EВРАНЕТ - 19.12.2013
публикувано на 19.12.13 в 14:00
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Посланикът на Франция у нас Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан заяви в Пловдив, че няма притеснения от евентуалния наплив на български граждани. По думите му, добре дошли в държавата му са всички, които искат да работят, а не да се ползват незаконно от социалните придобивки на страната. Подобно, но много по-рестриктивно е отношението и на Великобритания към договореното отваряне на трудовите пазари.
С риск да задълбочи конфликта си с ЕС по въпроса за равните права, Обединеното кралство оповести редица мерки, с които да предотврати емигрантската вълна във Великобритания след 1 януари, 2014 година. В опита да се смекчи общественото безпокойство, премиерът Дейвид Камерън заяви, че страната от десетилетия е главен поддръжник на разширяването на ЕС и на свободното движение, но сега иска да ограничи достъпа чрез нови правила, които да спрат притока на работници от бедните към по-богатите страни членки на съюза.
От своя страна, френският посланик беше категоричен, че страната му вече има опит в отварянето на трудовия пазар за чужденци още преди 10 години. Той подчерта още, че ако има проблем с български емигранти във Франция, той трябва да се реши на база двустранните отношения между двете страни, а не чрез затварянето на границите на Франция за българи и румънци.
Ксавие Лапер дьо Кабан каза още, че за да има общ европейски дебат, то изборите за европейски парламент не трябва да се използват като вътрешни от някои партии в страните членки на съюза.
Страхове от отварящия се трудов пазар за българи и румънци от 1 януари, 2014 година има и в други страни членки на евросъюза. Според изследване на еврокомисията по заетостта обаче основната причина за движението на граждани в съюза е търсенето на работа. Очаква се в случаите на установени злоупотреби, потърпевшите държави да бъдат подкрепени от Европейската комисия. Критици смятат, че спорът за свободното придвижване в рамките на еврозоната между представителите на Брюксел и на част от страните членки е породен от придобиващата все по-големи размери разлика между бедните и богатите държави в ЕС.
