Когато занаятът среща сърцето

За себе си Никола Дянков твърди, че е последният професионален тенекеджия от Русе до Силистра и от Разград до Тутракан. На 70 години той продължава да работи с ръце и сърце - казва, че няма нещо, което да не може да направи от ламарина. Негово дело са кръстът и куполът на параклиса „Св.Димитър“ в Тутракан.

Умее да извива дрянови и лескови пръчки и да ги превръща в кошници. Над 3000 –  всички подарени, а не продадени. Справя се с всякакви сръчни задачи и всичко с ръцете си. Вярва, че който прави добро, добро намира.

На младини е работил в Коми, със спечеленото тогава си купува кола и апартамент. Предпочита обаче работилницата си в края на града-  там, където може да се радва и на изгревите и залезите и да наблюдава волната игра на кошутите.

Израсъл е в семейство с пет деца – били са трима братя и две сестри. Майка му е била румънка, и той знае румънски. Носи името на своята кръстница Николинка.

„Няма ден, в който да не съм благодарен за живота си и за занаята“, казва Никола. Историята му може да чуете в интервюто на Ивелина Иванова.