Европейският парламент обсъжда промени в авторското право

След като през юли Европейският парламент отхвърли реформата за авторското право, която предвиждаше преговори за актуализиране на законите за правата в цифровата ера, тази седмица евродепутатите ще могат отново да обсъдят евентуалните промени и да ги подложат на гласуване. Това се очаква да се случи на 11 и 12- ти септември. Преди близо два месеца 318 депутати от европарламента се обявиха против реформата. Сред нейните критици бяха интернет-гиганти и експерти като основателя на Уикипедия Джими Уелс, изобретателя на световната мрежа Тим Бърнърс-Лий, експерта по мрежова неутралност Тим Ву, както и  Винт Сърф, смятан за един от бащите на интернет. Ако и сега евродепутатите не приемат предложението на практика Европейския парламент не може все още да започне преговори за реформата със страните членки и с Европейската комисия. Веднага след отхвърлянето му и решението за нови дебати в идните дни интернет гиганти, базирани в САЩ обявиха това за победа на демокрацията. Всъщност основната цел на реформата, предложена през септември 2016 г. от Европейската комисия, е да модернизира авторското право в ерата на цифровата революция. Последното законодателство по въпроса датира от 2001 г. Идеята на реформата е да задължи платформи като YouTube например да възнаграждават по-добре създателите на съдържание. Текстът правеше платформите отговорни и за съдържанието, което качват в интернет техните потребители. Евродепутатът от ЕНП Аксел Восс заяви:

Имахме много наситени разговор,и но каква всъщност е същината на  темата : да се сложи край на експлоатацията на продукти на продукти на ес в интернет. Големи печалби се извличат за сметка на създателите във Европа. Трябва да сложим край на това! Необяснимо е че някои искат на подпомагат този капитализъм в интернет. Има и такива които призовават за Америка на първо място и за злоупотреба с данните. Ние би трябвало да застанем на страната на творците в Европа. В противен случай те ще трябва да обявят несъстоятелност. Говорим и за действащи нормативни актове за защита на авторското право. Така ние можем да приемем  правилно да бъдат гарантирани правата и да противодействаме на нарушаването им. И да позволим всеки да поеме своята отговорност. Така както стана това по отношение на Гугъл. Всичко това се върши онлайн. Няма никакви ограничения, които се поставят срещу индивидуалните ползватели на интернет. Всеки може да продължи да прави търсения.

Директивата предвижда и създаването на ново „сродно право“ за издателите на печатни издания и на агенциите. То ще даде възможност да се заплаща на вестниците, списанията и на информационните агенции, когато тяхната продукция се използват повторно онлайн. Според американски интернет гиганти обаче, както според европейски депутати либерали и еколози този проект ще благоприятства най-известните пресгрупи в ущърб на независимите медии и на стартиращите компании, като това ще е съпровождано и от риск за намаляване на свободата на слово.Повторното гласуване на предложението в Европейския парламент е насрочено за 12 септември сряда.