Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

От 1 януари: 620 евро минимална работна заплата

Снимка: Ани Петрова






Бизнесът и синдикатите не постигнаха съгласие за новия размер на минималната работна заплата (МРЗ) за 2026 година. 

Правителството предвижда тя да стане 1213 лева или 620 евро и 20 евроцента, вместо досегашните 1077 лева. Кабинетът планира минималната заплата да се увеличи със 136 лева или с малко над 12 процента и половина спрямо сегашната ѝ стойност.

Социалният министър Борислав Гуцанов представи информация за нивата на минималната работна заплата в страните от Централна и Източна Европа, които по думите му като цяло имат най-ниските нива на минимални заплати в Европейския съюз по данни на Евростат.

"Най-ниската минимална работна заплата продължава да бъде в България в момента 551 евро, а най-високата е в Люксембург - 2638 евро".

От Асоциацията на индустриалния капитал в България се обявиха против увеличението. Позицията представи изпълнителният директор Добрин Иванов.

"България е с най-ниската абсолютна минимална работна заплата, но е с най-високата минимална работна заплата по отношение към произведеността, т.е. към БВП на глава от населението. Работните заплати се изработват. Когато е ниска производителността, е нормално работната заплата да не е висока".

Представителите на бизнеса на заседанието призоваха за преразглеждане на механизма за определяне на МРЗ, заложен в Кодекса на труда. Те повдигнаха и въпроса дали МРЗ трябва да се определя спрямо средната брутна работна заплата. Част от работодателските организации обявиха, че са против предложения ръст на МРЗ, други - че ще се въздържат.


Синдикатите подкрепят предложението на правителството. 

Ръстът на минималната работна залата ще стимулира икономиката, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров

"Инфлацията беше генерирана от други фактори, нищо общо нямаше с доходите. От 2022 г. беше близо 20%, доходите не нараснаха с толкова".

За области като Видин, които имат потенциал да бъдат по-перспективни, увеличението на МРЗ е вредно, обясни икономистът Михаил Кръстев, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива.

"Важно е българските граждани да знаят, че минималната работна заплата представлява административна забрана за труд. Това е намеса на държавата в дейността на двама контрагенти - работодател и работник, а държавата им определя каква да бъде минималната стойност, на която би могла да бъде извършена конкретна дейност, но без съобразяване с желанието на тези контрагенти. Да кажем, че има хора, които биха желали да извършат конкретна дейност за по-малко от посочената стойност, но те нямат право, тъй като държавата го забранява. Това е изключително вредно за области като Видин, където минималната работна заплата застрашително наближава равнището на средната работна заплата. Статистиката се изкривява и така стигаме до парадокса, в който МРЗ в област като Видин от 940 лева е по-малко от 200 или малко над 200 лева от средната работа заплата в областта. Минималната работна заплата няма как да бъде средна работна заплата, тъй като това означава, че няма да бъде средна работна заплата".

Според него увеличението ще е пагубно за Видинския регион.

"За да се замрази минималната работна заплата, трябва да се промени оттук нататък нормативната рамка. Тъй като недалновидната политика на последните парламенти, в които нямаше правителства, които да мислят дългосрочно, доведе дотам, че се приеха едни промени в Кодекса на труда, които имплементираха както дявола евангелието една директива препоръчителна на ЕС, която дори не е директива, а препоръка, в която се твърди, че нивото на МРЗ трябва да отговаря на 50 % от средната работна заплата. В тази препоръка е отбелязано, че това не е единственият критерий. Други такива са медианната работна заплата, която е далеч по-обективен измерител за това какво е средното заплащане в дадена държава. Там за критерий е посочен и производителността на труда - нещо, което беше игнорирано от българските депутати, които просто въведоха 50 % от средната работа заплата. Тук влизаме в много опасен спираловиден кръг на увеличение на МРЗ, тъй като е нормално всяка следваща година средната работна заплата да продължи да расте, най-вече заради високата икономическа активност в големите областни центрове и София. Това означава, че МРЗ ще расте не на базата на преценка за  това какво е най-полезно за работещите и икономиката, а на автоматичен механизъм. Нататък може да се стигне до момента, в който МРЗ в страната е равна на средната работна заплата в области като Видин. Това е изключително вредно за работещите във Видин, това лишава от възможност областта да привлича допълнителни инвестиции".

Видинчани са на мнение, че минималната работна заплата трябва да бъде над 1000 лева.

"Как ще вдигаш доходи, как ще извадиш от джоба си? Как се вдигат доходи? Трябва да се вдигне производителността!... Не е достатъчно такова увеличение, нуждите са все по-големи, цените все по-високи... Хората изнемогване, всичките от нашия блок... Катастрофа е".

Проектът за Постановление на Министерския съвет беше обсъден на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество през вчерашния ден.

След като консенсус за увеличението на минималната работна заплата от 1 януари не беше постигнат на Тристранния съвет за сътрудничество, то тя от 1 януари ще бъде 620,20 евро. 

Предстои равнището на минималната работна заплата да бъде определено с постановление на Министерския съвет.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Модерен кабинет по роботика откриха във видинско училище

Със STEM кабинет по роботика разполага вече видинското основно училище "Епископ Софроний Врачански". За изграждането му са осигурени 252 000 лева по Националния план за възстановяване и устойчивост, каза директорът на учебното заведение Милотин Борисов.  "STEM центърът разполага изцяло с ново оборудване, различни видове роботи, които..

публикувано на 06.11.25 в 17:00

За бъдещето и ефективността на депозитната система за опаковки

Екологично сдружение "За Земята" изразява тревога, че Министерството на околната среда и водите отново отлага въвеждането на депозитната система за опаковки и предлага тя да бъде управлявана от държавно акционерно дружество. Това е поредното отлагане. През последните години имаше заявки, че тя ще заработи още от 2026 година, каза Ива..

публикувано на 06.11.25 в 15:43

Ваньо Стойков-Самон: Между поезията и строителството

Днес в "Думата имат старейшините" наш гост е Ваньо Стойков- Самон от Грамада, който е писател, спортист и 20 години е работил в строителната сфера.  Прякорът му "Самон" идва от старобългарския и означава "самият той". Ваньо израства в обикновено семейство, по думите му "много бедно и скромно". Баща му е бил касапин, а майка му се е занимавала..

публикувано на 06.11.25 в 14:00

Документалният филм "Пасажери" ще обиколи Северозапада

Северозападът става сцена на документалния филм „Пасажери“, който е носител на наградата за най-добър български документален филм на София Филм Фест - Есен 2020. Той е заснет на територията на област Видин и в Оряхово от оператора Красимир Стоичков. Режисьори са Здравко Драгнев и Цветан Драгнев, продуценти - Галина Тонева и Кирил Кирилов. В..

публикувано на 06.11.25 в 13:00

Община Мездра насърчава културната сфера

Общинският съвет в Мездра реши да бъде създаден Общински фонд "Култура" за финансиране на проекти, програми, културни прояви или инициативи в сферата на културата. Със същото решение е приет Правилник за устройството и дейността на Фонда и са определени членовете на Експертната комисия, която ще го ръководи. Целта е да бъдат насърчени..

публикувано на 06.11.25 в 12:00

В "Музикална зона" на 06 ноември 2025 слушаме Едуард Артемиев

Едуард Артемиев е композитор на филмова и електронна музика от световна величина. Експериментатор по отношение на звука, работи в лабораторията за изследвания на звуците към научноизследователския институт на Евгений Мурзин. Първият изпълнител, използвал новия фотоелектронен синтезатор на Мурзин още през 60-те години на миналото столетие. Музиката му..

публикувано на 06.11.25 в 09:00

Еврото - между надеждата и страха за българина

Еврото за българина е смес от надежда и страх.  Една теза, която звучи просто, но носи в себе си съмнения, очаквания и мечти. От години живеем с валутен борд - левът е вързан за еврото и на практика вече сме наполовина в Еврозоната. Но когато стане дума за официалното въвеждане на еврото, емоциите надделяват.  За едни това е надежда-..

публикувано на 05.11.25 в 17:25