"Заблеяло ми агънце" – песента, която разтопява всяко сърце

Един от най-обичаните и възторжено аплодирани български народни певци е прочутият представител на Северняшката фолклорна област Борис Машалов (1914 – 1962). Оставил впечатляващо наследство от над 400 песни, той е известен като виртуозен майстор в изпълнението на ярки бавни образци, характерни с голям диапазон и богата орнаментика. Сред най-популярните му интерпретации са "Мятало Ленче ябълка", "Недо ле, Недке хубава", "Вино пият петдесет юнака", "Китка ти падна, Дено", "Добре ми дошъл, драгинко", но най-обичана и най-често звучаща до днес е тъжната и вълнуваща "Заблеяло ми агънце".

Освен изключителен изпълнител, Борис Машалов е неуморен събирач на фолклорни съкровища. Обикаля цяла България и всеотдайно търси нови песни. Приживе споделя, че е научил превъзходната "Заблеяло ми агънце" случайно, по време на поредно пътуване из Северна България. Според свидетелство на неговия брат Серафим, преди концерт в едно от селата, Борис Машалов среща пътуващ циганин с мечка, който му предлага да чуе "песен, с която да разплаква и най-големия звяр". Лишен от предразсъдъци и предубеждения, прочутият Борис моли странстващия ромски певец да му изпее песента няколко пъти. Същата вечер целият салон плаче по време на собственото му изпълнение на новия шедьовър в репертоара му, който до ден днешен трогва до сълзи всеки слушател.

За първи път гласът на Борис Машалов звучи в ефира на Българското национално радио (тогава Радио София) през 1937 г. и притежателят му (по онова време професионален бояджия) веднага става любимец на слушателите. Оттам нататък, през целия си живот Машалов не спира да пее. Хората го чакат с огромно нетърпение във всяко кътче на България, възторжено аплодират и настояват за бис – още един, и още един, и още... От началото на 40-те до 1962 година единствено афиши, често изписани на ръка, съобщават за концерти с негово участие, но името на Борис Машалов е достатъчно, за да изпълни всяка зала докрай.

През 1954-та певецът е на турне в Русия и Китай. За концерт на огромен стадион в Пекин научава най-големия си хит на китайски. Когато запява "Заблеяло ми агънце" пред 50-хилядната публика на родния ѝ език, целият стадион става на крака, награждавайки го с френетични аплаузи.

Всеотдаен и неуморим, Машалов не жали сили и време. Почти на всеки концерт изпълнява песни по желание на слушателите. Тъй като гласът му е повече от внушителен, никога не използва микрофон. В последните години, измъчван от тежко хронично заболяване, често поради криза не може да излезе на сцената, но вместо да се лекува сериозно, продължава да пътува и концертира из цяла България. Последното му турне е в Мадан и Рудозем. На сетния в живота си концерт излиза, изпява първата песен, започва втората и преди да успее да я довърши, пада на сцената. Три седмици по-късно – на 14 юли 1962, едва 48-годишен, си отива. Остават превъзходните му записи, които ценителите продължават да слушат в захлас. И най-хубавата му песен - "Заблеяло ми агънце", способна да разтопи всяко сърце. 

Десетилетия след Борис Машалов "Заблеяло ми агънце" носи световна слава на друга голяма българска звезда – легендарната Надка Караджова. В нейната версия, значително по-кратка от тази на Машалов, главният герой от Тодор става Стоян, а тъжната история е сведена единствено до изчезването на майката на агънцето. Липсват драматичните подробности за стопанина, който забравя верността и заслугите на майката Рогуша и я продава изгодно, но все пак се трогва от жалбите на детето ѝ.

През 1979 г. изпълнението на Надка Караджова е излъчвано в продължение на три месеца в предаване на британската радиокорпорация Би Би Си (BBC). Няколко години преди това – през 1975-а, на световния музикален пазар излиза първата плоча от знаменитата серия "Мистерията на българските гласове", която включва някои от неподражаемите хорови обработки на един от най-талантливите български композитори – Красимир Кюркчийски. В този първи албум звучат шедьоврите "Пиленце пее", "Калиманку, Денку", "Изповед", "Месечинко, льо" и великолепната "Заблеяло ми агънце" със солистка Калинка Вълчева.

Снимки: архив, panagyurishte.org, opoznai.bg