Какво е значението на Националната програма срещу антимикробната резистентност?

Министерството на здравеопазването (МЗ) публикува първата Национална програма за действие срещу антимикробната резистентност (АМР) в България за периода 2026–2029 година – документ, поставящ основите на единна национална политика в борбата с един от най-сериозните съвременни здравни рискове.
Програмата обединява мерки в хуманната и ветеринарната медицина, както и в опазването на околната среда, следвайки принципа "Едно здраве".

Програмата определя 5 основни цели:
1. Повишаване на обществената и професионална осведоменост и знания за рисковете от развитие на АМР чрез ефективна комуникация, образование и обучение.
2. Повишаване и укрепване на базата от данни, знания и доказателства за АМР в страната, получени чрез наблюдение и изследване.
3. Засилване на мерките по контрола и превенцията на инфекциите и намаляване на случаите на инфекции чрез превантивни действия, добри хигиенни практики и ефективни противоепидемични мерки.
4. Оптимизиране на употребата на антибиотици при хора и животни.
5. Осигуряване на ефективно управление, координация, мониторинг и оценка на изпълнението на програмата.

Как тези цели ще се отразят на ежедневната медицинска практика? Каква е ролята на личните лекари, болниците и самите пациенти в изпълнението на програмата? И защо е особено важно да говорим за това точно сега, в разгара на грипната вълна?
Катя Василева разговаря по темата с д-р Елена Драгушева – заместник-директор по лечебната дейност на Специализираната болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести "Проф. Иван Киров" и семеен лекар.

Снимка: МЗ

"Националната програма е един стратегически документ, който поставя у нас сериозните проблеми свързани с антимикробната резистентност – коментира пред БНР-Радио София д-р Драгушева. – Задача на нас лекарите е чрез координиране на всички описани мерки да се повиши осведомеността на пациентите. Именно те много често не осъзнават рисковете от излишната и масова антибиотична употреба. Погледът им е насочен към конкретния болен, често и деца. В стремежа си да помогнат бързо родителите често не разбират, че в първите няколко дни от началото на една вирусна инфекция, колкото и драматично да изглежда състоянието на детето, не бива да се стартира с антибиотик.
Често това са самоограничаващи се вирусни заболявания и отделянето на време за обучение и разговор с нашите пациенти ще помогне за ограничаване на ненужната антибиотична употреба."

Специалистът отбеляза, че целенасочената и комплексна работа на всички звена в тази верига, ангажирана в процеса на лечение, ще доведе до едни отложени във времето резултати, но те ще имат огромно значение на национално, а и на световно ниво за здравеопазването – ограничаване на вътреболничните инфекции, по-ниска заболяемост от инфекции с мултирезистентни бактерии, по-добри системи за оценка мониторинг и за по-здраво население в бъдеще.

"Една от положителните крачки в правилна посока за ограничаване на безконтролната употреба на антибиотиците беше електронизацията на рецептите", припомни д-р Драгушева.

Чуйте разговора на Катя Василева.