Левски бил наречен "българският Мацини" в западните вестници

    В дните, когато цяла България свежда глава в памет на най-великия син, когото някога е раждаба българска майка - Васил Иванов Кунчев Левски ви срещаме с историка Виктор Комбов. Той роден в града на Апостола и съвсем обяснимо, завладян от личността на Дякона, като историк се посвещава на изследване на неговите живот, идеали и революционна дейност.  Младият учен е един от двамата историци, които работиха по проучването на новооткритата снимка в турските архиви снимка на Левски, по която е бил издирван след обира в Арабаконашкия проход. Разговорът с него, в деня, когато отбелязваме 153 години от гибелта на Апостола на българската свобода е провокиран от последните му проучвания на дописки и нформации в австрийски и френски издания от 1872-1873 г и 90-те години на XIX в., когато е построен паметника на Дякона  в София. 

Водещ: Г-н Комбов,  Вие от години се занимавате с изучаване на делото на Васил Левски. Попадали ли сте наскоро на нещо ново и интересно, което досега да не е било коментирано особено в публичното пространство?

Гост: Да. По време на подготовката си за участие в ежегодната конференция за Апостола в Карлово, която се проведе миналата година на 21 и 22 ноември, попаднах на няколко интересни дописки от френски и австрийски вестници, свързани с Васил Левски и комитетското дело. Те са издирени в дигиталните каталози – съответно във френския портал „Галика“, където са качени хиляди материали от френските архиви, и в сайта на Австрийската национална библиотека.

Водещ: От кога са тези дописки и каква информация съдържат?

Гост: Дописките, които ще бъдат публикувани в сборника от научната конференция – том 6 от поредицата на музея "Нови документи и изследвания“ – са общо 11 на брой. Две от тях са от френски вестници и девет – от австрийски. Повечето са от 1872–1873 година, тоест от периода, когато се води следствието срещу революционната организация след Арабаконашкия обир, разкриването на комитетската мрежа, изпращането на специалната следствена комисия в София и разпитите на заловените комитетски дейци.

Водещ: И какво е типично за тези дописки като цяло?

Гост: Най-типичното е, че в тях се вижда едновременно и интересът към темата, и начинът, по който информацията се предава, пречупва и често се изкривява. Част от дописниците работят с непълни сведения, с слухове или с информация, която е препредадена през няколко посредника – и така се получават грешки, объркана хронология и преувеличения. В някои текстове личи и тенденциозност – например опити революционното движение да се обясни чрез стереотипни внушения, свързани с Русия, панславизъм и "емисари“. Но наред с това има и дописки, които са сравнително добре информирани и дават картина, която на места се доближава до известното от българските извори.

Водещ: Как е представен Левски в тези дописки? Има ли изкривявания или неточности?

Гост: Да, и това е много показателно. В част от дописките се вижда как информацията се предава през слухове и готови схеми, и това води до сериозни грешки. Например среща се твърдение, че Левски е получил образованието си в Киев. В други текстове пък той е представен като човек, участвал лично в Арабаконашкия обир, където бил ранен от заптие. В една дописка дори се внушава, че белегът от тази рана го "смутил“ по време на следствието и го принудил да се откаже от пълното отричане. Това е добър пример как журналистическият разказ понякога си "дописва“ събитията, за да изглеждат по-логични и по-драматични.

Водещ: А има ли дописки, които звучат по-достоверно?

Гост: Да. И това е другият интересен момент – наред с неточностите има и текстове, които са сравнително добре информирани. В една от дописките се описва издирването и залавянето на Левски. Споменава се, че властите предварително са разполагали с описание на външността му и че той е бил издирван целенасочено. Казва се, че при залавянето ранява едно заптие, самият той е ранен, и се споменава един много любопитен епизод, който не е често коментиран в запазената документация – че при залавянето си Левски поглъща лист хартия, който изглежда е представлявал таен паспорт, тоест тескере. Това е интересно, защото подобно сведение се среща и в български извори – например в спомените на Никола Цвятков, който уточнява, че не е бил пряк свидетел, но е научил за това от заптие, участвало в акцията по залавянето.

Водещ: Освен за Левски и следствието, има ли други теми в тези дописки?

Гост: Да. Сред 11-те дописки три са по-късни – години след смъртта на Апостола. Едната е от декември 1878 година и е свързана с брат му Петър Кунчев. Във виенския вестник "Neue Freie Presse“ той е споменат като "Петро Левски“ и е представен в качеството си на жандарм. Дописката е в контекста на последиците от Руско-турската война и на крайно изострените отношения между местните общности. В Карлово и района напрежението е стигало до крайности още по време на военните действия през 1877 година – периода, който по-късно остава в паметта като „Страшното“. След Освобождението пък се стига и до ответни саморазправи, макар и не в мащабите на преживяното по време на войната.

Водещ: Кое е най-важното в тази дописка за Петър Кунчев?

Гост: Най-важното е, че тя потвърждава спомените на близки и съвременници, като Васил Караиванов, че Петър Кунчев не е оставен без подкрепа след войната, както често се спекулира в публичното пространство, а местната власт реално му намира работа – тоест назначен е в службите като жандарм или стражар.

Водещ: А останалите две по-късни дописки?

Гост: Те са свързани с откриването на паметника на Васил Левски в София през 1895 година и отново са публикувани във виенски вестници. Там вече тонът е напълно различен: Левски е представен като утвърден национален герой и като символ на българската кауза. В една от дописките е наречен водач на "апостолите“ – в смисъл на най-ярката фигура сред дейците, които подготвят революционната мрежа – а в другата е сравнен с Джузепе Мацини и е наречен "българският Мацини“.

Водещ: Има ли нещо особено интересно в тези дописки за паметника?

Гост: Да – и това е един от най-любопитните акценти. И в двата текста се подчертава, че паметникът е бил завършен много преди официалното откриване, но то е било отлагано дълго време по политически причини. Самите автори го тълкуват като симптом на вътрешнопартийни борби и напрежения в младата българска държава.

Водещ: Какво ни дават като стойност всички тези дописки, въпреки грешките и преувеличенията?

Гост: Те са ценни, защото показват как е изглеждало всичко „отстрани“ и как българският въпрос постепенно се превръща в международна тема. Вижда се как европейската публика е била запознавана с тези събития – с разнообразие от сведения, оценки и внушения. И макар в тях да има неточности, преувеличения и понякога откровена тенденциозност, тези текстове са важни за изследване на възприятията и политическите контексти на епохата.