Йохен Хемлеб: Къде е писмото от съпругата на Мелъри

Една от най-големите загадки в алпинизма е свързана с най-високия връх - Еверест. Изкачен е за първи път през 1953 г. от новозеландеца Едмънд Хилари и непалеца Тензинг Норгей. Три десетилетия по-рано обаче, през 1924 г., на 250 метра под върха изчезват британците Джордж Мелъри и Андрю Ървин. Вече 100 години изследователи от различни страни се опитват да отговорят на въпроса - достигнали ли са двамата върха и какво се е случило с тях.

Есента на 2024 г. американският фотограф Джими Чин публикува две снимки, които обиколиха световните медии и възродиха надеждите, че тази загадка може най-после да бъде решена. Чин позираше под Северната стена на Еверест до стара обувка с чорап, на който беше бродирано името на 22-годишния британец Андрю Ървин. Всъщност обувката с останки от крак в нея беше открита от експедиция на "National Geographic", заснета от Джими Чин. Резултатите от ДНК анализите все още не са обявени.

 

Джими Чин с обувката на Ървин. Снимка: National Geographic/Erich Roepke

Миналата есен пък американецът Джим Морисън направи първото спускане със ски по Северната стена на Еверест*, като постижението му беше заснето от Джими Чин. Вероятно отново са търсени факти, свързани с Мелъри и Ървин, каза пред БНР германският изследовател Йохен Хемлеб, който посвещава четири десетилетия на мистерията с британците. През 1999 г. той е един от организаторите на експедицията, в рамките на която е открито тялото на Мелъри.

Миналия месец Хемлеб беше гост на Банско филм фест и председател на журито.

 

Интервю на Таня Иванова

Къде Ви завари вестта, когато Джими Чин намери обувката на Андрю Ървин? Да не би да сте били там, в Базовия лагер?

Хемлеб: Не, нямах нищо общо с експедицията на Джими Чин. Беше абсолютна изненада намирането на обувката. Бях си вкъщи и беше сутрин. Както обикновено, направих преглед на печата, отворих страницата си във Facebook, превъртях надолу и изведнъж се появи тази снимка. Чорапът с името "Андрю Ървин". Веднага разбрах от оформлението на снимката, че става дума за нещо автентично. Долу, на ледника. Помислих си: "Боже мой, какво са открили? Какво означава това!". И изпитах онова невероятно чувство на облекчение. Слава богу, вече знаем къде е Санди Ървин. И тогава, разбира се, започна всичко онова, с хората, които задават въпроси, интервютата и т.н. Все още обаче чакаме отговорите на Джими Чин, който не е публикувал доклада си, а само двете снимки и малко информация.

Той обади ли Ви се?

Хемлеб: Той се обади на праплеменницата на Санди Ървин, Джули Самърс, в Англия. Аз съм добър приятел с нея, така че още същия ден говорихме по телефона.

Дава ли тази обувка някаква нова, променяща хипотезите Ви, информация, или напротив - заплита още повече голямата мистерия?

Хемлеб: Не, за мен тя не направи мистерията по-голяма, а - да го кажем така - по-структурирана. Сега знаем, че Санди Ървин е долу, на ледника, Мелъри е горе и всичко, което трябва да знаем, за да разгадаем мистерията, най-вероятно е високо в планината. Малко вероятно е нещо, което ще се появи от ледника сега, 100 години по-късно, наистина да реши загадката. Малко вероятно е фотоапаратът да е оцелял 100 години в ледника, а също - някакви бележки в дрехите да са оцелели след вековно пътуване в този ледник. Моето чувство е, че откриването на обувката елиминира няколко възможности. Ако наистина искаме да знаем колко високо са стигнали Мелъри и Ървин, то отговорът вероятно е високо в планината.

Значи е малко вероятно снимката, която Мелъри е носил, снимката на неговата съпруга, да бъде намерена?

Хемлеб: Чудесен анекдот е, че Мелъри е оставил (на върха) снимка на жена си и това е причината снимката да не е намерена при тялото му. Проблемът е, че не знаем дали наистина той е имал такава снимка. Единственото, което знаем, е, че дъщеря му си спомня историята, която й е била разказвана. В писмо до жена си Мелъри е поискал снимка, но не знаем дали някога я е получил. Жена му е изпратила писма до Базовия лагер и в някои от тях е имало снимки на децата им. След това той отново е помолил жена си да изпрати някоя своя снимка. Какъв е бил резултатът - не знаем. Намирам обаче за забележително, че той е имал тези писма при себе си - от брат си, от една от сестрите си, от приятел, но не и писмо от жена си. Това ме кара да се чудя дали писмото е някъде. Липсващото писмо ми се струва по-значимо от липсващата снимка.

Но възможно ли е изобщо то да бъде намерено? Това е хартия...

Хемлеб: Ако е заровено под скали, като малка могила от камъни, и сега това да е покрито от сняг, тогава може да бъде намерено. Никой не беше търсил това досега.

А защо са имали етикети с имената на чорапите си?

Хемлеб: Етикетите на чорапите и на яката на ризата са много разпространена практика във Великобритания през 20-те години на миналия век, хората са си надписвали дрехите и това е останало от системата на държавните училища.

Не само в планините, така ли?

Хемлеб: Не, идва от британската училищна система - хората, които са били настанени в училище и са живеели в пансион, са си надписвали всичките дрехи. Запазили са тази традиция и са слагали етикети и на дрехите, които са носели в планината.

Йохен Хемлеб. Снимка: Личен архив

Вие сте един от организаторите на експедицията през 1999 г., когато Конрад анкер намира тялото на Джордж Мелъри. Сега, след експедицята на National Geographic, планирате ли друга експедиция?

Хемлеб: Знаете ли, сега съм на 54 години и не съм съвсем сигурен дали искам да правя друга експедиция. Просто защото в момента не искам да оставя семейството си за шест или повече седмици. Но не мога да Ви дам сигурен отговор, защото ако получа възможност да направя друга експедиция, вероятно бих се възползвал.

Добре, ще Ви попитам по друг начин. Ако бъде организирана друга подобна експедиция, какво би търсила тя? Писмото, тялото на Санди?

Хемлеб: Да. Първата очевидна цел би била да отидем отново до ледника и да видим дали ще излезе още нещо от него. Мисля, че това ще направят от National Geographic. Вероятно са правили някакво търсене тази есен, когато направиха експедицията със спускането със ски по Кулоара Хорнбайн. И може би ще се върнат следващата пролет. Втората ми цел би била да опитам да потърся над т.нар. Второ стъпало и да видя дали там ще бъде намерено друго оборудване. Знаем, че Мелъри и Ървин са имали пет кислородни бутилки, а досега е намерена само една. Къде са другите четири? Паднали са отгоре, или са били скрити някъде? Може би все още са горе и това би била втората ми цел - да ги потърся. Не знам дали има начин да се улесни издирването с някаква радарна или мултиспектрална фотография, която би могла да различи метален обект от разстояние, може би с помощта на дрон.

На Банско филм фест поискахте да се срещнете с българските алпинисти Николай Петков и Кирил Досков - за нещо, свързано с мистерията, ли разговаряхте?

Хемлеб: Говорихме за тяхното изкачване на Еверест през 1984 г. Винаги се интересувам от хора, които са били на върха по трудни маршрути, какви са спомените и впечатленията им. (Пред БНР Петков каза, че са разговаряли за Второ стъпало и за възможностите за преодоляването му без поставено въже - б.а.).

Тази година бяхте председател на журито на Банско филм фест. Преди фестивала Ви попитах какво бихте оценили най-много във филмите и вие казахте - философията, която стои зад дадено изкачване или приключение. Доволни ли сте от видяното?

Хемлеб: Да, наистина съм доволен! Видях филмите, които исках да видя. Имаше много филми с по-дълбок смисъл, с философия, която има значение отвъд приключението, отвъд изкачването. Особено филмът за културните традиции и филмът, който беше отличен с Голямата награда - те показват именно това. Но също така видях този смисъл във филма "Жестокият път"**, защото той ни казва много за това как се пише историята, как писаната история може да бъде променена и истината след време да излезе наяве. Да, има поговорка, че историята се пише от тези, които имат власт, и очевидно такъе в бил случаят с българската експедиция от 1984 г. Наистина ми харесва, че сега хората имат шанс да кажат какво мислят.

 

Интервюто с Йохен Хемлеб можете да чуете в звуковия файл горе.

---

* Още за спускането на Морисън - тук.

** Филмът за експедицията "Еверест 1984" получи наградата за най-добър български приключенски филм.

---

Още подобни теми можете да чуете и прочетете в рубриката "Екстремните спортове".