Хамид Имамски с емоционален дебют в проекта "На една длан под едно слънце“

На 27 ноември Оркестърът за народна музика на Българското национално радио представи своя най-нов проект, озаглавен “ На една длан под едно слънце“. В първото издание на инициативата формацията с диригент маестро Димитър Христов срещна публиката с музикалното наследство на армъните, българите мюсюлмани, демирджиите, каракачаните, власите, гагаузите, копанарите и турската общност в България.

 

Сред гост-солистите бяха група “ Фантъна“ от с. Дорково, Хамид Имамски (вокал), Васил Денев (гъдулка), Величка Чаушева (вокал), Владимир Атанасов (дудук), Николай Кръчмаров (гайда и вокал), Ангел Ангелов (гъдулка), Иван Панчев (вокал) и Неждет Ахмед (саз и вокал).

Билетите за концерта бяха разпродадени дни по-рано, което е ясен знак за силния интерес към подобни проекти, насочени към многообразието и богатството на традиционната музика в България.

 

Преди концерта в Първо студио на БНР певецът Хамид Имамски сподели вълнението си от участието и разказа за силния личен смисъл, който носи изявата:

 " За мен това е сбъдната мечта. Огромна чест и гордост е да се появя в националната медия и да изпея душата си. Тези песни никъде не съм ги записвал. Дойдох с мисълта, че моментът е настъпил – да ги представя на българската публика.“

 

Имамски подчерта, че основният му източник за репертоара винаги е народът – възрастните хора, живата памет на Родопите.

Той споделя, че в продължение на шест години е обиколил десетки махали, села и градове – от река Места и Гоце Делчев до Ивайловград:

" Никъде не видях едно и също. На 10–15 километра песните са коренно различни. Важно е да знаеш къде какво да изпееш. Не е въпросът да те харесат – а да спечелиш душите.“

 

Хамид Имамски е по образование инженер лесовъд, завършил Лесотехническия университет. Но пътят му постепенно го повежда към традиционната музика. Шест години след първите записи той вече има   пет издадени албума,   две книги,   шест сезона на предаването “ Гласът на Родопите“  и стотици участия из страната.

“ Майка ми първо не ми даде благословия. Каза ми: ‘Измряха хората, които слушаха тия песни’. Но се оказа, че не е така – има глад, има незапълнена ниша. ”

 

Според него ключът към успеха е близостта с публиката:

“ Слизам от сцената, сядам при бабите, целувам им ръцете. Хората трябва да бъдат докоснати. Една възрастна жена в инвалидна количка ми каза: ‘На 80 години съм. Никога не съм излизала   от вкъщи, не съм ходила на сватбите на моите внучки , но дойдох да те видя. Ти ми даде още живот.’ Това е най-голямото признание.“

 

Имамски е категоричен, че не обича големите определения:

“ Аз не съм гласът на Родопите. Аз съм поредният глас. Гласът е на всички – и на изпълнителя, и на слушателя.“

 

Според него истинският творец не само изпълнява, но и образова, открива, съхранява и предава традицията:

“ Творецът трябва да умее да образова. Това е максимумът на творчеството.“

Често задаван въпрос към него е дали името му го прави “ по-малко българин“. Отговорът му е ясен:

“ Колкото българин е един Иван, толкова българин съм и аз. Важно е човекът, сърцето, душата. В моето село има чешма и на нея са изписани десет ки  Хасан и Мехмед, дали живота си за България.“

 

Певецът подчертава, че Родопите винаги са били пример за съжителство, важен урок и за младите:

“ Когато чуят родопска песен, хората трябва да отворят душите и очите си. Животът е много по-различен от това, което често ни е насаждано.“

 

За Хамид Имамски участието в проекта „На една длан под едно слънце“ има дълбоко послание:

“ Родопската песен не е само музика, ядене, пиене и веселие. Тя е много повече – тя е нашето съществуване.“

Харесайте страницата на предаването "Полет над Родопите" във Facebook.