Лозарите празнуват Трифон Зарезан с надежда да се реши проблемът с напояването

Трифон Зарезан е почитан празник в цяла България и честването му е тържествено както на 1 февруари (по нов стил), но също и по стара традиция – на 14 февруари. Това е Денят на лозарите и винопроизводителите, чиито небесен покровител е свети Трифон. В този период ритуално се зарязват лозята и се поставя началото на новия стопански цикъл. Йордан Чорбаджиски от Националната лозаро-винарска камара с поглед към празника и делника в сектора:

"Лозарите и винарите посрещаме празника с оптимизъм и искаме времето да бъде с нас – да няма аномалии, градушки, измръзвания, ураганни ветрове. За нас празникът е важен, но пак сме в сложна политическа ситуация – тъкмо нещата бяха потръгнали в посока да се възстановяват напоителни системи и правителството подаде оставка. Така че, надявам се бързо да се вземат решения, да минат изборите и да продължим, за да може да възстановим прословутите напоителни системи и да имаме вода за поливане. Знаете, засушаването засяга целия агро бизнес – без вода няма реколта.

Другото много важно е да се облекчат режимите за сондажите. Само така хората, които нямат наблизо водоеми, ще могат да си направят сондажи и да взимат вода за поливане. Проблемът е от години и тази година се появи лъч надежда, но… пак отиваме на избори. Миналата година имаше райони, в които лозарите не набраха нищо, защото измръзванията бяха много, след това ги удари градушка и нямаше реколта по лозите. Хората на полето са на еднодневни трудови договори. Цените на гроздето отидоха в космоса. 2025-а гроздето беше около 30% по-скъпо от по-предишната година. Така че лозарите, които не ги удариха градушки и нямаха измръзвания отчетоха много добра и печеливша година."

Традиция в много български домове е да се произвежда домашно вино и ракия. Лицензираните производители на вино не се противопоставят на това производство за домашна консумация, но членовете на Асоциацията и колеги на Йордан Чорбаджийски заявяват своето възмущение от факта, че такова, вино и други алкохолни напитки, се продават на пазара без лиценз. "Който иска да продава, да се лицензира като производител, да мине под контрола, който ние имаме" – апелира Чорбаджийски:

"Кой следи за контрола? Елементарни санитарни изисквания дали са спазени при производството – дали гроздето е било добро, дали не е било мухлясало, дали не се слагат други субстанции в това вино?  Кой го следи, след като в европейска държава, като нашата, може да си купите вина и високо алкохолни напитки под път и над път. Иначе като качество сме перфектни, може би няма друга страна, която да съперничи на нашата по качество на произведеното вино. Въпросът е, че не сме конкурентоспособни. За съжаление българското вино не расте като количества за износ поради няколко причини. Първо, че продукцията ни е много скъпа.  Например в държави като Италия, Испания, Франция – субсидиите там са в пътни повече от нашите. И когато получите една суровина на 10- 15- 20 евро цента, пък ние сме го купили на 70-80 евро цента,  нямаме равен старт с останалите. Оттам ни е висока цената и не можем да изнасяме количества като другите."

Представителят на производителите и търговците на вино дава пример и за подхода на потребителите от различни точки на света при избора на вино:

"Когато дойде японецът в България да дегустира вино, той не пита за цената.  Той дегустира и казва, че това му харесва. За тях качеството е на първо място. И го купува. На пазара във Великобритания обаче водеща е цената. Имаме клиенти по цял свят, както за виното, така и за ракията, но не можем да растем като износители. Разчитаме много на българската общност, защото там, където има българи, примерно в САЩ, Германия, Испания, Италия, там продаваме добре. Въпросът е, че където няма българи, или хора от Балканите, то там не ни познават и продажбите ни на тези пазари са много слаби."

Йордан Чорбаджийски си пожелава тази година времето да е благосклонно към земеделците, а държавната администрация по-скоро да заработи, за да потръгне решаването на занемарените проблеми в сектор земеделие. "Не може с всяка смяна на правителство, нещата да тръгват в различна посока. Затова се прави стратегия и не за година –две, а с хоризонт поне 10 –15 години. Сядаме на маста, договаряме се и вървим в една обща посока, иначе да работим на парче и разпокъсано и нищо добро няма да ни се случи".

Въпреки проблемите в сектора българската земя продължава да дава хубав плод, който е в основата на качествените български вина. Маврудът поетично е наречен "черното сърце на Тракия". Той е може би най-емблематичният български червен винен сорт – отглеждан е основно около Асеновград и Пловдив, но вече го има в цяла Южна България. Вината, произведени от него са тъмночервени, със свежи киселини и потенциал за стареене. Друг винен сорт грозде, което се отглежда в България от стари времена е "Гъмза" или "Кадарка". Вината от това грозде се отличават с вкус на есенни плодове. И идва ред на царицата –"Широка мелнишка лоза", която е в основата на виното от най-южните винени райони по долината на р. Струма. Вината обикновено са със средно до наситено рубинено оцветяване и подчертан ароматен характер. В букета често се открива вкус на сушени билки, черни и червени плодове, смокини, подправки, дори леки тютюневи нюанси. Други също толкова известни български червени винени сортове грозде са Памид, Димят, Тамянка, Червен мискет, Евмолпия… Българското вино се отличава с изключително качество, определяно е като скъп продукт, достъпен основно за ценители. И особено подходящо за подарък по повод 14 февруари – ден, в който празнуваме виното и любовта.