"Коледа" на Ненов – първата значима българска творба, посветена на Рождество

"Аз съм пианист, композитор, диригент, критик и архитект" – така се определя в едно писмо големият български музикант Димитър Ненов (1901 – 1953). Във всяка от споменатите сфери той оставя уникална следа: носител на модерността в българската музика, един от основателите на Дружеството на българските композитори "Съвременна музика", изключителен инструменталист с огромен принос за клавирната ни школа, професор в Държавната музикална академия, пръв музикален уредник в Радио София и архитект, проектирал сгради в различни градове на страната.

Една от водещите личности в интелектуалния елит на България от първата половина на ХХ век, Ненов е ключова фигура в цялата българска култура от онова време. След като учи паралелно архитектура във Висшето техническо училище в Дрезден и пиано и композиция в Дрезденската консерватория, през 1927 г. той се завръща в родината и няколко години работи като архитект в Министерството на обществените сгради, пътища и благоустройство и Главна дирекция на железниците. Ръководи възстановителните работи в Борисовград (днес Първомай) след разрушителното Чирпанско земетресение през 1928 г. Проектира няколко железопътни гари (тази в Зверино се счита за изискан еталон на българския архитектурен модернизъм). Създава голям проект за нова сграда на Музикалната академия на мястото на старата зоологическа градина в София, който не е осъществен. "Неговата най-голяма драма е, че не е успял да попадне в средата, в която е трябвало да попадне – музикантска среда в България. Другата му драма е, че е трябвало да учи архитектура, а сърцето му, талантът му, цялото му същество се е стремяло към музиката" – казва в интервю за сайта "Въпреки" изследователката на творчеството на Ненов д-р Полина Антонова.

Както в архитектурата, така и в музиката Димитър Ненов е изключително оригинален и модерен творец. Стилът му – изтънчен, интелектуален, богат на образи и тембри, носи съвременен, но и ярък национален отпечатък. Композиторът предпочита симфоничните и камерни жанрове. Най-популярната му солова пиеса, заела важно място в репертоара на българските пианисти е "Токата", впоследствие оркестрирана от знаменития му ученик – Лазар Николов. Концертът на Ненов за пиано и оркестър е уникален по форма и размах на клавирната партия. Но един от най-важните му приноси към родното изкуство се появява в края на 30-те години на миналия век, когато е създадена първата голяма вокално-инструментална творба от български композитор, посветена на Рождество Христово. Премиерата на симфоничната поема "Коледа" за солисти, смесен хор и оркестър, е през 1940 г. След сериозна преработка е изпълнена отново на 7 януари 1944-та, а след това е забравена в продължение на почти четири десетилетия. Забравен и неглижиран е и самият Ненов, починал на 51-годишна възраст след тежко заболяване. "Противоречиво е дали той е бил жертва на режима - може би да" – казва Полина Антонова. "Намерили са начин хората, които са му завиждали, вместо да се опитват да му помогнат и да го изкарат напред - там, където е било неговото място, всъщност са го смазали. Използвали са неговите слабости срещу него изключително умело. Това е неговата най-голяма драма".

"Коледа" е възкресена на софийска сцена едва през 1982 година. През 1994-та е изпълнена и записана от съставите на БНР, дирижирани от Милен Начев. Близо четвърт век по-късно – на 1 декември 2017 г. в зала "България", Смесеният хор и СО на БНР отново изпълняват "Коледа" под палката на Марк Кадин.

Тогава, в интервю за програма "Хоризонт", диригентът споделя, че партитурата го е заинтригувала силно: "За мен беше интересно да наблюдавам историческия процес и да сравня какво е било по времето, когато Димитър Ненов е писал ораторията си "Коледа" – това е периодът 1938-39 година… тогава Стравински вече е бил звезда, покорил е Европа и Америка, Прокофиев е бил знаменитост... ".

Според Кадин първата половина на ХХ век е много интензивен период в развитието на световната музика, когато изникват нови изразни средства, стилове, форми – развитието е бурно навсякъде. На този фон според него Димитър Ненов се отличава с това, че не се увлича от авангардизма – не следва представителите на модерната Нововиенска школа, а остава верен на традициите.

Симфоничната поема се състои от пет части. Днес в нашата рубрика предлагаме третата – "Момче колежданче" (дете, избрано от коледарите за предводител – бел.авт.), в майсторското изпълнение от 1994 г. на Смесения хор и Симфоничния оркестър на БНР, дирижирани от Милен Начев с участието на превъзходни солисти: Валери Попова – сопран и Александър Крунев – баритон.