ЕК ще разгледа възможността за регулация при мастилата за татуировки

репортаж на Лора Търколева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Европейската комисия (ЕК) ще разгледа възможността за регулация при мастилата за татуировки. Стандарт при тях няма, въпреки че правила са въведени за оцветителите в козметиката и текстилната индустрия. Макар че един от четирима европейци на възраст между 18 и 35 е татуиран, не е ясно дали мастилото под кожата не вреди в дългосрочен план. От Европейската агенция по химикали имат основания да смятат, че вещества в мастилата за татуси и перманентен грим биха могли да причинят рак, генетични мутации, репродуктивни проблеми и алергии. Въпреки това броят на татуираните расте. Преди 15 години те са били едва 5 на сто от европейците, сега процентът е 12. Ето защо от агенцията предлагат регламент. Марк Блейни от институцията обяснява:

„Предложението на агенцията се отнася за около 4000 вещества. Те вече са под прицела на други законодателства, според които са забранени за употреба върху човешката кожа и - разбира се - ние не искаме да бъдат инжектирани подкожно.“

Доколко обаче подобен регламент ще бъде приложим, остава под въпрос, защото студиата са малки, но многобройни във всяка държава членка.

„Опитваме се да хармонизираме сегашните национални законодателства в европейските страни членки“, допълва Блейни.

Още миналата година Еврокомисията поръча на агенцията по химикали да изследва мастилата за татуировки. Резултатът - доклад от 500 страници, въз основа на който агенцията да отправи предложение за законова регулация. И сега 7 държави от съюза регулират сектора чрез националните си законодателства, основани на две резолюции на Съвета на Европа. Според тях мастилата трябва да отговарят на минималните изисквания за козметични и хранителни продукти. Някои от веществата дори са забранени.

„Започнахме публични консултации миналия декември и ги продължихме до юни. Силно се интересуваме от мнението на хората по въпроса. Независимо дали е позитивно или негативно, ще го вземем предвид, когато обсъждаме предложението в детайли“, уточнява Марк Блейни.

Целта - веществата, идентифицирани като опасни, да бъдат заменени с по-щадящи здравето. Агенцията проучва и социалното и икономическо въздействие от подобни мерки. А дали хората ще откликнат? Андреа е сред онези млади европейци до 35 години, които са се татуирали. Досега три пъти.

„Преди изобщо да си направя татуировка, бях на 19, човек тогава е най-предпазлив. Проучваш, търсиш студио, за което има добри отзиви от всякакъв вид здравословна гледна точка. Но за мастилата в детайли наистина признавам, че не съм навлизала.“

Андреа подкрепя инициативата за регулация.

„И като говорим за по-щадящи неща, това предполагам, че би следвало да включва както крайния потребител, тоест този, който е татуиран с тези мастила, така и хората, които участват в процеса на продукция на такава суровина, тъй като мастилата все пак са нещо сравнително тежко, доколкото аз знам.“

А би ли сработил на практика подобен законов ход?

„Ще има много студиа, които ще кажат: „Това са европейски неща, нас не ни засягат, ние си знаем какво правим.“ Обаче за мен това би било добра индикация за ангажираност по темата. Такъв тип регулации са не само важни, защото имат пряк ефект, но защото предизвикват хората да им обръщат повече внимание.“

До края на годината предложението към Еврокомисията трябва да е готово. След това тя ще има три месеца да реши как да действа.