ЕС – несигурни отношения между държавите (обобщение)

Приносът на България за Западните Балкани

Приносът на България за Западните Балкани се оценява от всички. Това заяви премиерът Бойко Борисов в Ню Йорк, където участва в 73-тата сесия на Общото събрание на ООН.

"И всички до един заявиха, че очакват и занапред да продължим така да подкрепяме този път, тази перспектива, и разбира се, темпото да не пада до финалната фаза. Имахме дълга среща с Доналд Туск. Всички ние сме доста, от една страна концентрирани върху процесите, които текат, но в същото време и виждаме колко разединени, колко несигурни стават отношенията ни в самата Европа, с много от партньорите ни и досега в света".

Референдумът в Македония

Два дни остават до референдума в Македония, на който жителите ѝ трябва да се произнесат подкрепят ли евроатлантическата интеграция на страната чрез промяна на името. Часове преди допитването обществото и политиците все още са разделени в очакванията си за това какъв би могъл да бъде крайният резултат. Макар референдумът да е с консултативен характер, след него ще има яснота в каква посока биха могли да тръгнат предстоящите в парламента на Македония разговори по готвените конституционни промени, необходими за изпълнението на условието за смяна на името. С това предложение се върви и към решаването на дългогодишния спор между Атина и Скопие за името Македония. 

На 30 септември хората са призовани да се произнесат подкрепят ли евроатлантическата интеграция на държавата и промяна в името. Преименуването в Северна Македония е един от големите залози на допитването. 

Много бяха мненията „за“ и „против“ сключването на договора между премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас в Преспа, който регламентира бъдещето на двустранните отношения и темата за решаването на спора за името. Договорът е яростно критикуван в Гърция и в Македония, но е определян от премиера Зоран Заев по време на срещите му с гласоподаватели преди референдума като необходимост за страната: "Този договор гарантира перспектива, приятелство и европейско бъдеще."

За политическата смелост на управляващите в Македония в опита им да решат спора с Гърция избираше да говори в посланията си председателят на македонския парламент Талат Джафери: "Смелостта да бъде направен компромис е границата, която разделя политиците на такива, които още живеят с митове и легенди, и на такива, които се борят за европейската кауза."

Опозицията в лицето на партията ВМРО-ДПМНЕ и лидера ѝ Християн Мицкоски не спести критиките си по отношение на договора. Макар според тях той да предава националните интереси, от партията се въздържаха от директен призив за бойкот на референдума и призоваха гражданите да решат сами как да гласуват. "Властите ще кажат, че трябва да бъде направена крачка напред, но същевременно трябва да се знае, че пред нас като държава има бездна, наречена договор за промяна на името на Република Македония", подчерта Мицкоски.

И докато политиците спореха за това полезен или вреден е договорът между Македония и Гърция, започна и кампанията за референдума, водена от управляващите, без участието на опозицията. За сметка на това социалните мрежи се превърнаха в поле за агитация, където бяха огласени послания "за" и "против" евроатлантическата интеграция на Македония. Социалните мрежи обаче крият и друг риск, смята бившият македонски премиер професор Владо Бучковски:

"В социалните мрежи има и силно влияние извън Македония. За това говореше и генералният секретар на НАТО - Йенс Столтенберг - че НАТО има информация, че Русия, ползвайки новите методи на фалшивите новини, ще се опита да повлияе на уязвимите групи. А това както в България, така и в Македония, са предимно младите. Много по-силно сега е влиянието на социалните мрежи от това на която и да е медия. Това създава една напрегната атмосфера в страната." 

Кампанията премина и през друга критика - за формулировката на въпроса. Много бяха мненията, че сред гласуващите ще настъпи объркване от включването в един въпрос на темите за евроатлантическата интеграция и промяната на името на страната. Журналистът от Скопие Александър Дамовски коментира, че това е "тактиката на властта, да отклони вниманието от въпроса с промяната на името и от последиците от това - какво ще означава то за новото ежедневие на македонския гражданин".

Освен с критиките кампанията ще се запомни и със значителното присъствие на редица високопоставени европейски и американски представители, посетили Скопие само за две седмици. Това е силен знак, който говори за авторитета на страната, но може да помогне и за резултата от допитването, смята проф.Владо Бучковски: "Вниманието на международната общност би трябвало да окуражи хората, които все още не са решили как ще гласуват, да отидат и да дадат своя глас."

Според евродепутата от Европейската народна партия Андрей Ковачев предстоящото допитване е от изключителна важност не само за Македония, но и за целия регион:

"Аз смятам, че трябва да мотивираме гражданите на Македония да отидат на този референдум и да гласуват за своето бъдеще. И отново задавам въпроса, ако референдумът се бойкотира - каква е перспективата пред Република Македония? Смятам, че тя не е добра и може да въвлече региона в още по-сериозна криза."

Два дни преди провеждането на референдума анализатори не се наемат с категорични прогнози какъв би бил резултатът. Положителен изход обаче не изключва балканистът от БТА и познавач на процесите в Македония Райна Асенова. "Лично аз очаквам, че мнозинството граждани ще отговорят с "Да" на референдума. Смятам, че отговорите с "Не" ще бъдат малко", прогнозира журналистът. 

Допитването на 30 септември ще бъде проследено от рекорден брой наблюдатели - над 11 хиляди от Македония и 493 от международни организации. 

Борис Джонсън с алтернативен план за Брекзит

Бившият британски външен министър Борис Джонсън призова премиера Тереза Мей да се откаже от плана Чекърс и да промени курса на преговорите за Брекзит. В статия в "Дейли телеграф" Джонсън излага алтернативен план. 

Преди започващата на 29 септември изключително важна конферениця на Консервативната партия в статия в "Дейли телеграф" Борис Джонсън напомня за себе си, като отхвърля критиките, че "брекзитиъри" като него, които са против предложенията на Тереза Мей, нямат алтернативен план за Брекзит. В типичен за него стил той пише, че най-голямата грешка на правителството е "ужасяващото и необяснимо забавяне в излагане на визията за Брекзит". Джонсън изтъква, че вече е широко прието, че сега Великобритания е в слаба позиция в преговорите за Брекзит заради подхода на премиера. 

Той излага алтернативен план, в който обаче признава, че може да е нужно удължаване на "преходиня период" след 2020 година. Смятайки, че трябва да се следва канадския модел, Джонсън нарича предлаганата от него сделка "Супер Канада". 

В статията Борис Джонсън не оспорва пряко лидерството на Тереза Мей, но тя поражда спекулации, че той ще предприеме някакви ходове преди приключването на преговорите за Брекзит. Мнозина очакват той да бъде "истинската звезда" на конференцията на торите преди заключителната реч на  Мей.