Дезинформацията като инструмент срещу климатичните промени

За първи път в 30-годишната история на климатичните преговори, дезинформацията влиза официално в дневния ред на COP-Конференция на страните, призната като заплаха за климатичната политика и общественото доверие.

Откровеното отричане на климатичната наука е заменен от по-рафинирани подходи: стратегически скептицизъм, фабрикуване на неистини и наративи, които сеят съмнение и парализират действията.

“Това е част от един процес, който не започна тази година. Различни държави с различни формати, под шапката на UNESCO, обсъждаха това миналата година. Това, което се променя е, че дезинформацията и целия поток, който ни залива става все по-видим и ни влияе във взимането на решения по отношение на климатичните промени. Не само, разбира се, климатичните проблеми са само част от целия контекст.

Дезинформацията е огромен проблем, който стана особено видим след възхода на социалните медии”, обяснява Христо Панчев, автор в Климатека, доктор по информационни науки и семиотика, магистър по публична комуникация на Софийския университет.

По думите му, новите платформи изцяло преструктурират начина, по който хората се информират и взимат решения.
Според него, с втория президентски мандат на Доналд Тръмп е започнал нов безпрецедентен процес, който включва спиране на ключови научни доклади, изтриват се онлайн данни.

“Това, което виждаме и е без прецедент е именно подмяната на официалната информация, което започва буквално от встъпването в длъжност на новия президент и неговата администрация и продължава до ден днешен”, казва той.

По думите му, има хора, при които 50 до 100% от информацията за света около тях ежедневно, минава през платформите на социалните мрежи. Разликата със света допреди 10 години е, че ако преди имаше плурализъм в медиите, в момента тази информация преминава през няколко корпорации, които можем да изброим с пръстите на едната ръка.

Става дума за частни корпорации с алгоритми, т.е. начинът по който тази информация се пресява, как се използват личните ни данни за се сервира едно или друго съдържание, това са корпоративни тайни. “Това е една безпрецедентна централизация на информационния поток, каквато не е наблюдавана в света от измислянето на радиото от началото на ХХ век насам, казва още той.

Чуйте целия разговор на Мария Илиева в звуковия файл.