Песента на колелетата - изчезващият занаят на майсторите сарачи

Чували сте израза "писана каруца". Тя не е изписана, а изрисувана. Най-вече с флорални мотиви. И днес има такива, но за съжаление в повечето случаи като декорация в градините, използвани най-вече за засаждане на цветя.

Тези писани каруци с пеещи, ковани колелета, отдавна не се срещат по улиците на страната. Но, въпреки това, все още има хора, които ги обичат и колекционират, други ги ползват за декорация.

Кой обаче още може да изписва тези каруци, по онзи старомоден начин, познат от времето преди бензиновите зверове да завземат пътищата?

Казват, че всеки майстор на изписване на каруци си има свой почерк, макар и да не са академични художници. Майсторите използвали различни техники, различни мотиви, бои, а върху дъските на каруцата са пресъздавани цели истории. Богато изписаната каруца е била достоен дар за младо семейство, нещо като сега да ви подарят чист нова кола, но без лизинг.

Майстор Богдан Богданов от Шумен разказва, че този занаят трябва да ти го предаде някой вещ, а не просто ей така да се започне с шаренето по каруцата.

Оставям майстор Богдан да продава шарените си окове. Нали знаете какво е окове? Това са части от каруцата, между които се впряга животното – кон или магаре и така става придвижването. Но, за да стане това, трябва да ви запозная и с майстора на амуниция – конска или магарешка.

Майсторът сарач Георги Георгиев от Казанлък е малко "скъп на думите", но накратко ще се опитам да ви представя и този изчезващ занаят, свързан с едни други времена.

Ще има или няма да има майстори сарачи, майстори на писаните каруци не мога да кажа.

Вероятно ще ги има до тогава, докато има коне и магарета, и желаещи да имат част от българската самобитност в двора си или в заведението си.

Хубаво е обаче техните разкази, техните занаяти да се предават, макар и на малцина, но да запазим живо творчеството и традицията предавана през вековете.

Още в репортажа на Стоян Радев за "Закуска на тревата".