Сътрудничеството в ЕС – политики на сближаване (обобщение)

Директива за дългосрочно командироване на работници

В рамките на Българското председателство на Съвета на ЕК се постигна предварително съгласие между страните-членки как да се промени Директивата за дългосрочно командированите работници. Компромисът би трябвало да сложи край на по-ниското заплащане на източноевропейците. Европейската комисия отвори за ревизия Директивата за командированите работници преди 3 години. Заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова води преговорите от името на нашето председателство.

"За съжаление, предложенията на парламента отваряха отново всички пропасти между партии, между страни-членки и т.н. Успяхме да постигнем, наистина, баланс на интересите и на работодателите, и на работниците, баланс на интересите на източните и на западните страни. Успяхме да запазим това, което беше договорено през октомври месец – продължителността да е 18 месеца – 12 + 6. Успяхме да запазим изключенията, които касаят транспортния сектор и че мястото за уреждането на всички права на работниците от транспортния сектор са в специфичното законодателство. Успяхме да дадем ясни правни разяснения как трябва да се третират заплащанията, добавките, така че наистина да гарантираме принципа на равно заплащане между работниците за един и същи труд. До голяма степен успяхме да регулираме начина, по който ще се прилага самата Директива и по отношение на случаите, в които има нарушение на правата на работниците, случаите, в които има измама, случаите, в които, до голяма степен, също могат да се прехвърлят права върху поддоставчици. Считаме, че успехът на Българското председателство е голям, защото показахме, че Европа е единна, когато става въпрос за нейните граждани.

Ако не можем да се да говорим как функционира нашият единен пазар и как да функционира свободното движение на хора, без да се нарушава конкурентоспособността на компаниите, Европа трудно ще функционира".

До края на тази година се очаква ЕП да приеме директивата, след което следва 2-годишният период, в който тя трябва да се транспонира в законодателствата на страните-членки. Така конкретно ще се регламентира, че при дългосрочното командироване се спазват правилата на приемащата страна за изплащане на добавките към заплатите на работниците, обясни Русинова:

"Например, ако българска компания изпрати свой служител във Франция, той има право за дългосрочно командироване на 12 месеца първоначално. След това компанията трябва да уведоми френските власти, ако иска да се удължи с още шест месеца. След тези 18 месеца се счита, че този човек е пребиваващ в страната и трябва да се подчинени на техните правила на трудовото законодателство. За този период ангажиментът, който има България, е до изпращането на работника да прилага националното си законодателство за командироване, а във времето, в който пребивава, да прилага принципите на командированите работници, които са във Франция. Тоест, той ще получава командировъчни както един френски работник за тези 12 + 6 месеца – командировъчните, общите добавки и се изчислява брутно възнаграждение. Той си остава с българска заплата, но добавките, които получава, са спрямо френското законодателство. Принципът е на координация на законодателните системи. Когато един работник е дълготрайно командирован в друга страна, за тези пари от 12 + 6 месеца, се прилагат правилата на страната, която го е приела, а не която го е изпратила“.

Директивата урежда командироването в сектора на услугите и не засяга краткосрочните командировки и по-дългите от 18 месеца периоди на работа в друга страна-членка. 

България в момента води преговори и по друго досие – за координацията между осигурителните системи. Целта е работниците да не губят права на обезщетения и те да се пренасят, когато се работи в различни страни-членки:

Териториално сътрудничество

„Териториалното сътрудничество на ЕС е част от общата кохезионна политика. За съжаление, като финансово изражение е една малка част, но като добавена стойност – с много големи резултати.“ 

Това каза Искра Михайлова, Председател на Комисията по регионално развитие в ЕП. В края на месец март тя инициира конференция, посветена на Европейското териториално сътрудничество.

ИНТЕРРЕГ е важен инструмент в рамките на политиките на сближаване и е от особено значение за изграждането на общо европейско пространство. Тези програми, най-често между две съседни държави, стоят в основата на европейската интеграция. Това е традиционна политика, която има изключително успешни примери по вътрешните граници на страни като Белгия – Холандия, Германия – Франция, Италия – Франция. Не по-малко успешни са трансграничните проекти  между България - Румъния и особено много България – Гърция.

„Проблемите им обаче са свързани с това, че управлението на всеки един проект се подчинява на регулациите на две съседни страни или на няколко страни, ако това са транснационални програми. Трябва да съхраним Европейското териториално сътрудничество като важен инструмент в политиките за сближаване и след 2020 година“, каза още Искра Михайлова.