоната. 


Ще се задълбочи ли политическата нестабилност в страната през горещите летни месеци? Възможно ли е кабинетът да бъде свален?


Актуалното политическо статукво дискутираме с политолога Страхил Делийски, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Радио ВИДИН: Успява ли кабинетът "Желязков" да овладее в последните месеци това политическо безвремие, в което бяхме потънали?

"Кабинетът функционира според логиката, с която беше създаден: просто да го има. Ние толкова свалихме критериите, че мандатът на това Народно събрание можем да го обобщим с една задача - да произведе някакво мнозинство, за да имаме някакво правителство. В този смисъл, при положение, че имаме правителство, значи кабинетът си върши работата. Оттам нататък всякакъв разговор за секторни политики, някаква стратегическа линия на изпълнителната власт, ми се струва прекалено претенциозен на фона на този голям мандат, който правителството има просто да съществува. Забележете, че това беше облечено с целта влизане в Еврозоната и положителен извънреден конвергентен доклад. Сякаш това може да бъде смислена политическа цел на едно правителство и в частност на едно общество... В този смисъл имаме правителство, което трябваше да го има, имаме и целта, заради която то беше формулирано, имаме тази цел почти изпълнена. Нататък, пак трябва да кажем, че нещата не зависят толкова от нас, да не кажа почти не зависят, да влезем в Еврозоната".

Радио ВИДИН: Остава впечатлението, че лично Вие не харесвате работата на кабинета.

"Не, не, вижте... какво значи да харесвам? Ние нямаме база на какво да оценим работата. Ние нямаме заложени някакви стратегически цели, някакви сериозни публични политики. Ние имахме целта да получим положителен доклад. В този смисъл даже можем да оценим правителство положително. Ако някой нататък може да каже какво става в различните сектори, какви политики се водят... Отвъд тази странно формулирана цел, ние нямаме върху какво да разсъждаваме дали се е справил или не се е справил този кабинет. Други цели не са формулирани. Аз не съм чул цел в полето на образованието, цел в полето на здравеопазването, цел в полето на данъчната политика. Когато няма цели, не можем да кажем дали се справя или не се справя".

Радио ВИДИН: Очевидно описвате една идеологическа криза. Как обаче може да бъде преодоляна, за да тръгне политиката напред?

"Проблемът с политическото представителство не е от вчера. Ние в голяма степен сме вече в една много сериозна криза на политическото представителство. Криза по силата на това, че има една група свръх представени, едно икономическо малцинство, което е свръх представено и в НС, оттам и в изпълнителната власт, има и едно огромно мнозинство, което тотално не е представено. Няма представители почти в НС, в изпълнителната власт. Това стои в основата на кризата на българската политическа система и на затормозения политически процес. Оттам и нелегитимността на системата - система, която не произвежда ефективно и смислено политическо представителство. Как изглеждат разделенията? Ние имаме един политически елит, който представлява 5-10 % от населението, в рамките на който политически елит има конфигурирани други разделения. Например, корупция/антикорупция, сякаш някой е излязал и е казал "аз съм за корупцията", но така или иначе това разделение е важно за една част от политическия елит, за да се легитимира като такъв... и казва "аз представлявам онези, които са против корупцията", все едно пък има някой, който подкрепя корупцията. Другото разделение е изток срещу запад. Нали, това са едни такива произточните малцинства в България са изключително малки, всички изследвания на колегите социолози го показват. Но това не пречи на едните да казват част от елита да застава на тази позиция, а другата да казва "ние ще ви пазим, ние ще гарантираме европейския път на България, това е големият разлом, дали на изток или на запад"... сякаш някой е тръгнал на изток. Докато в рамките на политическия елит се обговарят тези за мен фалшиви разделения, то ние имаме една тотално непредставена, едно огромно тотално непредставено мнозинство, икономическо малцинство, което малцинство част от него се припознава в разделението, които политическият елит комуникира, и си представя и разказва, а огромната част въобще не се припознава и естествено отказва да участва в основния ритуал на представителната демокрация, а именно - изборите. При тази дълга поредица от избори аз не видях никой, абсолютно никой, от политическия елит да направи плах опит да се опита да разговаря, политически имам предвид, да разговаря с тези огромни непредставени мнозинства".

Радио ВИДИН: Не смятате ли, че в България все пак русофилските настроения са твърде големи?

"Не. Уповавам се на данни от различни изследвания, големи изследвания, текущи и дълги, на ценностите, които имаше. Не. Българската представителна демокрация не е заплашена от антидемократичната пропаганда, а е заплашена от самата себе си, от неспособността и да функционира като представителна демокрация. Това създава условия за определен тип идеологически атаки външни, а не обратното. Ако това не го разберем, ако това политическият елит не го разбере, не ни чака нищо добро. Нашата представителна демокрация не я чака нищо добро. Ако има нещо успокояващо, това е тенденция, това неразбиране, този отказ от подобно разбиране, е тенденция, която далеч не засяга само България. Тя е характерна за много страни от ЕС и ЕС като цяло. Разбирате ли, тук се крие според мен ключовият момент. Когато ти не артикулираш и не идентифицираш същината на проблема, ти не можеш да произведеш смислени решения на този проблем. Когато за теб проблемът е затворен до хибридните атаки на Русия, не че те не съществуват, но те имат почва в една социално-икономическа ситуация, която ти си създал по силата на едно тотално покварено разбиране за това какво трябва да правиш... но когато не виждаш, че тази ситуация не може да роди нищо друго, освен някакви чудовища и твърдо отказваш да промениш нещо в тази ситуация, то тогава очевидно има нещо сбъркано. Сбърканото е по отношение дефинирането на проблема. Тук е въпросът, ние ли не разбираме проблема или отказваме да го дефинираме по този начин? В цялата история на човечеството войната е изключително лесен начин за легитимиране на политическия елит, особено когато той е в тежка легитимационна криза. Ако не водим война, ако Европа не води война, на тези политически елити ще им се наложи да се занимават с много по-сериозни неща. Ще им се наложи да решават проблеми на големи социални групи. А те едва ли са в състояние да го направят. Не че не могат, просто нямат необходимото доверие за това. Давам го този контекст, защото ситуацията в България не можем да я мислим вън от този контекст".

Радио ВИДИН: Подготвя се нов вот на недоверие от десницата, но пък същата тя подкрепа основните политики на властта.

"Две са целите на този вот на недоверие. Свързани са с форма на политическо позициониране. Да кажат пред част от своята публика, че са опозиция. Вторият елемент на това позициониране е вотът на недоверие като възможност за ППДБ, че Пеевски подкрепа правителството. Защото той ще гласува против вота, това е сигурно. Освен ако не е решил да направи нещо друго. Това са двете цели. Чисто позиционни. Освен ако няма някакъв план, за който аз нямам как да зная, защото нямам такава вътрешна информация".

Радио ВИДИН: Преди 2 години с Вас разговаряхме и тогава казахте, че президентът спомага обществото да не се събира, но в никакъв случай не го разделя. Още ли смятате така, с оглед на цялата игра с референдума?

"Колкото повече неясноти има около бъдещето на президента Радев, толкова по-малко смисъл има в неговите действия. От тази гледна точка, той можеше по много по-смислен начин да постави и да комуникира темата. Аз не мисля, че той разделя в този смисъл, който влагат неговите опоненти. Обществото е достатъчно разделено. Той просто се намества в тези разделения, без да се опитва да ги събира. Това, което се е промени от предния път, тоест в последните две години, е задълбочаването на неяснотата относно неговото политическо бъдеще. Ще прави ли някаква партия, няма ли да прави... това е разликата. Логиката обаче е същата. Това не го прави само президента, това го правят всички. Но ако за партиите е нормално да се наместват и да се възползват от определени разделения в обществото, то при президентската институция се очаква сякаш някаква по друга позиция. Кажете кой, ако можете да се сетите някой политик, който да не употребява вече достатъчно сериозните разделения в България? Кажете, защото аз не се сещам... Може би има един, който не че не го прави, но някак се опитва да се държи по-президентски. Това е Бойко Борисов. Не знам защо. Дали заради опита си, дали заради някакви идеи за своето бъдеще, тепърва ще разберем".

Радио ВИДИН: Може ли държавният глава да обедини хората с ляво мислене в България?

"Не. Президентът, самият той и хората около него, с изключение на г-жа Йотова, те не са леви хора. Те нямат тази лява сетивност по никакъв начин. Не вярвам. Не мога да си представя, че въобще, ако тръгне президентът да прави нещо, то ще бъде някаква левица. Това е последното нещо, което си представям. Може би той ще се опита да посегне на част от избирателите на левицата, която е трудно да се каже дали вече е точно левица, но това няма да бъде през леви послания, това ще бъде през традиционните разделения. Аз не съм чул той да се изказва по много теми, не съм чул нещо да е казал за данъчната система. Ултра радикално пропазарна данъчна система. Защо, какво пречеше, вместо да предлага абсурден референдум, да повдигне въпроса за това, че в Еврозоната, ако искаме да имаме смислено присъствие, може би не е лошо да помислим за европейска данъчна система, за данъчна система като на всички страни в Еврозоната...".

Радио ВИДИН: Правилно ли е България да приеме общоевропейската валута?

"Това е безалтернативно. Този абсурден спор, който се разлюти - за и против влизането... няма такъв спор. Това е фалшива дилема. Големият разговор трябваше да бъде какво ще прави, доколко сме готови, защото е ясно, че не сме готови, а след като не сме готови - какво да направим, за да се подготвим. Това беше изключително излишно. Излишно бързане, което наля масло в огнището на евроскептиците в България. Абсолютно ненужно. Даже в един момент си помислих, че има някаква договорка между проевропейците и неговите антиевропейски конкуренти, доколкото ги има, за да се вдигне топката на едните. Абсолютно безсмислено! Изгубихме време във фалшива дилема, вместо сериозно да работим като общество и да се подготвим за това, което се случва. Формулираната цел - влизането в Еврозоната, е абсурдна. Това е все едно да кажеш, че отиваш за риба. И какво? Едва ли отиваме на реката, обаче нямаме въдици, нямаме стръв, изкуствени примамки. Нищо. Просто сме за риба. И какво ще правим? Нещо такова се получи. А има толкова неща, които можеха да се отговорят. И тук беше ролята на президента. Той можеше да се опита през своята институционална позиция, през инструментите, които има, да провокира такъв дебат, различен от фалшивия, агиткаджийския и безсмислен дебат. Мисля, че го пропуснахме този шанс. Сега в крачка ще трябва да действаме. Ако нещо не се направи по отношение на данъчната система най-вече, което означава по отношение на преразпределението и тежестта на социалните трансфери, ако нещо не се направи по отношение на очакваното замразяване на заплатите с оглед отрицателния търговски баланс и с оглед на очакваната инфлация... ако не се направи нещо за тези неща, опасявам се, че следващият референдум, без значение кой ще го поиска, ще бъде за излизане от Европейския съюз. Тогава оправданията с руската пропаганда ще бъдат още по-безсмислени. Не съм чул, може би има такава информация, Путин да ни пречи да си променим данъчната система. Може и да е така. Това е акцентът, да видим какво се случва тук, преди да търсим причините за несгодите отвън".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Село Праужда- място, забулено в мистика и тайни

В рубриката "Добро утро кмете" днес ще посетим белоградчишкото село Праужда. То се намира в Западния Предбалкан, на около 7 км от Белоградчик. Разположено е в северната част на планинския рид Ведерник. От околностите на село Праужда започват на изток Белоградчишките скали. Това е живописно място, където историята извира като непресъхващ извор. В..

публикувано на 11.07.25 в 14:47

Еврото - новата валута на България

Европейският парламент и министрите на финансите на Европейския съюз излязоха с окончателно решение за присъединяването на България към единната европейска валута. С 531 гласа "за", 69 "против" и 79 "въздържал се" в парламента беше одобрен докладът за присъединяването ни към еврозоната от 1 януари следващата година, с което България става нейният..

публикувано на 10.07.25 в 10:00

Ще продължи ли бизнесът да залага на чуждестранни работници?

Разрешителните, издавани от Агенцията по заетостта за работници от чужбина, растат ежегодно. Тази година се очаква те да са 40 000. Това съобщи преди дни Николай Николов, член на Българска асоциация за управление на хора и на Българската конфедерация по заетостта. Има няколко основни направления, от които идват чуждестранните работници, в..

публикувано на 09.07.25 в 10:45

Внимание! Рекорден брой пожари

Рекорден брой пожари са гасили пожарникарите в цялата страна през изминалото денонощие, алармират от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Само за 24 часа огнеборците са реагирали на 281 сигнала за произшествия. Ликвидирани са общо 231 пожара . Част от тях са били в област Видин. Огнеборците са гасили пожари с материални..

публикувано на 08.07.25 в 13:05

Очаква ли ни водна криза и това лято

Тази година още през юни се наблюдава засушаване и високи температури.  Заради сушата миналото лято на воден режим за две- три седмици са били хората от мездренското село Лютиброд. Градини не се поливаха, всичко беше изсъхнало, спомня си кметът Елена Коцева : "Всяко лято има проблем, но за по много малко, за по една-две седмици примерно...

публикувано на 07.07.25 в 14:50
Стоил Цицелков

Стоил Цицелков: Наблюдаваме активно мероприятие, което цели да раздроби прогресивните сили

Скандали разтърсиха българската политика в средата на горещото лято.  Кирил Петков подаде оставка като председател на Продължаваме промяната след обвиненията за корупция от районни кметове на партията и ареста на зам.-кмета на Столична община Никола Барбутов.  Колко големи са сътресенията в дясната формация?  Освобождава ли ПП от тежестта на..

публикувано на 03.07.25 в 10:00

Трябва ли да пестим енергия?

Енергийното потребление на домакинствата в ЕС и България спада през 2023 г., отчита Евростат. През същата година домакинствата в евросъюза са използвали 9,6 милиона тераджаула енергия. Това представлява намаление от 5,6% спрямо 2022 г., когато са регистрирани 10,1 милиона тераджаула, показват най-новите данни на Евростат, публикувани на..

публикувано на 02.07.25 в 10:45