Истории

Интервю

Георги Лушнарев: Павел и Румен Сиракови са цяла епоха в народната музика

четвъртък, 4 декември 2025, 17:24

Георги Лушнарев - народен певец от Беломорска Тракия

Георги Лушнарев - народен певец от Беломорска Тракия

СНИМКА: БНР

Размер на шрифта

Народният певец Георги Лушнарев е един от най- ярките изпълнители на народни песни от Беломорска Тракия.

Спомените му са за двама от най-значимите народни музиканти – Павел и Румен Сиракови, с които съдбата го свързва през 70-те години.

„За мен Българското национално радио е най-голямата културна институция в България“, казва Лушнарев, който пристига с желание да разкаже не само историята на големите музиканти, но и своята собствена.

От родния край до голямата сцена

Пътят му към София започва през 1965 г., когато, едва 21-годишен и с 20 лева в джоба, заминава „в търсене на работа и съдба“.

Години по-късно именно столицата става мястото, където среща Павел Сираков – едно от най-големите имена в народната музика, по думите на Лушнарев.

Запознанството им се случва през 1970 г. в София, в заведение, известно сред музикантите като "Попското".

Малко след това Сираков кани младия изпълнител в дома си на улица „Владайска“ 24 за прослушване.

„Изпях една песен. Той стана, прегърна ме и каза:

„Георги, ти си достоен заместник на Борис Машалов.“

Това признаване промени живота ми“, спомня си Лушнарев.

От този момент започва съвместната им работа в състав „Шарен гердан“, която продължава до самата кончина на Павел Сираков.

Павел Сираков е роден през 1918 г. в село Блатешница – „място, заобиколено от букови и дъбови гори, откъдето излизат големите гласове“, както казва Лушнарев.

„Павел беше артист, но в мярка. Излизаше на сцената с присъствие, с класа, с неподражаем репертоар. Публиката го обожаваше.“

Освен голям музикант, Сираков е и човек с дълбоко семейно чувство. Съпругата му Вера и децата им Румен и Галя са неговата опора през целия му творчески път.

Геният Румен Сираков

Лушнарев говори със същата обич и за наследника на Павел – Румен Сираков, роден през 1942 г.

„Румен беше гениален. Усмивка, визия, интуиция – всичко в него беше музика. Тамбурата му ще звучи дори в отвъдното.“

Състав „Шарен гердан“ с участието на баща и син Сиракови изнася хиляди концерти из цяла България.

„Хората ни канеха в домовете си след концертите. Всичко беше в духа на българското“, спомня си Лушнарев.

„Днес това звучи като утопия.“

Наследството

„Най-ценното е душевността. Ако си празен отвътре, какъв народен певец можеш да бъдеш?“ – казва Георги Лушнарев.

За него Павел и Румен Сиракови не са просто изпълнители. Те са школа. Път. История. „За такива личности не могат да се кажат две-три думи. Те са цяла епоха в народната музика.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Евелина Стоянова