Учени и активисти настояват за строго защитена зона в българските черноморски води

Български учени доказаха, че Черно море се нуждае от строго защитена зона. По поръчка на "Грийнпийс" – България учени от Института по океанология "Професор Фритьоф Нансен" на БАН изготвиха доклад за ползите от една бъдеща строго защитена зона в българската акватория на Черно море. Разглеждат се принципните ползи от строго защитени зони за морската екосистема, както и ключовите правни режими за създаването им в нашата акватория. Докладът също представя и задълбочени данни за това къде в българската част на морето е най-подходящо да се обяви такава зона. Може да видите резюме на доклада или пълния доклад.

Черно море е крехка екосистема и балансът в нея е подложен на множество рискове, причинени от човешка дейност  прекомерен улов, нерегламентирано тралене, унищожаване на редки местообитания, замърсяване, еутрофикация, големи газови индустриални проекти и войната в Украйна. Всички те оказват огромен натиск върху живота в морето.

Въпреки огромните предизвикателства, морският живот има способност да се възстановява, но и ние, хората трябва да помогнем.

Черно море е дом на много и забележителни видове – морски бозайници, риби и миди, водорасли както и жизненоважни скални рифове, мидени банки, полета от морски треви и дори уникалните за Черно море рифове от стридени черупки. Морската трева пък е защитен вид с изключителна важност за околната среда – в нея растат и се развиват личинките на различни риби и мекотели. Обитават я морски кончета, водорасли, ракообразни и безгръбначна фауна.

• Защита от вредни риболовни и индустриални практики

Морските резервати действат като убежища, където морският живот може да процъфтява без натиска на търговската експлоатация. Забраната за разрушителни практики ще запази критичните местообитания и ще позволи на застрашените популации да се възстановят.

• Повече поколения риба и повече количества риба

В тези убежища всички морски създания могат да се развиват необезпокоявано. Това им дава шанс да живеят в пъти по-дълго, да станат по-големи и да дадат много повече поколения. Проучванията показват, че морските резервати увеличават наличието на живот с 400% и извън границите на самия резерват. 

• По-чисти води и среда за живот

Мидените банки, водораслите и морските треви имат ключова роля за пречистването на вредните вещества от водата. Тези естествени филтри пречистват замърсителите и осигуряват дом на морските видове.

• Стабилен климат

Морските екосистеми са изключително ефективни при улавянето на въглероден диоксид. Те уловят въглерод до 40 пъти по-ефективно от сухоземните гори, което ги прави безценни в усилията ни да намалим ефектите от климатичната криза.

Експертите са изчислили, че най-подходяща за строго защитена зона е акваторията между Созопол и Царево – срещу Маслен нос, затова и са нарекли бъдещия резерват "Маслен нос".

Защо точно срещу Маслен нос? Това е район с висока степен на естественост заради относително ниското ниво на човешко влияние, там е домът на застрашени видове, които се нуждаят от специална защита – бозайници, мекотели, ракообразни и други. Там са местообитанията на морски бозайници. Китоподобните са сред най-умните животни, но са застрашени от т.нар. прилов – често попадат случайно в мрежите на рибари, без да са обект на улов. Опазването на зоната ще защити трите вида черноморски делфини – обикновен /Delphinus delphis ponticus, муткур (морска свиня) /Phocoena phocoena relicta/ и афала (бутилконос делфин) /Tursiops truncatus ponticus/ от случаен прилов и ще запази хранителните им запаси.

В миналото делфините са били обект на промишлен улов. Днес според и трите вида са защитени от Закона за биологично разнообразие и Закона за рибарство и аквакултури. Муткурът и афалата са в Червената книга на България.

Най-голямата наблюдавана във водите срещу Маслен нос група от афали се състои от 10 животни, включително майки с малки, което показва, че зоната се използва за отглеждане на малките делфинчета.

Морското конче живее в морските треви. То се среща рядко, защото е много крехко и податливо на замърсявания и на загуба на хабитати.

В тези води живеят и раци (Eriphia Verrucosa). Ровенето на раците в дъното на морето увеличава насищането на седиментите с кислород, което стимулира растежа на морски треви и други бентосни организми като застрашения вид ланцетник. Най-големият черноморски рак е единственият, който се храни с инвазивния морски охлюв.

Голямата мида гребен (Flexopecten Glaber) се завърна в българските черноморски води за първи път от 60-те насам. Значителна част от популацията ѝ се намира в тази зона. Бялата мида пък е един от най-улавяните видове в България – до 800 тона годишно. Ако местообитанията ѝ се запазят непокътнати в резервата, броят и размерите ѝ ще се повишат и извън зоната, благодарение на повечето ѝ ларви.

Не на последно място по важност, тези води са богати на въглерод, което ги прави важни за улавянето на въглероден диоксид и ограничаването на климатичните промени.

• По-голяма устойчивост на инвазии и замърсявания

• Когато в морето има повече живот, то може да се самопречиства и помага за адаптацията към климатичните промени

• Положителните ефекти се разпространяват из цялото море, а не само в защитената зона.

Интервю за "Зелени минути" с Кремена Вътева, координатор на кампанията "Живо Черно море" на "Грийнпийс" - България, може да чуете в звуковия файл.

Още по темата: