Радио България
bg
en
de
ru
fr
es
sr
el
sq
tr
ro
Интервю
"Трябва да се повдигне този въпрос, а не да се коментират чипиранията на Мъск"
Предупреждение: Има опасност детето да не проговори, ако е развило екранна зависимост преди 2-годишна възраст
Д-р Стоян Везенков: Чипирането отдавна е в ход. Нарича се смартфон
сряда 7 февруари 2024 08:56
сряда, 7 февруари 2024, 08:56
Доц. д-р Стоян Везенков
СНИМКА: Кармен Манукян
Размер на шрифта
Чипирането отдавна е в ход. Това обясни пред БНР д-р Стоян Везенков, ръководител на Центъра за приложни невронауки.
"Нарича се смартфон. Доброволно го държим в ръцети си и ни ангажира минимум по 8 часа. Това е живот във виртуален свят".
За децата е катастрофално използването на телефони, заяви той в предаването "Хоризонт до обед".
"Педиатричната организация в Швеция преди няколко месеца излезе със становище. Официални и авторитетни медицински трибуни започват да говорят по този въпрос. За мен е малко късно. 30-40% от децата са увредени - с много тежки последици за тяхното развитие. Но никой не говори по този въпрос".
Мозъкът на детето влиза в режим на работа, който дори може да му попречи да проговори, ако екранната зависимост е развита преди 2-годишна възраст, посочи експертът.
"Единственото, което психиатрите могат да поставят като диагноза, е т.нар. аутистичен спектър. Всичко се дължи на екранност в ранна детска възраст. Децата се хранят пред екраните и се успокояват чрез тях. Трябва да се повдигне този въпрос, а не да се коментират чипиранията на Мъск, каквито от 60 години се правят".
Постигнато от компанията на милиардера не е ново като идея, посочи Везенков.
"Такива екперименти са правени през 50-те и 60-те години с животински модели. Процедурите са много отдавна известни.
Ползите от електростимулация чрез електроди също е рутинна практика от много време за различни психиатрични състояния.
Това е просто нов начин за реализиране на стара идея".
По същия начин може да се извърши стимулация на определени зони с лазер и светлина, посочи той.
"При тежки състояния, като болестта на Паркинсон, може да се стимулират определени подкорови зони, за да изчезнат треморите.
Стимулация от каквото и да е естество обаче лежи на основата на това, че познаваме живота, а ние не го познаваме и можем само да модулираме, направляваме и тласкаме в някаква посока. Но болшинството от патологичните състояния, включително и Паркинсон, са част от решение, което е намерило тялото и мозъка за този човек в контекст на неговата психосоциална среда. Болестите не се проявяват случайно. Да ги третираме по този начин, но без да променим начина на живот, не е хуманна и целесъобразна посока на развитие на медицината".
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: БНР екип