ЕС отбелязва бавен, но стабилен напредък в навлизането на цифровите технологии


Европейската комисия представи данните от изпълнението на показателите за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото.  ЕС бележи напредък, но различията между най-добрите и тези с по-слаби резултати остават значителни, сочи докладът на ЕК. Дания, Финландия, Швеция и Холандия заемат челните места в класацията за тази година. Челната тройка държави на ЕС в областта на цифровите технологии води и в световен мащаб, като изпреварва Южна Корея, Япония и САЩ. 
Общо 79 на сто от европейците използват интернет поне веднъж седмично. Европейските предприятия във все по-голяма степен възприемат цифровите технологии, като например използването на бизнес софтуер за електронен обмен на информация, заяви  заместник председателят на ЕК Андрус Ансип.
В Европа все повече хора, бизнеси и услуги се цифровизират. Като цяло ЕС отбелязва стабилен напредък през последните три години. Бавен, вероятно, но стабилен. Свързаността чрез интернет се е подобрила, бизнесът и администрацията използват повече цифрови технологии, както и хората.
 Вместо копие на хартиен носител, 34 на сто от потребителите на интернет са подали към държавната администрация електронни формуляри.  Мобилните услуги от четвърто поколение обхващат 84 на сто от населението на ЕС.
Държавите от ЕС следва да удвоят усилията си, за да изпълнят целите в областта на уеднаквеното разпределяне на радиочестотния спектър, така че следващото поколение съобщителни мрежи (5G) да може да бъде широко внедрено от 2020 година. 
 България обаче е на предпоследно място в ЕС по цифровизация.  От петте наблюдавани показателя, България е с най-слаби резултати в броя на хората с умения в областта на цифровизацията.  Над половината (58 на сто) от българите са свързани онлайн, но две трети нямат основни цифрови умения и броят на дипломираните специалисти в областта на науката, техниката, инженерството и математиката, не се е увеличил, въпреки растящото търсене на трудовия пазар за такива експерти. Проучването показва, че българите използват много интернет за видео разговори и за участие в социални мрежи, но извършват много по-малко онлайн дейности, в сравнение с останалите в ЕС.