"Когато левът става история" – изложба в Габрово

Дни след като левът окончателно излезе от обращение, в Историческия музей в Габрово ще бъде показана изложбата "Когато левът става история". Не само защото габровци, както знаем, имат сериозно отношение към парите, а и защото първата българска банкнота след Освобождението, която е с номинал 20 лева и уникален сериен номер 000001, се съхранява именно в габровския музей. Експозицията с образци от монети и банкноти от Третата българска държава ще бъде представена днес - 05.01, в 17 часа.

Левът отиде в историята и музейните фондовете 145 години след създаването на националната ни валута. Експозицията в Габровския исторически музей проследява развитието и́ от Освобождението и представя парични знаци на Княжество и Царство България, от времето на социализма и Република България.

За историческия разказ от музея си служат с артефакти и снимки, а в началото му е появата на националната ни валута и спорът около това как да се нарича новата парична единица. Историкът Росен Йосифов:

"След Освобождението е решено да има български пари, защото циркулират множество други валути, както е било в Османската империя. Надделяват привържениците на това да си имаме автентична, наречена, "лев", т.е. лъв".

В руския монетен двор нямало възможност да бъдат произведени медните стотинки, затова  първите следосвобожденски монети, преди 145 години са отсечени в Бирмингам, Великобритания.

Банкнотите са отпечатани няколко години по-късно, през 1885 –а година в Санкт Петербург. А първите книжни пари, с номинал 20 лева и уникален сериен номер 000001, са гвоздеят в музейната експозиция на Габровския исторически музей. Този изключително рядък артефакт е стигнал до нас години, след като габровски търговец от фамилията Тюлюмбакови я е запазил в период на масово обращение на руски рубли и други чужди валути. Неговите наследници я продават и така става гордост за музея, свързан с историята на парите и поради факта, че музейната сграда някога е била седалище на Българската народна банка.

Левът на третата българска държава има любопитна история, част от нея са уникалните емисии и куриозните случки.

Уникална, т.е. единствена емисия е монетата с номинал 2, 5 стотинки. Тя отговаряла на петака – основна парична единица в Османската империя и е създадена като еквивалент, защото пет пари били широко използвани от населението.

В други години, през 1951-а, под съветско влияние били емитирани 3 стотинки и 25 стотинки, които никога не са били в обращение в България.

Особена ценност представляват златните емисии, те са 10 от царско време и социализма. Но наред с тях са се секли и монети от цинк, по време на Първата световна война в годините на тежка инфлация, после се е използвал алуминий, а през 40-те години – пак по военно време, са сечени монети от желязо.

Паричната единица е свидетелство за икономическа история, но и за държавност, за суверенитет. Затова и когато българският владетел Цар Борис III умира, в ковчега му слагат всички монети с неговия образ.

Друг интересен факт, който Росен Йосифов добавя, е, че макар промяната на държавното устройство през 1944 година, заради това, че не се секат монети, години наред се използват тези с образа на цар Борис.

Първия български княз Александър Батенберг не е гледал от паричните знаци, докато образът на Фердинанд се появява на монетите и в поредността на емисиите можело да се проследи как е остарял, разказва Росен Йосифов.

"Когато става монарх, веднага се променя образът му. Мустаците му щръкват нагоре. Той копира австроунгарския император Йосиф Втори, който е с щръкнали мустаци. От млад владетел в последните емисии се вижда вече как е остарял. Докато при Борис Трети се появява един образ и си остава такъв".

В изложбата ще бъдат представени също така националните символи, присъствали на българските левове, посочва събеседникът и се спира на някои от тях:

"Зъбното колело присъства там неизменно. През 30-те години – тютюневото растение".

Изложбата "Когато левът става история" на Габровския историческия музей ще остане на разположение до 20 април, а в музея започват да колекционират евро, за да продължат историята на българските пари.