Битката с фалшивите новини и с мръсния въздух – най-четени публикации през март (обобщение)

Темите за битката с фалшивите новини и с мръсния въздух са сред най-четените публикации на bnr.bg/euranetplus за месец март. Потребителите на информации, свързани с ЕС, акцентират и на културното наследство, жените лидери и териториалното сътрудничество.  

Европейска година на културното наследство

България през 2018-та активно участва в Европейската година на културното наследство.

Идеята е всеки да преживее, да оцени и да се наслади на културното наследство на стария континент. Това е единствената досега тематична година, организирана от Комисията под ръководството на Жан-Клод Юнкер. Евродепутатът Асим Адемов от ГЕРБ/ ЕНП ни запознава за инициативата „Толерантността в Западните Балкани: ключ към Европа“, която ще се проведе в София през май.

„Тази идея се роди по време на ротационното председателството на Република България на Съвета на ЕС, като основен приоритет за присъединяването на Западните Балкани към ЕС, но ние още от миналата година работим с моя екип по темата за толерантността.

Идеята цели да представи културното многообразие на Балканите, чрез форум или съвместна работа на неправителствените организации, с участието на любителски състави от различни религиозни общности от Република България и Балканите“.

Европейските дни на културното наследство през 2018 включват над 70 000 събития. Общият бюджет на годината е 8 милиона евро.

Медийната дезинформация

"В епохата, в която фалшивите новини преодоляват всякакви граници, е напълно възможно да се търси общо европейско решение на проблема с медийната дезинформация." Това заяви българският евродепутат Ангел Джамбазки. Според него част от мерките трябва да бъдат насочени към изсветляване на собствеността на информационните портали и сайтовете и към разобличаване на фалшивите новини. „В тази връзка Европейската комисия и Европейския парламент трябва да дават навременна, обективна и точна информация, за да се оборват фалшивите новини. Това е абсолютно възможно, просто трябва да се прави последователно и с нужната скорост”, каза българският евродепутат. За да не се стигне до създаването на европейско Министерство на истината, Ангел Джамбазки обяви, че не бива да се изгражда обща структура, която да оценява информациите като истинни или неистинни. Решението на проблема не трябва да се свързва с цензура, а с предоставянето на достъпна и обективна информация.

Борба с мръсния въздух

Около 400 000 души умират преждевременно в Европа заради лошото качество на въздуха. Данните изнесе при неформалното заседание на министрите на ЕС по околна среда в София европейският комисар по околна среда, морско дело и рибарство Кармену Вела. В тази посока се оказва и сериозна финансова подкрепа, каза той и посочи, че ЕС отделя за подобряване качеството на въздуха 1,9 млрд. евро.

Нужен е синхрон между мерките, които различни градове, а и държави – членки предприемат за борбата с мръсния въздух. Това коментира пред БНР – Бургас евродепутатът Искра Михайлова. И в този програмен период има заложени финансови механизми относно подобни дейности, добави Михайлова:

Жените лидери

Междувременно на два отделни форума в София бяха обсъдени възможностите за жените лидери в дигиталната индустрия и участието в доброволчески дейности по линия на Европейския корпус за солидарност, който се очаква да заработи през тази година.

България е на първо място в ЕС с участие на жени в IT сектора 

България постави началото на Европейска мрежа от жени лидери в дигиталната индустрия. Това стана на конференция в София, организирана от Българския център на жените в технологиите, в партньорство с Българското председателство и Европейската комисия, съобщи БНР.

Над 200 лидери и предприемачи от 50 държави, измежду които България, Естония, Литва, Холандия, Люксембург, Германия, Белгия и Съединените щати се събраха на 12 април в НДК, за да начертаят стъпките, така че ролята на жената в дигиталната икономика да стане по-видима. Българският еврокомисар Мария Габриел, която бе сред специалните лектори на конференцията, каза:

"България заема първо място в Европейския съюз по отношение на представителството на жените в IT сектора".

През март бе оповестена европейската стратегия за жените в цифровите технологии, която включва борбата със стереотипите, популяризирането на жените лидери в цифровия сектор и насърчаване на момичетата да поемат по пътя на науките и технологиите и да изберат кариера в сектора.

Само Словения и България в ЕС нямат закон за доброволчеството

По същото време дискусия за доброволческата дейност в България и на територията на Европейския съюз организира евродепутатът Момчил Неков. Бяха представени новите възможности за участие в доброволчески дейности по линия на Европейския корпус за солидарност, който се очаква да заработи през настоящата година. Само две държави-членки на Европейския съюз нямат действаш Закон за доброволчеството – Словения и България, отчете той.

„През годините доброволците намаляват. Говорим в същото време за солидарност, говорим за гражданско общество, но реално не правим нищо по въпроса. През последните години неколкократно е имало опити за създаване на Закон за доброволчеството. По необясними причини или по обясними причини от Народното събрание такъв законопроект до момента не е гласуван. Надявам се, че 2018 година ще бъде годината, когато законодателно ще документираме доброволчеството в България. Още повече, че сме изправени пред една срамна опция – България, като председател на Съвета на ЕС, да разглежда едно много важно досие – за Европейския корпус за солидарност, а в същото време в две държави-членки на Европейския съюз да няма Закон за доброволчеството.

Икономическите плюсове са, че 3% от БВП се създава от доброволчески труд в целия Европейски съюз. Всяко евро, инвестирано в доброволчество, връща в националните бюджети 5 евро.След такива факти да нямаме реално закон, е необяснимо.Още повече, че по този начин стимулираме хора, които създават добавена стойност и създават добавена стойност и за себе си, като натрупват лични умения. В същото време чрез Европейския корпус за солидарност могат да посещават други държави-членки, да научат език, да придобият основно умение в определена област. Не бива да разбираме доброволческата дейност само при бедствени ситуации и нещо, което е належащо", каза Момчил Неков.

В дискусията се включи и омбудсманът Мая Манолова, чиято кампания "Великден за всеки" се случва основно благодарение на доброволци:

„Реално успяхме да развием със скромния ресурс на омбудсманската институция в 18 града, в 50 магазина, като се включиха близо 300 доброволци. Това е благодарение на ентусиазма, енергията, желанието да участват в подобна благотворителна кампания на тези български доброволци. В същото време, ако погледнем числата, България е страната-членка на Европейския съюз, в която доброволчеството е най-слабо застъпено – едва 4% от гражданите са склонни да го правят редовно“. Сред основните причини за това е липсата на законодателна рамка, обясни Манолова, като се позова на изследване на Евростат.

"30% отговарят: "Никой не ми е казвал", а 26 – "Не знам къде и как".

Териториалното сътрудничество

„Териториалното сътрудничество на ЕС е част от общата кохезионна политика. За съжаление, като финансово изражение е една малка част, но като добавена стойност – с много големи резултати.“

Това каза Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие в ЕП. В края на месец март тя инициира конференция, посветена на Европейското териториално сътрудничество.

ИНТЕРРЕГ е важен инструмент в рамките на политиките на сближаване и е от особено значение за изграждането на общо европейско пространство. Тези програми, най-често между две съседни държави, стоят в основата на европейската интеграция.